„Един хубав дебют – подготвен грижливо, с чувство за отговорност пред изкуството. Свежа живопис – жизнерадостна, топла, човечна, която разкрива не само таланта на младата художничка Дора Бонева, но и възможностите й на мислещ творец, чиито диалози със зрителя ще стават все по-интересни.
Говоря за дебют, но в действителност името на Дора Бонева не е неизвестно за тези, които по-внимателно следят нашия художествен живот. Нейните творби от последните общи художествени изложби привличаха публиката и критиката преди всичко със своята неподправеност – с отразеното в тях искрено желание на авторката да не затваря изкуството си в рамката на някакъв чужд образец, и да търси за него и себе си собствен път на развитие. Сега виждаме, че до голяма степен този път е вече намерен. По категоричен начин с най-сполучливите си творби Дора Бонева доказва, че оптимизмът, свързан с нейното бъдеще не е безпочвен. Доказва го с пейзажите, с портретите, с композициите си – доказва го с това усещане за енергия, за упоритост, което картините й създават у нас. А това са качества, които заедно с вярата в собствените си сили и необходимата доза самокритичност ще й помогнат да преодолее някои слабости, които едно по-взискателно око би могло да забележи в портретите „Лиляна“, „Григор Вачков“, „Вера“, „Елена“. Слабости, които по-скоро се отнасят до липсата на стилово единство при трактовката на различни части от една и съща творба, известна сухост, но подчертавам, че това са недостатъци само на някои от платната…
Отношението на Дора Бонева към проблемите на изкуството се долавя във всяка една от творбите, но струва ми се, че най-ярко е изявено в пейзажа и натюрморта. Тук виждаме истинските и възможности: майсторско отсичане на сюжета, интересни ракурси, цвят превърнат в багра, а баграта в тон с определено звучене в пространството… Самостоятелната изложба е винаги сериозно изпитани. Още по-трудно е тогава, когато тя е и първа. Дора Бонева се намира вече зад това изпитание, пред едно бъдеще, при което със сигурност психологическата обрисовка на образите в нейните портрети ще стане още по-дълбока и заедно с това ще придобият и живописните качества на пейзажите й“, пише Антоний Дяков по повод първата самостоятелна изложба на художничката от 1969 г. Днес, 55 години по-късно и три години след кончината й, екипът на ХГ „Христо Цокев“ в родния й град Габрово ни връщат към наследството й с нейна посмъртна изложба. Изложба, която ни разкрива израстването й като майстор на четката, но и чувствителността й към цвета, която вълнува безспорно и днес.
Изложбата, наречена „Два автопортрета и други спомени“, която може да бъде разгледана до 14 юни, определено е събитие, което ни изправя очи в очи с един емоционален свят от образи, без които историята на българското изкуство, от последните три десетилетия на ХХ век не би била същата. Куратор е д-р Нели Недева, а на самото откриване синът на художничката, писателят доцент Владимир Левчев, отбеляза, че като гледа творбите на майка си, „откакто бях дете досега, стилът й не се промени. Нейното рисуване е реалистично, модерно. Още от 60-те години като погледне човек една нейна картина, може да прецени от кой период е. Стилът на майка ми е изключително мощен, не се е променил и винаги звучи модерно, въпреки, че тя е реалист художник“. По думите на кураторката изложбата трябва да се разглежда като изява на многообразие от образи, похвати и формати: „Дора Бонева следва нишката на своя живот с тихата упоритост и увереност на творец, изцяло отдаден на живописта, на човек – искрен, емоционален и някак по женски съчетаващ сила и нежност“. И действително, вгледаме ли се в побраните в изложбата късчета от творческия път на авторката, няма как да не видим, че става дума именно за многообразие и устойчивост. Завидно постоянство, без което голямото изкуство не може. А любопитното е, че по нейния път в изобразителното изкуство тръгва и дъщеря й Марта Левчева.
Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово и завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, от Софийска община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от френската Академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж. През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994-1995 г. от „Грифис Арт Център“ в Ню Лондон, Кънектикът , САЩ. От 1996 г. е член на борда на „Грифис Арт Център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ, уточняват от екипа на галерия „Христо Цокев“. Само този фрагмент от биографични данни е достатъчен, за да кажем, че присъствието на Дора Бонева на художествената сцена в страната през последните шест десетилетия е не само респектиращо, но и пристъпило съвършено нови територии за българската реалност преди 1989 г.
Преди време големият български художник Иван Вукадинов беше отбелязал, че Дора Бонева и другият габровец Христо Явашев-Кристо са били много по-талантливи от своя състудент Светлин Русев. „Разликата беше направо потискаща за Светлин. Но виждате, че животът и действителността са съвсем различно нещо. На едни се дават по-големи шансове, а други се пренебрегват. Така или иначе Дора беше един талант, какъвто в онези години нямаше как да остане незабелязан“, казва Вукадинов.
През цялото време пред статива Дора Бонева ще остане в плен на любимия портретен жанр, ще развие отношение към човешкия образ, което днес респектира, очарова, вълнува тъкмо със своята лирика. И едва ли има как да бъде, когато животът ти преминава под знака на едно от най-ярките поетични присъствия в българската литература от втората половина на миналия век – Любомир Левчев.
Пламен В. ПЕТРОВ
