Не къде да е, а именно в родния му Казанлък стартира мащабната програма по отбелязването на 125-годишнината от рождението на Дечко Узунов. Една фигура, която днес е мярка за стойност в историята на българското изкуство. Инициативата по отбелязването на тази респектираща годишнина е на Аделина Филева – директор на Софийската градска художествена галерия и дългогодишен изследовател на творчеството на Дечко Узунов. Проектът се организира в партньорство на Художествена галерия – Казанлък, Държавна агенция „Архиви“ и Българската телеграфна агенция.
В Художествена галерия – Казанлък е и първото събитие от поредицата, с която тази година ще си припомним наследството и изпълнения с безчет перипетии житейски път на големия художник. Събитието се реализира в партньорство с Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С главна роля в събитието е изкуствоведката Аксиния Джурова. Жената, която не само може да говори от първо лице единствено число за Дечко Узунова, защото те са свързани с дългогодишно приятелство. Професор Джурова е човекът, на чиято прозорливост днес дължим факта, че художникът освен цялото си художествено наследство ни завещава и своеобразен дневник със свои размишления от последните години на житейския си път. Нещо повече – по повод 125-годишнината професор Аксиния Джурова дарява единствения дневник на Дечко Узунов в колекцията на Художествена галерия – Казанлък, а като резултат ще бъде представено и пълно издание на тези записки, придружени от коментар на професор Аксиния Джурова и нейните интервюта с автора. Изданието се осъществява в партньорство с Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ и до дни се очаква да бъде разпространено в книжарската мрежа в страната.
В Казанлък е представена и експозицията „Голямото надлъгване. Към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“. На 25 март 1969 г. в изложбената зала на ул. „Раковски“ 125, днес зала „Райко Алексиев“ при СБХ, художникът и председател на СБХ Дечко Узунов подрежда своя самостоятелна ретроспективна изложба, с която да отбележи 70-годишнината от рождението си. Още в следващите дни печатните медии са изпълнени с публикации, отразяващи събитието и изключителния талант на празнуващия художник. Димитър Аврамов посочва, че „оригинално без усилие, модерно без поза, народностно без демонстративната амбиция да бъде такова, изкуството на Дечко Узунов е тъкмо поради това толкова младо, колкото беше преди повече от четири десетилетия“.
В синхрон обаче със затягащия се тогава контрол върху работата на „културния фронт“, стагнация, провокирана от събитията през 1968 г., на 27 май, само броени дни преди приключване на изложбата, във вестник „Вечерни новини“ е отпечатан пространен критичен коментар на Димитър Остоич. Според него показаните нови творби на Дечко Узунов, които и преобладават като обем, всъщност отстъпват на онова, което Българската комунистическа партия е постановила. Разразилият се скандал след години е подробно описан от Димитър Аврамов: „Дечко Узунов придаваше демократична видимост на институцията (СБХ), която представляваше, но фактически други партийни другари управляваха чрез него. Дечко Узунов само подписваше документите. И все пак, когато толерантността му преминаваше известни граници, тя биваше опасна, защото насърчаваше либералните прояви сред художниците и скоро стана ясно, че трябва да бъде свален. Удобен повод за това се оказа неговата изложба по случай 70-годишния му юбилей. Организатори и участници в акцията бяха, както се разбра, Атанас Божков, поетът Димитър Методиев (съветник на Тодор Живков), Ненко Балкански и тяхното „идейно“ обкръжение“. Колкото до поведението на Димитър Остоич, той уточнява: „Предусещайки събитията и откривайки изключително благоприятен повод, за да възстанови временно разклатеното към него доверие на партийната върхушка, Димитър Остоич пръв нападна изложбата… и с позьорска самопожертвователност заключи: „Ясно съзнавам отговорността, която поемам. Мисля обаче, че имам право да се възползвам от творческата свобода, която съществува в нашата страна“. „Отговорността“, която поемаше Остоич, бе толкова голяма, колкото и „творческата свобода“, на която се радвахме. И той добре го знаеше: споменатите по-горе организатори и извършители на покушението срещу Дечко Узунов бяха вече депозирали материалите си в ЦК“. В заключение Димитър Аврамов констатира: „От създалата се обстановка произтичаха два неумолими извода: Първо – никой повече не можеше да утвърждава публично изложбата на Дечко Узунов и второ, неговите дни като председател на СБХ бяха преброени“.
Експозицията „Голямото надлъгване. Към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“ е опит за разказ за случилото се тогава. Връщане 55 години назад, когато илюзиите от 1968 г. за възможна промяна са прекършени. Опит за нов поглед върху онзи фрагмент от художественото наследство на Дечко Узунов, който преди 55 години се превръща в „ябълка на раздора“.
Няколко дни след откриването на изложбата в Казанлък, в последния ден на „дългия“ февруари, ще бъде открита интригуваща изследователска експозиция в галерия „Дечко Узунов“ в София, която се подготвя от екипа на Софийската градска художествена галерия и е посветена на монументалното художествено наследство на Дечко Узунов. Творчески ракурс, който досега не е бил обект на самостоятелно проучване. Отново на 29 февруари в Казанлък ще бъде представен специален брой на списание „ЛИК“, посветен изцяло на творчеството и живота на Дечко Узунов. В изданието се публикуват изключително ценни фрагменти, свързани с художника (факти и фотографии) от архивното богатство на Българската телеграфна агенция. Това е събитийният календар само за февруари. През следващите месеци ни очакват още множество любопитни и вълнуващи срещи с творчеството на художника, включително и едно със сигурност от културните събития на годината – голямата ретроспективна изложба на Дечко Узунов, която ще бъде подредена от май в залите на Софийската градска художествена галерия.
Пламен В. ПЕТРОВ
