Колкото и да не ни се иска, всички ние оставаме подвластни на клишетата. И това често е по-добрият вариант, защото в противен случай можем да изпаднем в ситуация на „оригиналничене“, на излишно философстване, на прекомерно егоистично и самодоволно вглеждане в себе си.
Особено когато става дума за подреждане на изложба, с която един визуален артист желае да отбележи своята кръгла годишнина. Едва ли има любител на изкуството, който не е попадал в подобна експозиция, в която художникът, в опит да „изложи“ целия себе си и да представи най-доброто от създаденото през годините, е изпаднал в безобразно многословие и многообразие. В мъдруване, превърнато в назидателно и в дори досадното натякване „Аз съм това“. Отбелязването на годишнина е задача сложна и много често доведена до грешно решение. Доколко всъщност в големия свят на изкуството можем да говорим за „вярно/грешно“.
За щастие, последната изложба на Николай Янакиев, с която той отбелязва за трети пореден път своя 70-и рожден ден тази година, е опит за издирване на баланс. Стремеж за плътен, но не досаден, за изчерпателен, но не банален, за разнолик, но не нелогичен разказ за всичко онова, до което авторът се домогва в респектиращия, изминат с достойнство житейски и творчески път. Изложбата „Фрагменти от пътя“ бе открита в Съюза на българските художници в София от професор Георги Каприев – преподавател по философия на Средновековието и Ренесанса, византийска философия, антична философия и история и типология на европейската философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Навярно поредното общение между автора и неговия „откривател“ е довело отново до генерирането на истински празник на цвета и образа, тържество на красивото в живеенето ни.
На откриването професор Каприев сподели, че „Николай Янакиев навърши преди месеци 70 години, колкото и да не е за вярване, видиш ли го как изглежда, движи се и работи. А той работи неистово интензивно. Пътят му в изкуството е колкото количествено дълъг, толкова повече качествено плътен. Понеже не може да го покаже, дори да го маркира в целостта му, с „Фрагменти от пътя“ той ни открива представителни следи от него“. Следи, в които вглеждайки се, няма как да не установим, че Николай Янакиев не просто се разпознава „и от повърхностите познавачи на българското и европейското изобразително изкуство. Всичките му „фрагменти“ са подбрани образци от видимите следи, оставяни от издиганията му, от неговите извисявания. Изложбата ясно казва и доказва: Николай Янакиев продължава да настъпва по пътя, по онзи най-съществен път, който не спира, привличайки – навътре към човешкото, навътре в човешкото с неговите дълбини, с неговата красота“.
Разбира се, няма нужда да припомняме, че Николай Янакиев е сред от онези утвърдени съвременни художници – носител е на многобройни награди, участник е в значими международни форуми, включително и в аукцион на търговската къща „Кристис“, които през последните десетилетия са важна част от художествените процеси на сцената у нас, а и не само. И това се дължи преди всичко, както отбелязва изкуствоведът професор Чавдар Попов, на факта, че за Николай Янакиев „живописната творба е своеобразен „жив“ организъм с всичките си индивидуални особености, но заедно с това и с устойчивите си белези, които го правят мигновено разпознаваем и го идентифицират в склада на културната памет. Благодарение на експресивната сила на „сугестивния цвят” (Ван Гог) и на ярките следи от работата си с четката, авторът често ни прави съпричастни на самия процес на създаване на произведението. Метаморфозите на цветове, линии, форми и живописни текстури създават у зрителя впечатление за пластически форми, които „пулсират“ между усещането за „тримерност“ и двумерната плоскост на платното“.
Изложбата „Фрагменти от пътя“ се изправя срещу ни като свидетелство за тази констатация, но и като своеобразно опровержение, че изкуството на Николай Янакиев винаги е и бива да бъде мислено, дава ни свободата да го разглеждаме и като още нещо. В този смисъл изложбата „Фрагменти от пътя“ не е съставена от фрагменти, а още по-малко от ярки следи, а от откровения, изповеди в цвят, от дълбоки белези, пропасти, бездни натъпкани с красивото, което така остро ни липсва днес.
Пламен В. ПЕТРОВ
