До края на живота си Франк Синатра носи със себе си един долар в десетцентови монети, за да може да се обади по телефона. Тази негова мания е лесно обяснима. На 8 декември 1963 година 19-годишният му син, Франк-младши, наследил от баща си и певческата дарба, е похитен в казиното на хотела Harrah’s в Лейк Тахо, на границата между Невада и Калифорния.
Криминалните типове Бари Кинан и Джо Амслер нахлуват в гримьорната и отвличат младия певец, знаейки, че баща му има много пари и ще плати щедър откуп за любимия син. Похитителите настояват всички разговори да се водят от уличен телефон, за да затруднят проследяването на обажданията. За да освободят пленника си, искат 240 000 долара, което днес са повече два милиона долара. ФБР убеждава Франк-старши да плати откупа и така да се доберат от престъпната група. Но докато Кинан и Амслер прибират парите, третият участник в престъплението Ървин се паникьосва и освобождава жертвата.
Синатра-младши успява да измине няколко мили пеша и се обажда на полицията. Открит е в Бел Еър и е откаран в дома на майка си Нанси. Обръчът около престъпниците започва да се затяга, скоро след това те са арестувани и връщат почти целия откуп. Но страхът от нова беда преследва бащата до края на живота му.
Франк Синатра не е просто певец, той е културен феномен, епоха и глас, който продължава да звучи до днес. Роден е през 1915 г. в Хобокен, Ню Джърси, в семейство на италиански имигранти. Става известен с прозвищата The Voice (Гласът) и Ol’ Blue Eyes (Старите сини очи), а през 40-те години се превръща в идол на младежката публика. „Синатраманията“ предхожда бийтълманията с десетилетия. Но това, което отличава Синатра от останалите, не е само популярността, а начинът, по който пее. Той фразира като актьор, диша като инструменталист и разказва истории, сякаш ги преживява в момента. През 50-те години кариерата му преминава през драматичен спад, губи договори, глас и влияние. Синатра обаче успява да се върне не просто като певец, а като зрял артист.
Ролята му в „Оттук до вечността“ му носи „Оскар“ и символизира възраждането му – момент, който променя не само кариерата, но и образа му на човек, способен да се изправи срещу провала.
Синатра се превръща в гласа на следвоенна Америка, а албумите му от края на 50-те и началото на 60-те години, особено записите с „Капитол Рекърдс“, поставят нов стандарт. Песни като In the Wee Small Hours, Only the Lonely и Come Fly with Me улавят самотата, надеждата и блясъка на една епоха. Той пее за любовта не като мечта, а като преживян опит, често болезнен, но винаги честен.
Образът му извън сцената е не по-малко митологичен. Синатра олицетворява мъжката елегантност на ХХ век – костюм, чаша уиски и дистанцирана уязвимост. В края на кариерата си той вече е институция. My Way се превръща в неофициален химн на индивидуализма, макар самият той да има сложни отношения с песента. Иронията е, че именно тя запечатва образа му за поколения напред – човек, който върви по своя път независимо от цената.
Личният му живот е почти толкова любопитен, колкото и кариерата му. Женен е четири пъти, първата му съпруга е Нанси Барбато, с която има три деца. През 1951 г. се жени за холивудската легенда Ава Гарднър, бракът им е бурен, изпълнен със страст, ревност и публични скандали и често е описван като съюз между две силни, но самоунищожителни личности. Името му се свързва с едни от най-красивите жени на неговото време – Марлене Дитрих, Лорън Бакол, Лана Търнър, Мерилин Монро. През 1960 г. среща Мия Фароу, той е на 45, а тя на 20 години. Женят се през 1966 г., но две години по-късно се развеждат. Последната му съпруга е Барбара Маркс, с която остава до края на живота си.
Синатра никога не крие, че поставя лоялността и личните връзки над всичко, което влияе както на любовния му живот, така и на социалния му кръг. Именно тази ценностна система стои в основата на дългогодишните слухове и разследвания за връзките му с представители на мафията. Още от 40-те години името му се свързва с фигури като Лъки Лучано и Сам Джанкана. Документи на ФБР, разсекретени по-късно, показват, че Синатра е бил наблюдаван в продължение на десетилетия. Няма доказателства, че е участвал в престъпна дейност, но контактите му с влиятелни мафиотски босове са безспорни. Те често се обясняват с произхода му, клубната сцена на времето и нуждата от „защита“ в развлекателната индустрия, където мафията е имала сериозно влияние.
С продадените 150 милиона копия на албумите си Синатра е сред най-популярните певци на своето време. Той получава и 11 награди „Грами“, носител е също на „Златен глобус“ и е сред артистите, помогнали Лас Вегас да се превърне в едно от най-големите места за забавление в света.
Умира през 1998 г. и е погребан с бутилка уиски Jack Daniel’s, пакет цигари Camel, запалка Zippo и десетцентови монети.