„Наполеон“ е предстоящ биографичен филм от 2023 г. на режисьора Ридли Скот, сценарият е на Дейвид Скарпа, а главната роля на Наполеон се изпълнява от Хоакин Финикс. Филмът ще бъде показан на 25 ноември в София, в зала 1 на НДК, в рамките на фестивала „Киномания“
Ридли Скот се отказва от символичната тежест, придавана на предишни биографични филми, в полза на спектакъл, в чийто център поставя истинска звезда.
Много режисьори са се опитвали да разгадаят Наполеон, за да разберат, накъде водят пътищата на славата или само предизвикателното поражение, е наистина славно. Ридли Скот създава биографичен филм от два часа и половина, в който не позволява на войските да затънат в калта и да повлекат след себе си филма.
Скот нахално си представя Наполеон, който стреля по пирамидите по време на египетската кампания, както и е свидетел на екзекуцията на Мария Антоанета (но не и на унижението на Луи XVI от тълпата от Тюйлери, което той може би наистина е видял). Освен това от уважение Скот и неговият сценарист Дейвид Скарпа потискат всяко споменаване на повторното въвеждане на робството от Наполеон във френските колонии. Най-важното е, че Хоакин Финикс, в ролята на Наполено, създава внушителен портрет на императора. Насмешливото му лице подхожда на рамката на двурога шапка и елегантна трицветна кокарда. Финикс играе Наполеон, като военен гений, без да го виждаме мърляв на коня. Други биха си представили Наполеон, като самотен мечтател, но за Скот той е половината от буйна властна двойка: страстно, отчаяно влюбен в прагматично чувствената Жозефин, изиграна от Ванеса Кърби. Скот прави тази враждуваща двойка Ричърд Бъртън и Лиз Тейлър на имперска Франция.
Род Щайгър ни представи Наполеон като уморения от света бос на бандата, който си разменя остри думи със своя съветник във Ватерло на Сергей Бондарчук през 1970 г.; Хърбърт Лом го намира за намаляващ абсурд във „Война и мир“ на Кинг Видор от 1956 г., неспособен да повярва, че няма кой да му се подчини в руската столица; за Албер Дьодоне в тихия шедьовър на Абел Ганс от 1927 г., той беше аскет и мършав като Жана д’Арк или Распутин. Но за Финикс, той е главният сатирик и ухилен ръководител, аутсайдерът, брилянтният наблюдател и експлоататор на слабостите на другите хора, грабващ властта, повишаващ доверието, подкрепящ печатните хартиени пари.
Скот поставя вълнуващ екшън сюжет за първото голямо постижение на Наполеон, като млад артилерист: дръзката атака срещу британците при Тулон през 1793 г., която циментира репутацията му на стратегически майстор и мразещ англичаните.
Финикс се смее много, когато раздразнително казва на британския посланик: „Мислите, че сте толкова велик, защото имате лодки!“ За секунда Наполеон се превръща в страховития млад Комод на Финикс от „Гладиатора“ на Скот. В сцената на автокоронацията на Наполеон има и доста „Комод“ като новия император, който осъзнава, че короната не пасва съвсем на върха на неговите лаври, в римски стил. И с помощта на своя покровител и приятел Барас (Тахар Рахим), младият Наполеон язди противопоставящите се буреносни фронтове, на насилствените импулси на революцията и роялизма. Така самият той се превръща в дестилация на чиста сила, безмилостно потискайки тълпата със своя „полъх на сачма“, което Скот ни показва графично.
Като символ и икона Наполеон винаги е бил съблазнителен. От Толстой насам, изоставянето на Москва и последвалото отстъпление на Наполеон, са символ на чудотворното избавление на майка Русия, аналогично на самото възкресение. Хитлер е бил очарован от него; но следвоенният култ към Наполеон продължава да живее за онези, които искат да анулират ужасите на 20-ти век и да съживят това, което смятат за романтично приключение на войната. За Кубрик, в неговия прочут изоставен филмов проект, може би се е очаквало Наполеон да понесе тежестта на всякакво значение. Но това не е намерението на Ридли Скот; той не задържа публиката с метафизичен смисъл и със сигурност не лишава старомодните удоволствия от спектакъла и вълнението. Финикс е ключът към всичко това: представяне, силно като чашата бордо, което той отблъсква: престорено, мрачно, кипящо и триумфиращо.
Питър Брадшоу, В. Гардиън
