Андреа Лав е независим стоп-моушън аниматор, режисьор и художник, създаващ стоп-движения с вълна. С аудитория от над 4,5 милиона в Instagram и TikTok, тя използва платформата си, за да разпространява радост и да оживява кадрите с иновативни идеи.
Андреа е от Порт Таунсенд, Вашингтон и много обича филми от дете. В гимназията работи като продавач във видео магазин, където открива сюрреалистичен стоп кадър на Ян Шванкмайер. „Сигурна съм, че филмите му са вдъхновили много хора да опитат. Занимавах се с анимация през колежа, правех независими проекти в стаята си в общежитието, но не възнамерявах да го преследвам като кариера. Бавно започнах да работя на свободна практика и в крайна сметка анимацията превзе живота ми“, споделя Андреа.
Stop motion- буквално преведено, означава спрете движението. Стоп- моушън анимацията се прави от серия изображения, в които обектът се придвижва на малки стъпки, всяка от които е индивидуално заснета и съхранена като изображение. След това изображенията се подреждат в последователност и се записват във видео формат. Така се създава илюзията за движение.
Андреа споделя, че е изпитвала голяма тревожност в университета (Hampshire College), защото е усещала противоречие между нейните визуални представи и това, което се преподава. „Борих се в колежа, напуснах за една година. Това доведе до високи нива на тревожност, депресия и голям удар върху самочувствието ми. Тъкмо бях започнала да се занимавам с анимация, когато завърших училище, но не можех да се насиля да продължа образованието си. Така че се преместих на северозапад и започнах работа във ферма. Беше чудесен начин да започна отначало и да се свържа отново със себе си“, казва тя.
Като по-млада, „не бях човек, който се увличаше по кукли“, каза Лав, но сега тя прави кукли, дрехи и реквизит. Тя е предимно самоук в техническите аспекти на стоп-моушън анимацията. „Получих един урок от приятел за правене на телени арматури.“ Телените „скелети“ на куклите са подплатени с иглена вълна, която представлява снопчета влакна. Плъстенето с игли се извършва чрез многократно пробождане на влакното със специална бодлива игла, която „напипва“ вълната около телта и се превръща в „месото“ на ръцете, краката, торса и главата на куклите. Андреа покрива това с чорапогащник „кожа“ и ръчно изработени дрехи. „Преди залепвах дрехи с горещо лепило“, казва тя, а сега се учи да шие дрехи. Тя също се учи да прави сменяеми крайници. „Винаги се опитвам да науча повече и да надграждам и наистина да набирам своя продукт.“ Споделя още, че за нея голямо „училище“ са видеата „направи си сам“ в интернет.
Instagram се оказва изключително важен инструмент за Андреа. Дълго време тя се съпротивлява на социалните медии, но знае, че ако иска да изгради кариера – особено като независим художник, живеещ в малък град, трябва да споделя онлайн. Тя започва да показва работата си през 2019 и веднага получава огромна подкрепа. „Упоритостта се отплаща, казва тя. И 10% от това, което правите, ще ви донесе 90% от резултатите. Работила съм месеци наред върху проекти, които ме забавят много, а след това мога да измисля малко видео за 3 дни, което променя всичко. Това е толкова странна реалност“
Нейната видео-поредица Cooking with Wool (Готвене с вълна) става изключително популярна в социалните мрежи през 2019 г. Това й помага да се ориентира и да започва да създава брандирано съдържание в социалните мрежи.
Скоро нейни клиенти стават Disney, Netflix, Hulu, Hermès и Обединените нации. В допълнение към комерсиалната работа тя създава няколко късометражни филма. През 2016 г. е един от режисьорите на Fear, анимационен документален филм, чиято премиера е на филмовия фестивал в Tribeca. През 2020 г. участва в създаването на състезаващата се за Оскар адаптация на Thumbelina Tulip с Фийби Уал. Андреа показва творчеството си на Международния детски филмов фестивал в Ню Йорк и LA Shorts Fest.Лав не харесва обичайното преувеличаване на характеристиките и движенията в анимацията. Тъй като голяма част от ранната й работа е в сферата на анимационния документален филм, винаги се опитва да улови същността на нормалните хора, сякаш ги интервюира за нормален документален филм.
Андреа има две много важни стаи в дома си – една за анимация и една за производство. Много са различни. Залата за анимация е боядисана в черно, няма естествена светлина и е пълна с техническо оборудване. Стаята за занаяти има много естествена светлина и е пълна догоре с цветна вълна, предмети за изкуство и кукли.
„Аз съм визуален човек, обичам да работя с ръцете си и имам висока толерантност към досадни дейности. Това е идеална комбинация за някой, който работи в стоп кадър“, казва Андреа. Сега тя управлява студио за пълно обслужване от мазето си, работейки за клиенти по целия свят.
Оля Желева
