Макар да е само на 21 години, Дара Екимова вече има в музикалната си биография една от най-престижните награди – изпълнителка на годината. Тя получи приза на церемонията на „БГ Радио“ в Пловдив. Но младата певица не си тръгна само с една, а с две статуетки, защото стана победител и в категорията „БГ Песен“. Хитът й „Дишам“ бе отличен като номер 1 за отминалата 2023 година. Дали след всичките тези успехи Дара Екимова вече гледа към голям концерт в Зала 1 на НДК, или пък в „Арена София“, с кои световни звезди би направила колаборации и какво се случва в личния й свят – ще разберете от интервюто ни с нея.
– Дара, честити две награди. Очаквахте ли това да се случи?
– Честно казано, не, особено да получа и наградата за „БГ Песен“. Тайничко съм си мечтала и съм се надявала да ми се случи, но истината е, че се бях фокусирала върху изпълнението ми на сцената и тотално забравих за частта с награждаването. Когато обявиха моето име, сърцето ми направо щеше да изскочи. Много съм щастлива и благодарна на хората, които гласуваха за мен и за песента „Дишам“.
– Какво е да сте певица на 2023 г., и то само на 21 години?
– Тук е важно да уточня, че има огромна разлика между това да си просто добър певец и изпълнител артист. Изпълнителят артист събира в себе си няколко неща – той пее, танцува, докосва, автор е, има визия за артистичния си профил за години напред. Така че да съм БГ изпълнителка за 2023 г. е огромна чест и се чувствам оценена. Радвам се, че хората са припознали в мен артиста на годината.
– Когато получихте наградите, вие благодарихте на майка си – Ива Екимова. Тя ли е вашата опора и човекът, който ви дава сила да продължавате напред?
– Не само тя, но със сигурност е от хората, даващи ми сила да продължа напред. Майка ми е първият човек, с когото споделих преди 5 години, че искам да влизам в студио и да създавам музика. Тя ми каза: „Вярвам в теб!“. Винаги ми е помагала с каквото може и няма как да не съм й благодарна. Тя заслужава да се радва наравно с мен за тези награди.
– В такива важни за вас житейски моменти случвало ли се е да сънувате баща си – покойният вокалист на „Сленг“ Дими?
– Отдавна не съм го сънувала, но усещам, че е до мен. Винаги съм откривала символика в бялата пеперуда и съм я свързвала с присъствието на духа и енергията му. Само ден след наградите ми се случи нещо много интересно. Бяхме се събрали с приятели в една уютна къща. Седяхме на двора, печеше страхотно слънце и през цялото време край нас летеше бяла пеперуда. Вярвам, че това може и да е било присъствието на тати, който ми казва, че е тук до мен.
– Какво мислите, че щеше да ви каже, ако беше жив?
– Предполагам, че би ми казал: „Браво, моето момиче! И утре пак в студиото!“.
– То вие наистина пак сте в студиото. Какво записвате сега?
– Ново парче. Написах го и ми се искаше да го направя на секундата. Извадих късмет, че бързо намерих свободно студио и човек, с когото да го запишем.
– Нарекоха ви фабрика за хитове. Имате ли шесто чувство, създавайки парчета, че те ще станат много популярни?
– Имам моето си усещане кое е следващото правилно решение в създаването на едно парче. Никога не е самоцелно, просто вярвам, че всички трябва да обслужим интереса на добрата песен. Да работим така, че да направим най-верните ходове и да сме безкомпромисни в автентичността на песента. А това дали ще стане хит или не, до голяма степен е въпрос и на доза късмет. Необходима е и вярната вибрация, защото ако музиката не вибрира с честотата на сърцата на хората, няма как да стане, каквито и усилия да си положил.
– Добре, да поговорим конкретно за песента на годината – „Дишам“. Как се роди тя?
– „Дишам“ има много интересна съдба. Обадиха ми се в последния момент да вляза в студио. По това време у нас беше дошъл румънският продуцент Кристиан Пистол (Mr. Gun). До този момент не го познавах. Влязох с него в студиото, но въобще не знаехме какво ще се случи и дали въобще ще излезе песен. Имахме на разположение само два часа за записа. Обясних му, че харесвам по-меланхолични акорди, синтове и звуци и той се захвана с продукцията, а аз започнах с кантото и текста. Думите и посланията идваха свише. За два часа създадохме почти цялата песен без втория куплет и бриджа, които записах няколко месеца по-късно. Историята с „Дишам“ за пореден път ми показа, че никога не трябва да изпускаме шансовете, давани ни от съдбата.
– Имахте ли усещане, че „Дишам“ ще стане хит?
– Нито за „Дишам“, нито за дуетното ми парче с Тино „Недей да ме будиш“ вярвах, че трябва да излизат, защото не мислех, че са достатъчно силни и че ще се харесат от по-широка публика. Но сега спокойно мога да кажа – една от най-успешните ми песни е колаборацията с Тино и смятам, че тя ще остане в историята на българската поп музика като дует.
– Не се страхувате от колаборации, тъй като освен дует с Тино направихте и с Михаела Филева. Как се стигна до тази съвместна работа на двете ви?
– Смятам Михаела Филева за изключителен приятел и винаги ми е било мечта да имам песен с нея. Миналата година тя ми се обади, за да ме покани на неин лагер, в който се създават песни за албума й. Предложи ми да запишем дует и аз, естествено, много се развълнувах. Написахме общото ни парче „Всичко било е за добро“ първо на английски език, а след това и на български. Роди се много лесно, само за шест часа.
– Ако имате възможност да си избирате световна звезда, с която да направите дует, на коя бихте предложили?
– Мечтая за дует с Росалия. А ако говорим за артист в близост до нашите ширини – Марина Сатти (гръцката представителка на тазгодишната „Евровизия“). Нейният кратък албум е сред десетте най-слушани нови албуми в стрийминг платформите заедно с тези на Тейлър Суифт и Били Айлиш. Иска ми се да работя с нея. Мисля, че това съвсем реалистично, и се надявам до две години да сме го случили, дано и тя се изкефи.
– А ще има ли някога дует „Дара и Дара“?
– Ако питате мен, отдавна съм си го пожелала! Дори съм си написала някои неща за него. Знам, че ще стане, но не знам кога.
– Сега, след като вече сте изпълнителка на годината, гледате ли към Зала 1 на НДК или „Арена София“, за да направите концерт там?
– Разбира се. Много ми се иска в близко бъдеще да направя концерт в някоя голяма зала в България. Засега е ясно, че ще имам голямо събитие на 1 ноември в Pirotska 5 Event Center. Това ще стане, след като издадем дебютния ми албум в края на септември. Предстоят ми и много участия в страната. Няма да почивам това лято и много се вълнувам.
– След наградите научихте ли се да не виждате лошите очи и да не чувате негативните коментари?
– Дадох си сметка, че никога не можеш да имаш пълен имунитет срещу това, освен ако не си суперапатичен към живота. След наградите прочетох доста нелепи неща – например, че съм получила статуетките, защото майка ми е пиар… Осъзнах, че не може да ме докоснат такива думи на този етап. Никога не съм била по-спокойна в пътя си. Има толкова много любов, много повече от тъжните хора, които намират време да пускат боклуци в кошчето за душевни отпадъци, наречено Фейсбук.
– Неотдавна в телевизионно интервю говорихте за тежък, депресивен период, през който сте минали. Като че ли сега съдбата ви се реваншира…
– Вярвам, че след като е най-тъмно, винаги изгрява слънце. Когато имам концерти, идват хора на различна възраст и споделят, че мои песни са им помогнали да преборят труден етап и че ги правя щастливи. Тогава си давам сметка, че смисълът на това, което правя, е много по-голям от мен самата и затова си струва.
– Вие самата какво преживяхте в този депресивен период?
– Просто не можех да изляза от цикъл на негативни мисли. Имаше и добри периоди, в които дните са леки, но все по-често чувах шум, демон и гласове, които крещяха „деструктивност“ и „саморазруха“.
– А как се побеждава този демон?
– С търсене на помощ и с воля. От няколко години ходя на терапия при психолог.
– Да кажем нещо за личния ви свят. Преди време се писа, че сте сгодена, след това вие казахте, че сте развалили годежа. Сега има ли човек до вас? Обвързана ли сте?
– Обвързана съм от вече 2 години. Имам щастието човекът до мен да ме разбира.
– Какво ви дава той?
– Дава ми спокойствие и ми помага да не затъвам в някакви тъмни състояния. И на него понякога му е трудно, но ме подкрепя.
– На 25 юни ставате на 22. Ще има ли празненство?
– Надявам се и много ми се иска да намеря място, на което аз и близките ми да се чувстваме свободни да се забавляваме и да ни е спокойно.
– Пожелахте ли си вече подаръка за рождения ви ден?
– Написала съм си един лист с цели и ми се иска всичко, което съм си пожелала във връзка с музиката ми, да се сбъдне – да издам успешен албум и да имам вдъхновение да напиша много силни парчета. Те да са стойностни и да носят смисъл за все повече хора, които да идват на концертите и да съпреживяваме тази музика заедно.
Антон СТЕФАНОВ
