„Скулпторът Емил Попов и неговите вдъхновения“, документален, 2024, 45 минути, сценарист и режисьор Атанас Киряков, продуцент и оператор Димитър Митов, композитор Теодосий Спасов. Премиера на 9 февруари 2024 г.
Талантливият и неуморим ветеран на документалното ни кино Атанас Киряков има много вълнуващи филми за художници. Сред тях са феерично-авантюристичният „Летящите хора на Жоел“ (2007) за френския художник и скулптор Жоел Рабиновиц, пристрастно-уникалният „Голямата любов на френския „терорист“ Абел Рамбер“ (2008) за световния художник от български произход Жул Паскин и най-големия му познавач, концептуално-сърдечният „Иван Кирков или да се спасиш в спомена“ (2009), изчерпателният „Автопортрет с маска“ за Вера Недкова по сценарий на Юрий Дачев за БНТ от 2011 г., дългият и дълбок „Светлин Русев. Усещане за вечност“ (2018), импресионистичният „На чаша вино с Милко Божков“ (2020). И ето сега е направил нов – за феноменалния скулптор Емил Попов и неговите възгледи за живота и изкуството. Премиерата на този документален филм напълни Филмотечно кино „Одеон“. Там беше, разбира се, и прославеният скромен герой.
„Скулпторът Емил Попов и неговите вдъхновения“ е минималистичен филм, решен като разговор между Киряков и героя му на двора под старо дърво в село Дрен, където е къщата на дядото на художника и плевнята му, превърната в ателие. Той обитава и твори в това пространство още от 70-те години на ХХ век, след като завършва Художествената академия. Там е отгледал децата си. Въпросите са предизвикателни, отговорите – спокойни и увлекателни. Доста интересно побелелият Емил Попов говори за Светлин Русев и ролята му за развитието на художниците по време на социализма. Имплантиран е откъс от филма на Атанас Киряков за именития художник. Скулпторът сърцато разказва за колегите си – връстници и по-възрастни. Не пропуска и белгийския колекционер Юго Вутен, купил работи на много български художници, включително и негови. От филма струи усещането за бистър човек.
Камерата на Димитър Митов следи харизматичното излъчване на Емил Попов, броди из двора или ателието, където има десетки глави и други статуи. Показва ни творческа база „Овчарника“ – ремонтиран обор в края на селото, който е едновременно ателие и творческо място сред природата, в което артистът работи с колеги и студенти. Виждаме и прословутите коне на Емил Попов в композиция край морето.
Мислех, че знам много за Емил Попов. Знаех, че негови са паметниците на Илия Бешков и Григор Вачков. Но от филма научих още за редица от произведенията му, за които не подозирах, че са сред творбите му.
На премиерата 84-годишният Атанас Киряков сподели, че снимането на „Скулпторът Емил Попов и неговите вдъхновения“ е било светъл отдушник между два тежки филма. Съгласна съм. Той наистина е като глътка въздух, красота и благородство след „1200 страници болка“ (2022, награда за сценарий от „Златен ритон“ 2023) – колоритен и задълбочен портрет на нестандартния физик Стефан Маринов (1931–1997). Покъртителният разказ за професионалния му път и житейска съдба е изграден въз основа на 1200-те страници от досието му в Държавна сигурност. А в момента Атанас Киряков по сценарий на Боян Папазов работи над следващия си филм – за изключително богатата и криволична съдба на дипломата Стефан Бочев (1910–2002), написал дебелата мемоарна книга „Белене. Сказание за концлагерна България“. Очаквам го с нетърпение. И двата филма се финансирани от Националния филмов център, както повечето ленти на Атанас Киряков от 90-те до днес.
„Скулпторът Емил Попов и неговите вдъхновения“ е независим като „Светлин Русев. Усещане за вечност“ и „На чаша вино с Милко Божков“, заснети и продуцирани също от Димитър Митов. Видно е, че може и така – без пари, но с приятели, креативност и обаятелен герой да правиш добро, въздействащо и лаконично кино.
Геновева ДИМИТРОВА
