„Краят на думите“ се казва книгата, с която актрисата Мила Люцканова влезе в поезията. Дъщерята на режисьора Влади Люцканов, който все по-рядко се качва на сцената или застава пред прожекторите, през 2016 година спечели „Икар“ за дебют – заедно с Боряна Братоева двете бяха „Сестри Палавееви“ в хитовия спектакъл на Елена Панайотова по едноименния роман от Алек Попов в пловдивския театър „Николай Масалитинов“.
Внучката на знаменития педагог от близкото минало Николай Люцканов получи комплименти за участията си в „Солунските съзаклятници“ на академичната трупа, за мюзикълите „Авеню Q“ и „Спондж Боб“ в Столичния куклен театър, за „Клас“ в „199“…
Мила периодично се хвърля в дебюти – и като постановчик, и като продуцент на събития, и като организатор на фестивали. Но стиховете й, естествено, са отделна и особена вселена. Много са силни – и, защо да не го кажем, изненадващи за всички, които я познават само като напориста, атрактивна и смела млада дама в нашумели представления. Оказва се, че ги пише отдавна – „за лично ползване“, но едва наскоро се престрашава да ги извади публично на бял свят със знака на „Арс“. От десетките избира трийсетина, които разкриват вътрешните й терзания на динамична личност в контрастното ни време, все повече отказващо се от своята привидна или не нормалност, прикривайки се зад започващия да става досаден постмодернизъм.
Признанията на Мила Люцканова, закодирани в думите й, са провокирани от силни, понякога травматични екзистенциални обстоятелства, в чието представяне се прокрадва ранно узряващ песимизъм.
Номадството между градове, хора, страсти, любови, раздели – „това вечно скитане сред собствените ми невъзможности, измислените липси, внушените недостатъци“, отвежда авторката към собствената й категоричност, към концентрацията на смисъла. Във фразите й има и много музика, която е в хармония с копнежите, очакванията, обичанията. Читателят не изпитва никакво недоволство заради периодично отсъствие на главни букви или препинателни знаци.
Графиките и илюстрациите /ръце, очи, прашка, куфари, тотеми/ на Галина Димитрова са в отлична хармония с драматургията на Мила Люцканова, която няма как да избяга от ДНК-то си. „Предизвикателна и едновременно приютяваща книга.
Думите са премислени, но и дръзки, събрани отвън, от пропътуваното и видяното, но изтръгнати и отвътре, от дълбокото на болката. Затова ни заразява с автентичността си“, коментира известната поетеса Мирела Иванова. „С всеки стон Мила Люцканова коригира залеза и вечността“, казва маестрото на лириката Елин Рахнев.
Албена АТАНАСОВА