Христина Бобокова е изкуствовед и меценат. Завършила е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изкуствознание в Художествената академия. Поддържа каузи, свързани с реставрация, археологическо, историческо и архитектурно наследство. Съпруга е на бизнесмена Пламен Бобоков.
- Как се представяте пред хората?
Винаги с малко име – Христина.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, много. Човек има право на едно първо впечатление, останалите са допълващи образа на личността.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Общителна съм, но често спазвам лека дистанция, докато не опозная по-добре човека, с когото общувам.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Предателството и лъжата на близък приятел, на някой, който се е борил за доверието ми и го е спечелил. Това може да ме нарани най-много. Разочарованието ми минава бързо, но никога не го забравям.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Не харесвам тази дума. Вярвам, че човек винаги прави избор. В този смисъл се старая изборите ми да са осъзнати.
- Какво може да ви разплаче?
Загубата на скъп човек.
- На какво най-често се смеете?
На шегите на децата ми, които имат чудесно чувство за хумор и собствено мнение по много въпроси.
- Последната книга, която ви впечатли?
Монографиите на изкуствоведа Ружа Маринска „За изкуството“ с нейни есета, интервюта и публикации с важни за българската култура творци и личности. И „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес.
- Любим художник?
Много са. Впечатляват ме не само с произведенията си, а и с житейската си съдба – Караваджо, Моне, Пикасо, Фрида Кало, Кандински, Макс Ернст… Винаги се прекланям пред творчеството на Захари Зограф, Владимир Димитров-Майстора, Жорж Папазов, Кристо. Съвременното изкуство обаче е това, което най-много ме вълнува, а историята му се пише сега.
- Любим писател?
Оскар Уайлд, Джон Ървинг, Елена Феранте.
- Любим поет?
Пейо Яворов.
- Любим певец?
Мадона, Джордж Майкъл, The Weekdn, Бионсе…
- Любим филм?
„Адвокат на дявола“.
- Любимо тв предаване?
Когато имам време, харесвам развлекателните, но свързани с наука, история и изкуство предавания, от които можеш да научиш нещо.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Поп и RNB, а когато съм носталгично настроена, слушам евъргрийни от 80-те и 90-те и рок балади. Музиката силно ми въздейства. Може да ме пренесе в други вселени, да оправи настроението ми, да ме вглъби или вдъхнови.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
За рокля!
- Политик, на когото вярвате?
Може ли да се вярва на политик? За съжаление, не се сещам за подобна личност в момента.
- Историческа личност, която презирате?
Да презираш е твърде силно чувство.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Маргарет Тачър, Уинстън Чърчил, Фрида Кало, Клеопатра, принцеса Даяна, Елизабет Тейлър.
- Любим парфюм?
Lalique Noir Premier – Rose Royale.
- Любимо мъжко име?
Никола.
- Любимо женско име?
Калина и Стела.
- Какво научихте от родителите си?
Да отстоявам себе си и идеите си.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Да бъдат последователни и отдадени на работата си, за да постигат успехи. Да слушат сърцето си. Да се подкрепят взаимно.
- Каква искахте да станете като малка?
Първо певица, после актриса, след това лекар, накрая архитект. Мечтите се променяха доста бързо. В крайна сметка сега се занимавам с изкуство и култура, това е моето истинско амплоа.
- Кое е любимото ви животно?
Куче, горила и панда.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Обграждай се само с хора, които те водят нагоре, защото животът е пълен с другите, които те дърпат надолу“.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не помня вицове, но ми е забавно да слушам.
- Думата, която използвате най-често?
Две са: изкуство и любов.
- Любимо ястие?
Сладолед.
- Любим цвят?
Бял и син.
- Любимо питие?
Вино и кокосова вода.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Не помня първото, но последното беше от „най-добър приятел“. Нали знаете: „Най-верният приятел е най-добрият предател“.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Гордея се най-вече с децата си и техните постижения. С работата ми на куратор и организатор на арт фестивал „Процес-Пространство“, свързана с много съвременни артисти. Това не е просто поредният културен проект, а общност, която последователно гради отношения и има сериозни планове за културата, изкуството и обществото.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Винаги съм избирала семейството, децата ми са непреходен приоритет. Но е трудно да се прави баланс между сериозната кариера и личния живот, особено когато децата са малки и изискват много внимание. Но по-късно е възможно. Всяка жена трябва да отдаде заслуженото на интересите си, на шансовете, които животът й предоставя, за да се развива професионално.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
С чувство за хумор. Важно ми е да общувам с хора, които виждат положителното в живота. А животът е всичко това, което се случва извън работата ти. Много хора не го осъзнават.
- От какво най-много се срамувате?
Когато не съм успяла да помогна на някого.
- Кой е най-големият ви страх?
Единственото, от което според мен човек трябва да се страхува или притеснява, са здравословни проблеми, негови или на близките му. Всичко друго е временно.
- Мечтата, която преследвате?
По-скоро съм си поставила няколко цели. Свързани са с популяризирането на съвременното изкуство, с работата ми във фондацията „Процес-Пространство“ и организирането на едноименния арт фестивал. Тази година ще се проведе неговото 36-о издание в Балчик и се радвам, че привличаме интересни артисти.
- Откъде черпите информация?
Тя ни залива – официални медии, електронни медии, социални мрежи, срещи с познати, книги.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Следя определени медии, които харесвам заради тяхната обективност, както и медии, за които знам, че обслужват определени интереси. Когато анализирам информацията от два или три източника, бързо разбирам къде са манипулацията, истината и лъжата.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
За съжаление, те са от най-ефективните средства за информация и реклама. Заемат доста голяма част от ежедневието ни. Опитвам да се огранича до час, което е достатъчно.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не мисля, че може да се случи изцяло и във всичко. Най-голямото съвършенство на човека се състои в неговото несъвършенство, в неговите емоции, слабости, пороци. Затова ИИ никога няма да замени създаденото от майката природа. Едно сравнение: по света често използват лабораторните диаманти с идеални шлифовки и карати, кристално чисти и без дефекти. Но все пак остават по-евтини спрямо естествените камъни.
- Искате ли да летите в Космоса?
Вече не. Като дете си представях, че съм в космически кораб, пътувам към други планети и галактики. Но сега знам, че всичко, което ме вълнува и ми е интересно, е тук, на тази Земя. Има толкова много неизследвани кътчета, че предпочитам да пътувам из родната планета.
- Вярвате ли в извънземни?
Предполагам, че съществуват извънземни форми. Напълно логично е.
- Имате ли пророчески сънища?
Мисля, че се е случвало.
- Кое е любимото ви цвете?
Цветята могат да оправят настроението ми за цял ден. Любими са ми орхидея, фрезия, божур, лалета, синчец, момина сълза и всички диви горски цветя.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Да, няколко. Малко кученце чихуахуа, голям неаполитански мастиф и леопардов гекон.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Да може да обича! То никога няма да може да бъде пресъздадено от изкуствен интелект или робот.
- Кога предпочитате самотата?
Когато съм тъжна, имам най-голяма нужда да остана сама със себе си.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Ненавиждам чувството за примиреност в обществото по важни социални проблеми.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Съдбата ме е изправяла пред изпитания, който са били неочаквани и неприятни. Но съм се справяла с търпение и разбира се, с подкрепата на близките ми. Надявам се, че няма да има тежки битки в бъдеще.
- Имате ли хоби?
Изкуството е мое хоби и истинско призвание.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Харесвам планините на България, където често прекарвам уикендите си. Там се чувствам себе си, напълно у дома си. В чужбина пътувам от любопитство към чужди цивилизации, история, изкуство и природни забележителности.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Съдбата на скучен човек, когото никой не забелязва.
- Вярвате ли в късмета?
Да, късметът е важен, но не толкова, колкото това, което сами съграждаме за себе си!
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Няма нещо, за което да съжалявам, че съм пропуснала, тъй като съдбата винаги предлага нещо друго в замяна.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да, бих, но не си спомням. (Смее се.)
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Често забравям имената на хората.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В началото на миналото столетие.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Откритията в медицината и биотехнологиите през XX век са от най-голяма значимост за човечеството – в името на физическото оцеляване, здравето и дълголетието.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не, защото те не зависят от човека, а от самия процес на развитие на планетата.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Преди не вярвах, но като гледам какво се случва по света през последните 5–6 години, особено след ковид пандемията, започвам да вярвам.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
По-скоро либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Като родител вярвам, че децата трябва да се възпитават според рождените им биологични белези до момента, в който не се откроят различни предпочитания от самите тях. Обикновено това се случва в пубертета, когато родителите трябва по-често да говорят с децата си, а те сами да изберат своята идентичност едва когато са вече много по-осъзнати.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, толерантна съм към полови, расови, физиологични, религиозни, политически различия. Не знам какво точно имате предвид под интелектуални, но не съм толерантна към простотията, глупостта и липсата на възпитание.
- Интересувате ли се от спорт?
Харесвам йога, пилатес, танци, аеробика, а през зимата ски. Походи и разходки в планината са в моята програма през уикендите. Преди няколко години изкачих връх Ухуру (5950 м), най-високата точка на планината Килиманджаро, което е мое лично постижение и гордост.
- За или против пластичните операции?
За умерените корекции съм, като в тях не включвам крайно необходимите.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Харесвам се такава, каквато съм и нямам комплекс, свързан с външността си.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Меко.
- Доволна ли сте от парите, които получавате?
Да.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не, напротив. Новото начало означава нови възможности.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Коста Рика.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на децата ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Няма момент, който бих определила по този начин, и се надявам да няма и в бъдещето.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че България ще стане по-добро и чудесно място за живеене.
- Как си представяте света след 100 години?
За съжаление, като високо технологично място, управлявано от изкуствен интелект.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Хм, дано не се случи никога, защото с когото и да е, ще е голямо изпитание. Но предпочитам да е някой мъж, който може да реже дърва, да пали огън, да лови риба и да направи подслон.
- Можете ли да простите изневяра?
Вероятно да.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не.
- Привърженик ли сте на брака?
Да, след като съм омъжена от 27 години. Семейството е важно само когато в него има обич, уважение, подкрепа и разбирателство. Няма нужда хората да са със сходни интереси, напротив. Едно от най-устойчивите семейства, които имам за пример, е от съпрузи с напълно противоположни характери и занимания. Трябва да има допълване, а не еднаквост.
- Романтична ли сте?
Умерен романтик съм.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Вечер, преди лягане. Тогава наистина мога да се отпусна в домашна обстановка, да размишлявам по отминалия ден, да градя планове за следващия или просто да си почивам.
- На кой народ симпатизирате?
На народа на Коста Рика. В тази държава има спокойствие, сигурност, толерантност, природна красота, а хората са много усмихнати – с изключително висок индекс на щастие.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Къде да пътувам скоро?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Леонардо да Винчи, Клеопатра, Алберт Айнщайн, хан Аспарух.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че има идеални хора и честни политици.
- Кога свършва детството?
При всеки човек е различно, защото някои хора твърде рано се сблъскват със сериозни трудности, които ги отърсват от игрите и безгрижието. Любовта е тази, която може да те накара и да се вдетиниш, и да пораснеш набързо. Но когато имаш свое дете, детството ти приключва.
- С какво никога не искате да се разделите?
С усещането за вътрешен мир и хармония.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да не давам непоискани съвети! Толкова вярно е това и толкова ненужно!
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Всеки гради сам съдбата си от момента, когато е способен на това. В детството си трудно можем да го правим, но на по-късен етап нашите избори са решаващи.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Ходила съм на астролог и бях впечатлена от точността на казаното. Въпреки това съм скептична към подобна информация, защото е условна и крайното решение винаги е в нашите ръце.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Отскоро. Но не от суеверие, а поради факта, че е естетичен подарък.
- Каква е представата ви за щастие?
Щастлив е този, който може да разполага с времето си. Да е здрав, да е обичан и да обича.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Удовлетворена, че след себе си оставям красиви и сърдечни спомени.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С добри и искрени взаимоотношения.