„Убиецът“, 2023, САЩ, режисьор Дейвид Финчър, продуценти: Шон Чафин, Уилям Дойл, Питър Мавромейтс, сценарий: Андрю Кевин Уокър, Алексис Нолан-Мац, Люк Жакамон; музика: Трент Резнър и Атикъс Рос, оператор Ерик Месершмит, художник Доналд Греъм Бърт, костюми Кейт Адамс, в ролите: Майкъл Фасбендер, Тилда Суинтън, Арлис Хауърд и други. Награда за саундтрак от Венеция. Netflix.
Геновева ДИМИТРОВА
Най-сетне гледах „Убиецът“. Странен филм. Не прилича дори на трилърите на самия Дейвид Финчър – „Седем“ (1995), „Играта“ (1997), „Боен клуб“ (1999) или „Зодиак“ (2007). Адаптация е на поредицата от френски графични романи „Убиецът“ на (1998) на Мац (автор на текста) и Люк Жакамон (илюстратор). Филмът е разделен на шест глави и епилог. Озаглавени са с имената на местата, до които главният герой пътува, и с по една допълнителна дума.
Париж, целта. Близо половин час слушаме задкадровите мантри на анонимен наемен убиец (Майкъл Фасбендер), скрит на таван и взрян в отсрещния апартамент. „Не ми пука.“ „Води единствено битката, за която ти се плаща.“ Цели се дълго. Стреля погрешно. Лети за Доминиканска република. Приятелката му се е оказала жертва на насилие – отмъщението е към него. „Емпатията е слабост”. Ню Орлиънс, Флорида, Ню Йорк, Чикаго… „Съдбата е плацебо.“
Виждали сме мълчаливи килъри като в „Самураят“ (1967) на Жан-Пиер Мелвил с Ален Делон и „Леон“ (1994) на Люк Бесон с Жан Рено. Или „Дух куче: Пътят на самурая“ (1999) с Форест Уитакър и „Границите на контрола“ (2009) с Исаак дьо Банколе на Джим Джармуш. Но този е свръхмълчалив за разлика от задкадровия му глас. Редят се рефрени с мантри. Той е хладнокръвен. Шеметно се сменят паспорти, телефони, очила, шапки… Дегизиран е като немски турист. Преследва смъртта на виновните за страданията на приятелката му. Нещо повече – той е самата смърт. Непоколебима. Неизбежна. Майкъл Фасбендер е фантастичен – и концентриран, и лежерен, и харизматичен. Тилда Суинтън се появява в един епизод с бяло палто. Изящна и уверена. Изпива доста чаши скъпо уиски. Говори на убиеца, колкото да се намира на работа преди края си. Той не трепва. Тя – също.
„Убиецът“ е неоноар трилър, заснет в нисък ключ, почти злокобно от Ерик Месершмит – авторът на разкошната черно-бяла визия на „Манк“ (2020). В онзи прекрасен личен филм на Финчър по сценарий на баща му Джак Финчър (1930–2003), писан през 90-те, се разказва за Херман Манкевич и отношенията му с Орсън Уелс по време на създаването на „Гражданинът Кейн“ на Уелс – от 9-те си номинации филмът получава само „Оскар“ за сценарий, написан от двамата.
Сега в дванадесетия си филм един от най-силните режисьори на нашето време експериментира с параметрите на развлекателното кино, потопявайки ни в мизантропична атмосфера. Може и трудно да влезете в хладноватия свят на „Убиецът“, но съспенсът е налице и гледането си струва. А маниашката музика на любимите на Финчър от „Социална мрежа“ (2010) насам Трент Резнър и Атикъс Рос е един от най-силните сегменти на филма.
