Когато Мария Статулова е тийнейджърка, делово информира майка си, че само да порасне, ще се храни най-вече по ресторанти. После животът и кариерата й се подреждат в толкова шеметна въртележка – студентка във ВИТИЗ, разпределение в провинцията след дипломирането, снимки на филми, че наистина по-често обядва и вечеря по кръчми, отколкото край домашна трапеза. „Е, по-късно, естествено, се научих да готвя. Покрай Никулден се смяхме с продавачката в рибарския магазин – може би съм единствената домакиня в държавата, която обича да обезкостява, корми и пържи или задушава шаран. Жената ми предложи изчистен, а аз – не, та не“, разказва за „Филтър“ една от най-известните дами в българското кино и театър.
Актрисата и досега си спомня посещенията в някогашния прочут Унгарски ресторант. „След първия кръг на изпитите за ВИТИЗ прекрасният ми баща и големият актьор Иван Янчев седяха там и ме чакаха. Преди 150 години след някакво представление в Сатирата влязохме в Унгарския със Стойно Добрев, Катето Паскалева и Иван Григоров. Бяхме нагласили парите за по една малка ракия и салата плюс две ястия „Добра жена“ – шницел с гарнитура. Настанихме се в дъното, защото в заведението имаше сватба, която набираше скорост. Най-ненадейно келнерите започнаха да ни носят манджи и дамаджани с вино – сватбарите ни бяха видели и познали“. Докато ми разказва тези епизоди от бохемския си график, с Мария Статулова сядаме в „Тройка“, стараейки се да избегнем любопитните погледи, което е почти невъзможно.
За сватбата получава задача от свекър си – да записва спомените на семейството
Мария Статулова се брои за щастлив човек – като всеки, роден на 13-и. Когато българското кино е в апогея си, на 13 септември някак задължително получава покана за участие във филм. Числото на живота й е 4 – работа и пътуване. Никога не се оплаква. Бургаското й чувство за хумор по традиция надделява в повечето ситуации, а и тя е от поколението, което никога не тъгува пред другите – само пред себе си. Предпочита да обича. Наследява го от баща си, художника Иван Статулов. По улиците на родния Бургас често го питат „Иване, пак ли си влюбен?“. От него й е и страхотната артистичност.
Той й обещава, че дори да се провали на петте кръга във ВИТИЗ, пак ще я чака с духовата музика на гарата в Бургас. Когато започват кандидатстудентските изпити, майка й всеки ден звъни по телефона: „Не те ли скъсаха вече?“. Жената просто предпочита Мария да се посвети на литературата. А бъдещата кинозвезда мечтае да е балерина – или може би аптекар, тъй като си пада по алхимията. „Носталгията е нещо прекрасно, спомените също – винаги споменавам хората с добро“, казва Статулова.
След едно представление на „И най-мъдрият си е малко прост“ Димитър Радичков, който вече е завършил българска филология и в онзи момент учи режисура във ВИТИЗ, директно я информира, че ще се пренесе при нея. Двамата са гаджета, когато Григор Вачков я води на гости в дома на Йордан и Сузи Радичкови. „Треперех. Подобни представяния не са всекидневие.“ Когато се женят, великият разказвач им подарява своеобразна Библия – да записват в нея най-важните събития от общото си житие-битие. Страниците се пълнят с годините.
„Когато родителите те научат да възприемаш света с широко отворено сърце и очи, получаваш много. Въпреки че нищо не те подминава – нито камъните, с които те замерят, нито адът, докъдето отвеждат добрите намерения. Защо хората, които правят мерзости на другия, не си дадат сметка колко е кратко времето, в което пребиваваме тук, на земята? И както казваше Йордан Радичков – другият мой духовен баща, когото не наричам свекър, тъй като думата не ми харесва, „Защо хората гледат толкова много надолу?
Понякога поне за миг трябва да вдигнат главата си нагоре“.
На сватбата кумата Стоянка Мутафова забравя паспорта и очилата си.
Кумът Младен Киселов моли администраторката да ги бракосъчетае по съкратената процедура – четиримата нямат нерви да изтърпят дежурната проповед за социалистическото семейство като най-малката клетка на обществото. Поливат случая в гранд хотел „София“ – в ресторанта няма жива душа и четиримата на воля се смеят до сълзи.
Днес камерна компания от млади интелектуалци снима документален филм за Мария Статулова. Светльо Драганов, Петър Пармаков, Йордан Радичков и Иван Чертов я следват по петите, за да запечатат важни събития в юбилейната й година. Но тъй като актрисата е част от живата история на родното седмо изкуство, лентата вероятно ще е и във философския контекст на „Амаркорд“, легендарния едноименен филм на Фелини – в него човешката и актьорската комедия е едновременно драматична и забавна.
„Тези сладки младежи от няколко месеца се занимават с моя милост – ама не само с това как слагам кринолин, изкуствени зъби и възглавница на дупето. Какво ще излезе, че видим, както казваше Филип Трифонов. Снимаме ежедневие, разговори с приятели. В Дряново се срещнах с незряща жена, свързахме я с моя моноспектакъл „Надежда Сляпата“, който възстанових след дълга пауза крайно емоционално“. Мария играе още в „Женско царство“ и в „Маршрутка“ на Елин Рахнев, но не коментира дали това й стига. Само уточнява, че
преди важни репетиции и снимки прави специални упражнения –
някога й ги показва Константин Коцев, който навремето е отличен спортист.
„Бяхме с момчетата и камерата в махалата Иглика в Габровския Балкан – любимото обиталище на Невена Коканова. Там има малко читалище, в което за годишнината от смъртта й се събраха много хора, за да гледат филма „Вампир“, тя е в главната роля. Добре че успяхме да снимаме – оказа се последната ни среща с Павел Павлов. С Пальо все пак успяхме да си кажем много неща. Мечтата му беше да си бъбрим с часове, сега сигурно ме чува някъде горе. Беше благонамерен, човеколюбив, винаги с добра дума, винаги със смях – правеше комплимент и леко те гризваше. Като котката – с много любов. Няма да забравя как с него и с Невена репетирахме в Иглика „Верандата“.
Къщата има мъничко дворче, в което Невена беше сложила люлка – след обед винаги лягаше да си почива в компанията на всякакви животинки. Най-често в престилката й се настаняваше прасето Добродушко, истински розов бонбон. А аз все й натяквах: „Няма да репетирам с хора, които непрекъснато гушкат животни“. Искаше ли Павел Павлов да ни умиротвори, обещаваше: „От мен да мине, ще ви сготвя нещо“. Много хубаво и щастливо живеехме. Непрекъснато имахме нужда един от друг – да си обсъждаме нещо, дори да си мълчим заедно. С Невена си пускахме „Дами канят“ и всяка правеше забележка на другата за някаква подробност на екрана, а после избухвахме в смях. Животът е необратим“. Коканова е кръстница на Йордан Радичков-внук – проспериращ млад писател, а Стоянка Мутафова на Сузи Радичкова, която не само игра в драмата „Рибешка кост“, но е и чудесен художник в театъра и киното.
Мария Статулова разказва за още две от скъпите си непрежалими приятелки.
„Все се сещам за Катя Паскалева, все нещо си мисля за нея.
И двете сме Деви, и двете сме завършили ВИТИЗ при Боян Дановски, макар и в различни години. Общият ни въздух с Дановски беше подарък от космоса. А моята беснотия малко поомекваше от интровертността на Катето. Тя ме наричаше Мери Детайла – обръщам внимание на всичко. Дановски ни учеше да наблюдаваме, отваряше ни очите дори за чорапите на човека насреща. Правехме специални упражнения, за да станем по-сензитивни. И при мен, и при Катето чувствителността беше по върха на ноктите. Играхме заедно в „Одисей пътува за Итака“ на Константин Илиев в Сатирата. Така се гледахме, така потъвахме една в друга, че сякаш бяхме само двете на сцената. Катя идваше да рисува вкъщи, а дъщеря ми Сузи, колкото и малка да беше тогава, я наричаше ягодка. Аз рамкирах рисунките на Катето – чисти и искрени като на дете. Но никога не сме снимали заедно.“
Съвместното им живеене с Мариана Димитрова също е „неземно“. „Един ден пътувахме с братовчед ми Георги от Бургас за София. Звъня и нареждам: „Мери, веднага отивай у нас, готви и подреждай масата, че Георги бърза да гледа мач“. Когато пристигнахме, беше напазарувала и забъркала страхотни ястия“, връща лентата Статулова. Толкова са близки с Мариана Димитрова, че Мария е личния фризьор на приятелката си – боядисва и подстригва косата й, мъкне с нея току-що купените шкафове и маси. Двете изпращат заедно децата си – Данката и Саса, на рейсчето за Еврейското училище.
„Когато реши да последва мъжа си в Америка, един ден ми каза: „Трябва да оставя палтата и вълнените дрехи“. Така разбрах, че е непоколебима. Още пазя писмата й. Когато си идваше в България, не се разделяхме. Бях готова да купя разтегателен диван, за да спи у нас, въпреки че по това време бяхме като в дядовата ръкавичка“. Другият, който много й липсва, е любимият братовчед Живко Иванов, един от най-уважаваните художници край морето. „Откакто го няма, още по-рядко ходя в Бургас, не знам защо. Иначе ми се радват – като ме видят по улиците, ме спират, приказваме си. Но Живко го няма. Заедно имахме юбилеи през септември – той успя да направи изложбата си и тръгна. Хората изчезват, стопяват се.“
Отиде ли в Пловдив пък, пред очите й е Атанас Кръстев – прочутият Начо Културата. Той е нещо като Купидон за нея и Димитър Радичков. Когато за първи път влизат като двойка в къщата му в Стария град – днес още и галерия „Червеното пони“, той им обяснява: „Давам ви стаята, в която спяха Катето Паскалева и Слона. После се ожениха. А да видим дали ще последвате примера им.“ И те не остават по-назад от актрисата и големия художник Георги Божилов.
Пак в същата легендарна къща се случва един от най-бурните рождени дни
на Мария Статулова. „Беше точно в дните на телевизионния фестивал „Златната ракла“. Очаквах много гости и Начо купи няколко кашона с чаши за вино, а аз се погрижих за питиета. Да дойдат, да дойдат – никой. Е, викам му, Наче, сами ще си празнуваме – всички са на купона в кметството. После Мариана Димитрова домъкна всички от тв фестивала. Галя Бъчварова, майката на Ути, ми поднесе банани – имало на приема в общината и тя открадната заради мен.“ Фенка от Пловдив пък й поднася торта с визия на котка. Толкова е автентична, че след минути кучето на Начо Културата й вижда сметката.
Мария Статулова се шегува, че е мечтата на актуалните млади режисьори. Напоследък снима само с представители на новите генерации. При Станислав Дончев-Стамбата е ужасно зла жена. Приятелка я пита как ще се справи, но тя открива прототип. „Героинята е толкова е зла, че няма спасение от нея. Брат й е болен от Алцхаймер, а тя му отмъщава, че цял живот е била втора и му взима къщата – чисто по български“.
Трябвало е да си партнира със Стефан Мавродиев, но той закъсва здравословно и сега е пред камерите с Иван Савов. Много хубава е и историята на Кристина Спасовска „Влечугите“ – това името на делото на майка и баща й, които навремето бягат от милата ни комунистическа родина. Мая Виткова пък я кани за драма, в която Статулова е двойка с Павел Попандов. „Предложих на Мая да извика за филма Елена Райнова, Краси Ранков, Марин Янев. Извъртяхме бесни купони. С Марин Янев танцувахме рок като пощурели. Иначе разказът е за жена на средна възраст – Мирослава Гоговска. Толкова е неадекватна, че не може да се отдели от майка си и баща си – спи до тях. Иска най-после да промени живота си, но става сложно. Аз съм лелята, която предлага да я води на море, за да я дръпне от шантавите й комплекси“.
Киното я вълнува постоянно. „Убийците на Цветната луна“ – гениален филм. Мартин Скорсезе – гениален режисьор. Какво ли е говорил на Леонардо ди Каприо, Робърт де Ниро и Лили Гладстон, докато са работили? Ето това искам да узная, защото те са извънземни.
Как е възможно Скорсезе да превърне Де Ниро в съвършен мръсник
с пет милиона пипала, с които кара другите да убиват. Мечтая да разбера как Скорсезе успява да въздейства на актьорите си, с какво ги запалва, за да ги мотивира. Немееш пред тях. Във филма всичко е толкова свободно, умно и красиво – направо можеш да помиришеш вятъра, който минава през екрана, да влезеш в невероятния свят от 20-те и 30-те години на миналия век. И тук е пълно и с таланти, и със звезди, но божество на киното като Скорсезе няма. След финалните надписи в „Убийците на Цветната луна“ станах и се поклоних в салона“.
Докато обикаля България с „Женско царство“, „Маршрутка“ и „Надежда Сляпата“, вижда изпепелена страна, опустяла държава, тъга. „Много страдам, когато пред очите ми изникне полуразрушена къща без хора, в която дърветата се показват през покрива. Да има плодове над керемидите никак не е нормално. Всичко се променя. След представленията в малките градове публиката изчезва за секунди – сякаш е минала мощна прахосмукачка. Едно време незабравимият Лъчезар Стоянов казваше в подобни мигове: „Забравят ни за секунди“.
Но преди време след премиерата на „Още нещо за любовта“ в Бургас просълзени арменци предлагат на Мария Статулова да я провъзгласят за арменка. Защото актрисата играе жена от този етнос не само в любовно-историческата драма на Магдалена Ралчева, но и в „Чифликът на чучулигите“ на световноизвестните братя Тавиани и в тв сериала „Седем часа разлика“. Неслучайно казва: „Не сме снимали еднодновки, изкуството ни е реално. Но актьорството е стресова и чудовищна професия, която те изяжда и изпива. Няма слизане от виенското колело.“
За нея обаче суетата не е диагноза. Това не й пречи винаги да държи на женствеността. Не може без рокли в гардероба. Докато снимат „Бъди благословена“, носи страхотни тоалети без гръб. Така се пристрастява към тях, че не ги съблича и през нощта. Обувките никога не й стигат. Когато за първи път в живота си отива на Запад – на фестивала в Берлин с „Авантаж“ на Георги Дюлгеров, си купува чифт „Саламандър“, коксов орех и плочи с класическа музика.
Както не е тайна за никого, котките са алтер егото на Статулова. Сред най-любимите във времето е Трики, невероятна палавница, която винаги прави каквото си иска. Страхотно интелигентна дивачка – придружава актрисата на снимки и в телевизионни предавания. И непрекъснато й говори. „Неслучайно китайците са издигнали в култ тези същества. А може би в предишен живот съм била котка“, предполага Мария Статулова.
Тя все така е вярна на своя характер, който е мотивиран най-вече от максимализъм. Побеснява, когато дори най-близките й хора закъсняват. Обожава животните. Отглежда цветята като деца – на балкона й „се хващат“ всевъзможни растения, отписани от бъдеще. Дава мило и драго за пътешествия. Готова е да направи сделка с дявола за ваканция край Средиземно море. Когато получава Гран при за ролята си в „Авантаж“ на фестивала в Авелино, губи ума си по Италия. Седи край морето в Неапол и си мисли: „Край, оставам тук“. Звездата, която едва на 22 години получава награда за цялостно творчество с 15 филма дотогава, продължава да изповядва желязната си философия – важното е да обичаш, а когато говориш за благородство и чест, да не звучиш като ихтиозавър. Мария Статулова обаче е спряла да се пита „Трябва ли да си бегач на дълги разстояния, за да успееш?“. Отдавна знае отговора.
МЕНЮ
Ресторант „Тройка“
Ул. „Асен Златаров“ 21
Салата асорти – домати, краставици, кьопоолу, „Снежанка“, печена чушка, 300 г – 9,90 лв.
„Рафи“ – зелена салата, царевица, печена чушка, домат, краставица, сирене, 250 г – 8,90 лв.
Риба по португалски – филе с ориз, домати, лук, чесън, 300 г – 12,90 лв.
Задушена пъстърва по бретонски – с целина, лук, моркови, гъби, 250 г – 13,80 лв.
Две чаши бяло вино – 16 лв.
Общо 61,50 лв.
Албена АТАНАСОВА
