Софийската премиера на „Едип и пророците“ – новия пловдивски хит на Александър Секулов и Диана Добрева, безапелационно постави удивителната в събитията на календарната театрална година. Постановката е поредна революция на екипа, налагащ ефектни и смислени експерименти на сцената в града под тепетата. Сериозна заслуга за успеха на представлението имат още художничките Мира Каланова и Марина Райчинова, както и авторката на музика Петя Диманова.
Албена АТАНАСОВА
„Едип и пророците“ – зрелището, което миналия четвъртък наистина завладя 800 души в Народния театър, е финалът на своеобразната трилогия за пътуващия човек, започнала с „Одисей“, продължила с „Коприна“, и превърнала се в апотеоз на личността, позволяваща си да се опълчи срещу боговете. Диана Добрева дръзко надгражда нетрадиционния си сценичен изказ, въвличайки трупата в непозната територия. Споделя, че въобще не е било лесно, нямала е готова формула, но, за да се стигне до прозрението, трябва да се мине по трънливия път.
В своята словесна и философска безупречност Александър Секулов тръгва от най-тиражираната литературна версия на мита за Едип – тази на Софокъл. И го превръща в ювелирен разказ за куража на Едип – най-големият щастливец в Тива, чиито избори го сриват до неизбродима бездна, когато осъзнава, че е убил баща си и се е оженил за майка си. Сриват го, за да получи просветление, да приеме грешките, плати заблудите, надмогне скръбта и разбере как и защо е жив, казва Секулов. Разказът е още за отместването на илюзиите, за разплитането на екзистенциалните измами, за истината, която смирява. За гледането и невиждането, всекидневие тук и сега. На фокус е себепознанието – най-вече на изболия очите си Едип, приел вселенската логика чрез катарзиса. Възхвалата е на духа, но и на тялото – хореографията на Стефан Йорданов следва контрастите в действието и емоциите.
Магията в митологията, която звучи болезнено актуално, се дължи и на факта, че Константин Еленков и собствената му майка – Диана Добрева, са Едип и Йокаста. Известната режисьорка обаче уточнява, че това не е завръщането й под прожекторите като актриса, а знаково присъствие, наложено от драматургията и носещо особена енергия, преминаваща през автентичната кръвна връзка. „Това беше особено решение“, искрена е Диана Добрева. „Да се изправя срещу моята майка беше риск – казах си, че или ще се получи, или ще се побъркам“, добавя Константин Еленков. Диана Добрева не изрича и дума като Йокаста – тя играе с тялото си, с динамиката и покоя му. Дори самоубийството й е изчислено като съвършено прецизен жест, премислена е дори позицията на китките и пръстите на ръцете й.
За разлика от приближения до кино в своята висока технология „Одисей“, и от „Коприна“, в която поезията е облечена в драматургия, театралният трагизъм в „Едип и пророците“ е по-камерен – епосът е концентриран в кошмарните преживявания на Едип. Константин Еленков е много добър – няма и минута без него в пиесата. И зрителят неволно сравнява персонажите му в трилогията. Той е убедителен като Одисей, странстващият авантюрист, търсещ нови перипетии в спор с небесата. Романтичен е като Ерве в „Коприна“, преминаващ географски и цивилизационни граници. А сега е силно наелектризиращ като Едип, който довършва бунта им, провокиран и от социалните трусове. Не желае да приеме предсказанията на лъжепророците, отказва да се подчини на зомбираните им тълкуватели. Презира суетата и престъпленията на властта, протестира срещу дегероизацията на интелекта, която не е изобретение на днешното статукво. Неслучайно актьорите, които гастролират в Тива, но я напускат сред ужасяващия мор заради греховете на Едип, си разменят репликата: „Да тръгваме – рано или късно ще стигнем до страна, в която още имат нужда от артисти“. Всичко в представлението ни показва света, какъвто се случва около нас.
Маргита Гошева е чудесна като Пития – истерично-ироничната гадателка, която препоръчва да се подмазваме на съдбата, защото нещастията и разрухата дебнат отвсякъде. Тя е абсолютна откачалка – точно, както я описват не един и двама изследователи, подозирайки, че Пития, позната на света като Делфийския оракул, е била перманентно надрусана. Ивана Папазова е слепият Тирезий, който е ту мъж, ту жена, жертва на вечните семейни скандали между Зевс и Хера. Борис Кръстев е Креон – язвителен и лукав, никой не знае какво знае той. Но още е спокоен и разсъдъчен, далеч от злодея, какъвто го познаваме от „Антигона“. Сфинксът е Елена Кабасакалова, овчарят, който спасява Едип като бебе и така дава ход на пророчеството, е Симеон Алексиев.
Сценографията е вдъхновена от скулптурите на Древна Гърция
Визията на „Едип и пророците“ е театър в театъра, неизменна част от експеримента в цялата концепция на Диана Добрева. Сценографката Мира Каланова – двете работят заедно не само в България, създава впечатляващи инсталации, вдъхновявайки се от идеите на Античността, най-вече от скулптурите й. Всичко е в бяло и черно – като вините на Едип, макар че аскетизмът не е типичен за стила на Елада. Геометричните линии и форми препращат към древногръцкото изобразително изкуство. Много интересна е Пития – самата тя е отделна инсталация.
Действието тече от двете страни на стена, решена в оптика и геометрия. Тя раздробява светлината на хиляди частици – интерактивният кубизъм загатва за отношенията между космоса и човека, налага усещането за метафизика. И деформира всичко, което е зад стената. „Не сме нито в сега, нито в миналото. Днес светът е различен, затова се отказах да правя сценография, която определя мястото.“, коментира Мира Каланова дефинираното от нея пространство, приличащо на черна кутия.
Костюмите на Марина Райчинова са издържани в екстравагантен еклектизъм. Костюмите, декорите, много от диалозите се сътворяват в момента, в който ги измислят на репетициите – и никой не е учуден от това. Гримът плътно покрива лицата в черно, бяло, златисто-сребристо и те приличат на маските в комедиите и трагедиите на древността.
