Столицата отново е арт средище на рейтингови имена от международната сцена – гледаме не само спектакли на Тимофей Кулябин, Оскарас Коршуновас и Едуардо Гереро, но и записи на постановки, които се въртят в киносалони. Поредното издание на „Световен театър в София“ стартира ударно в Сатиричния театър на 2 юни с необичайното и награждавано представление „Моят славен живот с баба“ на унгарския режисьор, драматург и актьор Ласло Гьондьор. Както не е трудно да се досетим, то е създадено в пика на ковид вълната в Будапеща. Артистът, тогава на 35 години, губи доверие в „аз“-а си и решава да потърси мъдрост и стабилност в 97-годишната си баба – мести се при нея и документира общото им време.
Достолепната дама – оцеляла не само през Холокоста, но и през следващите размирни комунистически години в Унгария, е своеобразен идеал за семейството. Апартаментът на Ева се превръща в арт пространство, в което се случват тържества: „Деликатеси и хубаво шампанско се появяват сякаш от нищото, скъпи бижута изникват тук и там, отдалеч се чува песента на тайнствен мъж, икона на Дева Мария свети на етажерката до портрет на Ленин, навън летят гарвани, пада първият сняг и по някаква причина сме с маски на лицата“.
Отново в Сатирата гостува един от най-известните фламенко изпълнители – Едуардо Гереро. В „Морски фар“ той представя различни стилове на испанския танц, като фарът е свидетел на бури, изгреви и залези, на тъжни сбогувания и щастливи срещи, на битки и пиршества. Великолепните и прецизни хореографии на Гереро, характерни с изтънчена техника и перфектно овладяване на философията във фламенкото, са познати на българската публика от гастрола на Гереро през 2017-а.
Шанхайската трупа за опера кунцю представя у нас „Среща сред цъфналите праскови“, а кунцю е жанр на повече от 600 години. Гастролът е в чест на 75 години от установяването на дипломатически отношения между Китай и България.
Тимофей Кулябин, който впечатли изкушените зрители със своята версия на „Нора“ в Народния театър, а ще започне репетиции и на „Хеда Габлер“ с академичната трупа, пак на нейна територия ще покаже на 1 юли „Страх и отчаяние в Третата империя“. Той е вдъхновен от анти нацистката пиеса на Бертолт Брехт „Страх и мизерия в Третия райх“, писана в емиграция непосредствено преди Втората световна война и разкриваща живота в Германия по време на възходящия националсоциализъм, начело с Хитлер. „Страх и отчаяние в Третата империя“ на Кулябин осъвременява откъси от оригинала, за да акцентира върху отчаянието, колективното мълчание, обезличаването на човешкото и жестокостта при всеки тоталитарен режим.
В Народния театър на 9 юли зрителите ще гледат Шекспировия „Отело“ в трактовка на Оскарас Коршуновас, един от лидерите сред източноевропейските режисьори през последните десетилетия. Клипът за представлението подсказва впечатляващо зрелище – изумителна и жестока хореография, звън на камбани, голи тела, дръзка еротика, гигантски дървени макари, венециански маски на смъртта, безполов Отело, Яго като инфлуенсър… Самият Коршуновас използва дефиницията „плътски спектакъл за желанието, красотата и съдбата“, правейки дисекцията на отношенията по вертикала и хоризонтала, на рефлекса към различните, на ксенофобията и всякакъв вид социална манипулация и противопоставяне.
В сайта на фестивала е качена още една постановка на Коршуновас – „Чайка“ по Чехов, създадена в лабораторното студио на театъра му във Вилнюс, в което той изгражда споделено интимно пространство между актьори и зрители. Самата пиеса е за театъра, изкуството и твореца, дълбаейки дълбоко в човешката душа. Коршуновас продължава мисията на Чехов, Станиславски и Майерхолд в използването на нови театрални реалности. Вероятно и спектакълът, който той ще репетира в Народния театър, ще бъде решен извън парадигмата. Премиерата е през следващия сезон.
На 13 и 15 юни в Дома на киното са планирани две прожекции на „Вуйчо Ваньо“ с номинирания за „Оскар“ Андрю Скот, звездата от филмите „Шерлок“, „Флийбег“, „Всички сме непознати“. В постановката на Саймън Йейтс той влиза във всичките седем роли на Чеховата творба.
Дигитална е премиерата и на Théâtre de la Cité – Градския театър на Тулуза с директор Галин Стоев. Неговият избор е „Двойното непостоянство“ от Пиер дьо Мариво. Стоев предлага съвременен прочит на класическата комедия от 1723 година, търсейки измеренията на постистината. Арлекин и Силвия се обичат – влюбеният в нея Принц не може да преглътне този факт, но не си позволява и да раздели двойката. Видимо насилие няма, но съществуват други, не по-малко коварни възможности. Галин Стоев разглежда Арлекин и Силвия като своеобразни опитни мишки в експериментална лаборатория, дебатирайки кое е истина и кое не е, щом дори и истинската любов може да попадне в капан.
