Антон СТЕФАНОВ
Доста трудно стана това интервю с Антон Радичев, тъй като той постоянно влиза от репетиция в репетиция. Едва успяхме да се вместим в едни свободни за него 30 минути, за да проведем разговора. Държахме на интервюто, тъй като на 17 януари 76-годишният актьор има имен ден, а и 2024 е юбилейна за него – празнува половин век в Народния театър „Иван Вазов“. Антон Радичев сега изкарва голяма част от времето си в Сливен, където предстои премиера на най-новата постановка с негово участие „Хиляда и двеста“ на Борис Априлов.
– Господин Радичев, каква е ролята ви в постановката „Хиляда и двеста“ в Сливенския театър?
– Не е голяма, но е важна. Играя Краля. Сега ми шият костюма. Ще стане много хубав. Тежък е. Даже ми взеха мярка и на главата, така че ще нося и корона. (Смее се.)
– На 17 януари сте именик. На кого сте кръстен?
– Кръстен съм на дядо ми Андон. Родителите ми обаче са решили да се казвам Антон. Защо са избрали да съм с Т, а не с Д, не знам и не съм ги питал. Харесвам си името. Имам и светец – свети Антоний, който смятам, че ме пази.
– Ходите ли на църква, молите ли се на свети Антоний?
– Ходя на църква и вкъщи имам две икони на свети Антоний – българска и гръцка.
– Смятате ли, че името Антон ви носи късмет?
– Вижте, човек ако не носи в себе си талант, нито едно име не може да му помогне.
– Тази година е специална за вас – празнувате половин век в Народния театър! Някога мислили ли сте си да се разделите със сцената?
– Не, не изневерих на Народния, въпреки че имаше моменти, когато не ме пускаха да снимам в киното. Казваха, че на първо място са ангажиментите ми в театъра и само ако съм свободен, ще мога да участвам във филми. Заради многото роли в Народния отказах доста покани в киното, но въпреки това имам 43 филма зад гърба си.
– Разкажете ми за първия си ден в Народния театър преди 50 години.
– Първият ми ден в всъщност беше в Сатирата, защото през 1974 година правиха много голям ремонт на сградата на Народния и нямаше как да репетираме там. Моят професор в театралната академия Филип Филипов ме взе за главната роля в пиесата на Максим Горки „Деца на слънцето“. Беше ме харесал как я играя в същата постановка във ВИТИЗ и след това, като реши да я поставя в Народния, ме покани. Повери я на мен и на Любомир Кабакчиев. Двамата си деляхме главната роля.
– Изиграхте ли за този половин век всички роли, които искахте?
– Не, но то и не може. Актьорът влиза в ролите, които му дават.
– Да, но всеки актьор си има мечти – един иска да е Ромео, друг Дон Кихот…
– Не, не съм имал такива мечти, но съм доволен от съдбата си, защото съм играл в три от пиесите на Йордан Радичков и за мен се говори, че съм Радичков герой.
– Публиката обикновено ви свързва с емблематичната ви реплика от „Оркестър без име“: „Ще ме цака той с топла бира“…
– (Смее се.) Не е само това емблематичната ми реплика. Хората често ми подвикват по улиците: „Къса ми се сърцето“, фраза, която стана известна от предаването „Клуб НЛО“. Благодарен съм, че публиката ме е признала и ме уважава. Това за мен е най-ценното.
– Как се опазихте от това да се изживявате като звезда?
– В България няма звезди! Даже малко се ядосвам на журналистите, които постоянно говорят за един или друг, че е звезда… Абе, каква звезда си ти?! Какво можеш да постигнеш в малка страна като нашата! В Америка е друго. Там ти дават Оскари, „Златен глобус“…
– Миналата година Съюзът на артистите и вас удостои с наградата „Икар“ за цялостен принос. Какво означава тя за вас?
– Наградата е специална за мен, защото е оценка, дадена ми от колегите. Благодаря им за този „Икар“.
– А мислите ли за слизане от сцената?
– Засега не. Все още не си забравям текстовете. (Смее се.) Когато почна да не се чувствам добре и да се излагам, ще се откажа, разбира се.
– Имате издаден албум с песни, който озаглавихте „Къса ми се сърцето“. Продължавате ли да пеете?
– Продължавам, да. Като ме канят на участията, хората искат да им изпея няколко песни.
– Да поговорим и на по-лични теми. Преди две години излезе информация, че сте сключили брак с вашата спътница – поетесата Емилия Боянова. Така и не се разбра това истина ли е, или лъжа?
– Не е истина. Не сме сключвали брак. Единствено вярно е, че живеем заедно в нейния дом.
– Какво ви дава тази връзка?
– Спокойствие, разбирателство и човещина.
– Вашата дъщеря ви дари с две внучета. Някое от тях тръгва ли по вашия актьорски път?
– Засега не. Голямата ми внучка е първи курс студентка и избра да се занимава с компютри, а внукът ми, който е в осми клас, още не е решил с какво ще се занимава.
– А какво стана с кредита на бившия съпруг на вашата дъщеря Богомил Грозев, който трябваше да оправяте. Погасен ли е вече?
– Не е погасен още, но той си плаща вноските.
– Сега като се обърнете назад, има ли нещо, с което се разминахте в този живот?
– Разминах се с корабите! Щях да бъда радист на кораб. По това време работих в „Нефтохим“ в Бургас. Очаквах брат ми да ми изпрати документите, за да бъда приет в Български морски флот, но те се забавиха и така и не станах радист.
– Съжалявате ли, че не ви се случи?
– Не, защото, за щастие, ме приеха във ВИТИЗ и моята кариера на артист тръгна.
– Съдбата ви е изправяла пред сериозно изпитание – имате тежка операция. Как се възстановихте след нея?
– Да, преживях операция от дискова херния, която беше между девети и десети прешлен. Защо е точно там, никой не можа да ми обясни. Има съмнения, че е от времето, когато някога съм яздил и съм падал от кон. Наложи се рехабилитация, но след няколко месеца отново бях на сцената.
– Какво искате още да ви се случи?
– Каквото има да се случи, то ще се случи. Затова не си правя планове. Оставям всичко в ръцете на съдбата.
