Рок музикант, продуцент, предприемач. Денис Ризов е човек, който винаги се е занимавал с много и разнообразни дейности. Роден е в Шумен и е завършил СПТУ по полиграфия, но в казармата се запознава със Звезди, за да поемат по пътя на музиката. През 80-те години създават „Ахат“, която скоро става изключително популярна. В началото на 90-те Денис заминава за Америка и вече повече от 30 години дели живота си между България и САЩ. Преди време водеше шоу по БНТ „Денис и приятели“, продуцираше предаванията „Търси се“ и „Предай нататък“. Той е сред основателите на промоутърската компания „София Мюзик Ентърпрайсис“.
В момента отново е в България, посветен на няколко проекта. На 14 юни ще участва в събитието на Bulgaria Wants You, а на 26 юни от Русе тръгва на турне с Б.Т.Р. и „Ахат“. С дъщеря му Виктория, която също се занимава с музика, работят по създаването на читалище.
– Денис, на 14 юни ще участвате в събитието на Bulgaria Wants You. Като човек, който дълги години живее в чужбина, какъв е вашият поглед към страната ни?
– От 32 години пътувам между България и Америка почти непрекъснато. Най-дългият период, в който не съм прелитал океана, е година, а най-дългият период, когато не съм се връщал в България, е около 4 години – от 2019 г. до 2022 г. През цялото това време наблюдавам какво се случва и в двете държави. В началото, когато отидох в Америка, усещането беше, сякаш съм попаднал в бъдещето. По това време дори имаше директна връзка София–Ню Йорк. Случвало се е да летя в четвъртък, в петък да проведа среща там и в събота да се върна. Погледът, който имах върху двете държави, и разликите в стандартите, ми отвори възможности за много бизнеси. Винаги има нещо интересно, което го няма там или тук. През тези 32 години съм се занимавал с най-различни неща в най-различни сфери. Познавам добре и живота на сънародниците ни в Америка. Някои от тях живеят в Щатите от 30 години, но всеки ден гледат българска телевизия, други дори не знаят английски. Познавам българи, които карат камион в Америка от 20 години, а нямат нито книжка, нито паспорт, защото там според закона полицията няма право да те спира, ако не си нарушил правилата.
Когато живееш в чужбина, забелязваш, че и в България уж е почти същото и правилата са същите, но хората не ги спазват. У нас има множество дребни неща, които силно дразнят. Всички са тарикати, карат в бус лентата. Освен това, ако искаш да направиш тук нещо, е много по-трудно, изискват се много повече усилия.
От друга страна, активно се занимавам с консултантска дейност, която налага да проучвам различни държави, и мога да направя сравнение между тях и България. Установих, че страната ни има важно и достойно място в света. Това, че сме малка държава, изобщо не е вярно. В Европейския съюз има много страни, които са по-малки от нас и като население, като площ. Изглежда, ни е било нужно време, за да се освободим от ниското си самочувствие и самоиронията.
За такива любопитни неща ще си говорим на събитието „България на пет океана“ на 14 юни в Интер Експо Център. Щастлив съм, че Bulgaria Wants You ме поканиха като гост-лектор, защото това е най-голямото им събитие до момента. Освен че водещи работодатели ще присъстват, за да намерят талантите, които са им необходими, ще има и две сцени с различна и интересна програма, която ще даде на посетителите ценни уроци и ще направи сравнения между кариерните възможности в България и чужбина.
– Какви съвети бихте дали на младите българи извън страната?
– С държавите е малко като с гаджетата – скарате се, разделите се, тръгваш след това с ново гадже, но и то си има и плюсовете, и минусите. Няма идеален човек, няма и идеална държава. Хубаво е да се знае, че където и да решиш да градиш кариера или семейство, колкото и да е добре устроен животът там, в България винаги имаш предимство. Това бих казал на тези, които живеят в чужбина и се колебаят дали да се върнат. Тук вече важат абсолютно същите правила, каквито са и в повечето други държави. Виждам, че по-младите хора по съвсем друг начин възприемат и България, и света. За тях е много по-лесно да градят тук, на място. И възможностите са по-добри, и социални придобивки започват да се изравняват с чужбина. А и освен това семейството и познатите ти са тук. Много е важно къде си учил не толкова заради самото образование, а заради средата, в която попадаш. Защото след това всеки човек се развива в различна посока, но имате познанството помежду си, което впоследствие може да ти е полезно. А когато заминеш в чужбина, там обикновено контакти нямаш.
– Казахте неотдавна, че Америка в момента далеч не се развива толкова добре. Сега България по-хубаво място за живеене ли е?
– В момента в Америка се случват много дълбоки промени. Прилича на България през 90-те години. Тогава тук се променяше цялата структура на обществото, всички правила. На американците им е много по-трудно да променят държавата си, защото имат изградени навици като общество – всеки си купува всичко и никой не мисли за нищо. България е с в пъти по-малък дълг от Америка. В този смисъл на хартия ние сме по-богати от американците. И в момента нашата страна, а и Източна Европа, е много по-бързо развиваща се като пазар и дава много повече шансове за реализация.
– Планирате ли да се върнете окончателно в България?
– Аз никога не съм напускал окончателно България, за да се завърна окончателно. Винаги съм живял между двете държави. Не съм имал идеята да съм само там, или само тук. Винаги съм живял по музикантски – днес съм тук, утре там. Докато правехме „Денис и приятели“, прекарвах повече време в България. Предаването беше ежедневно и тогава имахме само по двайсетина дни почивка, в които ходех в Америка. Така че не мога да кажа: „Връщам се“, защото никога не съм си отивал. Странното е, че от 32 години хората знаят, че живея и там, и тук – питат ме кога се прибирам в Америка и кога се прибирам в България. Така е от 1993 година, когато отидох на бизнес пътуване в Америка с приятели и попаднах на много интересни хора, на които пък ние им бяхме много интересни с идеите си. Всеки от нас искаше да прави хиляди неща. И тогава, каквото и да правиш в България, все си пръв. Аз например съм построил първия затворен комплекс тук – през 1995 започнах и през 2000 година го приключих. Тогава хората не знаеха какво е това. Направихме първата фирма за промоушън в България – „София Мюзик Ентърпрайсис“, и сме организирали концерти на изпълнители от Враца до Мадона. Първият магазин за електроника съм отворил. Преди това всичко се продаваше на едно място. После направих верига и впоследствие се отказах.
Много първи неща съм правил, защото беше лесно. Сега вече много от нишите са запълнени. Но не всичко. Просълзих се миналата седмица, като видях, че един американски фонд финансира българска космическа инфраструктурна компания. Основателят й се казва Райчо Райчев. Произвеждат сателити, които са много миниатюрни и доста по-модерни, и го правят с идеята космосът да бъде достъпен за всеки. Вложена е философия и това е робинхудска идея. Този човек е намерил хора, обучил ги е, събрал е ядро от специалисти и постига нещо, което може да се сравни само с постиженията на Илон Мъск, защото това е суперноваторско.
Виждам, че вече има много такива модерни хора, които въпреки държавата, се развиват. Тя, държавата, даже не знае за тях, а всъщност хората, които създават частен бизнес, плащат сметката. И не само това – голям е капацитетът на младите и умни хора с образование и опит в чужбина. Ако Иван и Андрей успеят да върнат в България такива хора, за 2–3 години държавата ще се промени. Защото това са изключително ценни, обучени кадри в активна възраст и със съзнание. Мен точно това ме привлича в идеята на Bulgaria Wants You. За мен това е капитал, много по-важен от парите.
– Това лято ви предстои и турне с Б.Т.Р. и „Ахат“. Вълнувате ли се?
– Да. Музиката много ми липсва през всички тия години. Случвало се е да дойда от Маями в Силистра за концерт с „Ахат“, пътувал съм с кола от Барселона до Ловеч пак за един концерт.
Покрай Пешо Пърпъла, един от най-популярните музикални фенове, който си отиде преди няколко седмици, разбрах, че Б.Т.Р. ще идват във Флорида. След концерта им си говорихме и ме поканиха да се присъединя към турнето, вече се бяха разбрали със Звезди и Тонто. И така стана турне на „Ахат“ и Б.Т.Р., което е много вълнуващо. Винаги сме имали такава идея, но не сме я осъществявали. Започваме на 26 юни от Русе, ще минем през доста градове и ще приключим на 10 октомври в София.
– Значи със сигурност поне до октомври ще сте тук.
– Да, в момента съм започнал няколко проекта покрай дъщеря ми тук. Ще остана в България, докато трябва. Ако се налага – и завинаги. Бизнесът ми е много добре урегулиран и дори да не съм на място, имам хора, които работят за мен и го движат. Екипът ми е много добър, от 1991 година до днес само един човек е напуснал.
– Да се върнем към музиката. В началото на май се качихте на сцената с Шеки. Кой е най-дългият период, в който не сте били на сцена?
– Не съм имал много дълги периоди без сцена, но усещането е абсолютно същото. Като с колелото е – и 10 години да не си карал, качваш се и тръгваш. За мен свиренето винаги е било само удоволствие. Започнах да свиря в казармата, където срещнах приятели, които бяха в Консерваторията. Тогава първите години ми се налагаше да свиря по 10–12 часа на ден, за да ги догоня. Но никога не съм имал сценична треска и за мен колкото повече хора има, толкова по-приятно е. Най-големият ни концерт с „Ахат“ беше в Северна Корея на един огромен стадион.
Васко Василев ме е канил на турнета с него. И с групата сме свирили през всички тези години. Така че не съм се оттеглял за дълго, винаги съм имал някакъв музикален ангажимент. Участвал съм в записи, продуцирал съм над 200 албума в 3 държави. Продължавам да купувам хубави инструменти, имам голяма колекция от басове. Покрай дъщеря ми също се занимавам с музика. Тя пее автентичен фолклор, има рок група, гаджето й – death metal група. С трио „Фида“ бяха в „Гласът на България“, гледах я в Америка и не можех да повярвам, макар че знам колко са талантливи. Освен това всеки август организирам с мой приятел джаз фестивал в Ниш, който сега ще навърши 30 години и според няколко класации е четвъртият най-голям фестивал за джаз в Европа. Правим го в една крепост, имаме между 14 и 17 сцени и свирят джазмени от цял свят. Така че не съм се откъсвал за дълго от музиката.
– Ще ви видим ли един ден на сцена и с дъщеря ви?
– Не сме го коментирали още, но защо не. В момента работим по читалището, което искаме да направим. Внесъл съм много модерна студийна техника от Америка и щом е готово, ще влезем заедно, за да аранжираме фолклорни песни и да видим къде ще се срещнем в музикалния път.
– Как решихте да създадете читалище?
– Имах теория, че през първите си 20 години човек се учи, следващите 20 са за кариера и семейство, а третите 20 са за теб. Но сега усещам, че това са годините, в които трябва да дадеш, да оставиш наследство и да помогнеш на следващото поколение. Талантът има нужда от изграждане. И затова съм решил да направим читалище, където да развиваме талантите на децата. Ще се обръща внимание и на математика, модерни технологии. Тази идея е напълно безкористна, няма общо с пари и бизнеси. Искаме да сложим знак за равенство между всички деца, без значение от възможностите на родителите им. Ще ходим и в провинцията. В момента търсим място. Искам да е в НДК, но по-трудно и бавно се развиват нещата. Трябва да вземем и хубави инструменти, носии. Работата е много, сериозна инвестиция и много ми се искаше да имаме някаква помощ поне за помещението от държавата или общината. Защото идентичността на един народ идва от изкуството, което създава. А спортът, културата и образованието са на последни места. Така че ще правим каквото можем с наши сили и от никого нищо не очакваме.
– Дълги години се занимавахте и с телевизия. Липсва ли ви?
– Телевизията е много особено нещо. Гладно животно, което човек трябва да храни. Продуцирал съм много предавания – имам 1500 часа продуцирани в телевизията, но това не ми липсва. Липсва ми моето предаване „Денис и приятели“, защото беше без сценарий и сякаш си живеехме нашия живот. Имахме голяма свобода, открихме много млади групи. Такова нещо ми липсва, но това не е нормалната телевизия. Тя е подредена, точна наука и занаят. А на мен неща, вкарани в рамка, не ми допадат. Така че телевизията не ми липсва толкова, музиката ми липсва повече.
– Обръщате ли се назад?
– Човек винаги използва опита от преживяното. Моето поколение живеехме в много странни времена на промени и винаги сме правили това, което трябва да се направи, според нашите усещания. Извоювахме важни победи и когато се обръщам назад, има известно задоволство, че сме успели и сме оставили една по-добра държава на следващите поколения.
– Кои за вас са най-важните хора в живота?
– Семейството, естествено, е най-важното. Майка ми, баща ми, сестра ми. Родителят дава нивото, на което стъпваш и от което тръгваш. Хората от „Ахат“ са ми много важни, заедно сме минали през борби и лишения. Беше борба, за да чуе публиката песните ни и в нея имаше и рискът да влезеш в затвора.
Наталия ми е дала много, винаги ме е подкрепяла, каквото и да реша, макар че от много години не живеем заедно. Това обаче не ни пречи да имаме чудесна комуникация години наред. Детето също с времето става все по-важно. От дъщеря ми започнах да научавам неща и за музиката, и за живота тук. Смешното е, че аз съм роден в Шумен, а живея в Тампа, а тя е родена в Тампа, но избра да живее в София. Това е нейният път и тук е щастлива.
Друг много важен човек е Кирил Маричков. Бях в 11-и клас и учех полиграфия, когато го срещнах до НДК. Поисках му автограф, но нямаше картичка да я подпише и ми подари една лепенка. За да има на какво да я залепя, си купих най-евтиния инструмент от ЦУМ – бас китара. Залепих лепенката и така започнах да свиря, след това в казармата се запознах със Звезди. Впоследствие Кирил Маричков много помагаше на групата ни. През 1987 година направихме първото ни турне с „Щурците“, за пръв път свирихме на стадиони. И днес с това читалище се опитвам да направя това, което Кирил Маричков е направил за мен – първия албум, първото турне по стадиони и лепенката, заради която станах музикант.
– Сбъднахте ли своята американска мечта?
– Чувствам се щастлив човек, който е имал и късмет да срещне много значими личности. Постигнах моята мечта. Американската е да имаш добра работа, семейство, кола и куче. А това го бях постигнал много преди да отида за пръв път в Америка. Сега мечтая да помагам на младите да постигат своите мечти.
– Преминали сте и през трудни моменти. Има ли решения, за които съжалявате?
– Не! Правил съм много неуспешни неща, имам грандиозни провали в живота си и понякога от тях имаш даже по-голяма полза. Неуспехите ти дават възможност да видиш къде си сбъркал. Хубаво е човек да е смел, за да рискува, защото дори и да не успееш, печелиш. Но трябва да има и баланс – ако само се проваляш, значи си нещастник. Не познавам хора, на които винаги във всичко да им върви. Но грешките, дори и да са големи, учат.
Ивет САВОВА