Автор на едни от най-красивите и значими сгради в София, които определят облика й, Наум Торбов е сред най-влиятелните български архитекти от първата половина на XX век. Поради пословичната му скромност обаче за него се знае малко, а името му остава почти неизвестно и дори два пъти е изписвано грешно на паметната му плоча през Централните софийски хали – една от емблематичните му творби. „Според баща ми и леля ми той е бил изключително скромен човек. Затова може да се намери толкова малко за него както от стари вестници или списания, така и от отразяването на обществени събития. Не е споменаван дори покрай събития в Градското казино, където са се събирали елитът и интелектуалците на София. Не е обичал да бъде в светлината на прожекторите, дори и на прожекторите в проектираното от него казино“, разказва неговата правнучка Александра Недева.
Мария ПЕТКОВА
Торбов е привърженик на националноромантичното течение в архитектурата и е автор на над 100 обществени, промишлени и жилищни сгради в София, Оряхово, Силистра, Ботевград, Дупница, Мездра. Сред най-известните в столицата са Градското казино, преустроено по-късно в Софийска градска художествена галерия, разрушеното кино-театър „Одеон“ на ул. „Цар Симеон“, къщите на Хентови на улица „Княз Борис I“ 135 и на Станишеви, по-късно Главно мюфтийство, на улица „Братя Миладинови“ 27, Дюлгерското здание на булевард „Христо Ботев“ 71, Доходното здание на Димитър Костов на улица „Алабин“ 36.
Роден в село Гопеш край Битоля през 1880 г., пътят на Наум Торбов преминава през Оряхово, Русе, Букурещ и София.
Когато е на две години, семейството му се премества в Оряхово, където родителите му създават търговска кантора за внос и износ. Гимназия завършва отново на брега на Дунав – в Русе. Архитектурното си образование завършва в престижния Институт за изящни изкуства в Букурещ през 1904 г. Причините да учи там са, че майка му и баща му имат влашки корени, институтът е престижен, а Букурещ по онова време има атмосфера на голям европейски град с бляскава архитектура.
След като завършва, Наум започва работа в София – първо две години в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството и още толкова като началник на отделението по архитектура на Столичната община. По това време често пътува до Виена, за да изучава архитектурата й и най-вече сградите на Ото Вагнер. „За прадядо ми, който се е вдъхновявал от Ото Вагнер и другите архитекти от неговото време, което е видно от приликите между сгради в Букурещ и Виена и неговите в София, е било важно сградата да бъде както функционална, така и естетично изградена. Вярвам, че за него архитектурната професия е била много повече от това да начертаеш една сграда. Било е важно не просто да се построи сградата, а архитектът и строителите да направят най-доброто от първата копка до последната керемида. В момента има повече сгради с подписа на даден инвеститор, отколкото на конкретен архитект“, казва Недева.
В австрийската столица се запознава с бъдещата си съпруга – виенчанката Леополдина. Двамата решават да заживеят заедно в София. „Като завършил архитект и на хубава работа в общината, той е дал увереност на прабаба ми, че успешно ще издържа бъдещото семейство. Имали са едно дете – моята баба Тита-Йоханна Недева.“
Торбов отваря свое архитектурно бюро през 1908 г., а следващата година печели конкурса за най-емблематичната си творба – Халите. Оттогава развива частна практика близо четири десетилетия до смъртта си. Резултатът е впечатляващо разнообразие от различни по предназначение, големина и стил сгради, включително частни домове, жилищни кооперации, хотели – разрушените „Булевард“, „Лондон“ и „Венеция“, както и все още съществуващите сгради на „Париж“ и „Сплендид“, фабрики – една кожарска и бирената „Македония“ на бул. „Сливница“, съборена преди няколко години. Негова е и фасадната декорация на църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Рисунките му пък вдъхновяват знаменития Иван Васильов от Оряхово да стане архитект, който по-късно работи по Народната банка и Народната библиотека.
Торбов дори управлява няколко години построеното от него кино „Одеон“ на ул. „Цар Симеон“, което вече не съществува. „Първият български филм „Българан е галант“ е бил прожектиран в Модерен театър, а пък първият озвучен български филм – в киното на прадядо ми. То е било част от цял ансамбъл с огромен хотел – „Булевард“, кино-театър „Одеон“ и ресторант „Гамбринус“. Днес от този ансамбъл е останала само сградата на ресторанта“, казва неговата правнучка.
Бомбардировките над София през Втората световна война разрушават много от неговите сгради. „Значително пострадала е и неговата къща на „Мария Луиза“ близо до кръстовището с „Екзарх Йосиф“, където е архитектурното му бюро. Заедно с къщата изгарят всичките му документи, скици и проекти. След войната новата власт му отнема всичко – къщата на „Мария Луиза“, както и празни терени около бившия хотел „Плиска“, купени от него с перспектива. В жилищната кооперация, която проектира на „Пиротска“, е имал два апартамента – също отнети. По-късно все пак им е позволено да останат в единия апартамент, но заедно с квартиранти, настанени от „Софжилфонд“, разказва Недева.
Торбов не е имал пенсия и след войната работи като архитект надничар. Малко по-късно се разболява от рак на стомаха, съсипан да види, че творенията му са разрушени или отнети. Отива си от този свят през 1952 г. „Не вярвам архитектите, които са изградили тогавашната София, да са били толкова много – тоест той е имал голяма роля в изграждането на града, а накрая остава без нищо“, допълва правнучката. Тя споделя, че семейството им се гордее най-много с Халите и Казиното. „Никога не сме виждали Казиното, но от запазените снимки сградата изглежда много красиво и внушително с тези две кули. Подобна сграда в София не е имало тогава. Халите от своя страна нямат нищо общо с другите му сгради. Като цяло повечето му произведения са доста масивни като етажност и обем, но са и доста различни – днешната сграда на мюфтийствотото, жилищната кооперация „Луна“, кино-театър „Одеон“, хотел „Париж“. Друга интересна сграда, свързана с прадядо ми, е зданието на Гендович до Народния театър. Поради здравословен проблем на архитекта на сградата – Никола Лазаров, прадядо ми го заменя при ръководството на работата през последните месеци и завършва окончателно строежа.“
