В навечерието на своята 70-годишнина Чавдар Петров откри юбилейна изложба в Съюза на българските художници на „Шипка“ 6, озаглавена „Стъпки във времето“, която ще продължи до 24 септември. Експозицията представя творби от различни периоди в живота на автора, разкривайки не толкова хронологична ретроспекция, колкото „епизоди“ от неговия личен и творчески път. Това е втора възможност за софийската публика да се срещне с изкуството на Чавдар Петров през тази година. Само няколко месеца по-рано той беше сред 12-те в кураторския проект „Шест зими, едно лято“ пак на „Шипка“ 6.
Чавдар Петров е роден в село Екзарх Йосиф, Русенско. Завършва Художествената гимназия в Казанлък през 1974 г. и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1980 г. От началото на 80-те се установява във Видин, който се превръща в негов постоянен дом и основен източник на вдъхновение. Именно във Видин създава традицията да излага своите платна на необичайни места – в района на Стамбол капия, на понтона сред река Дунав и в крепостта „Баба Вида“. Творбите на Чавдар Петров са включени във фондовете на Националната галерия, както и в почти всички музейни галерии в страната. Той има десетки самостоятелни изложби и е носител на редица награди, сред които Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ през 2016 г. През 1995 г. е резидент в ателиетата на Cite des arts в Париж.
За Чавдар Петров река Дунав не е просто пейзаж. Тя е негов вечен спътник и източник на енергия. Както самият той пише: „Разсъмва се! Мъглата се носи на гъсти талази над сребристата река… Вървиш до великата река и чувстваш, че си жив, че дишаш свободно. Това усещане няма нищо общо със сивото ежедневие на този свят. Истинската река е твой приятел и никога няма да те предаде!“. Това силно усещане за живот и свобода, което Дунав му дава, намира пряко отражение в неговото изкуство. Според проф. Десислава Минчева Дунав присъства в произведенията му не като имитация на вода, а чрез „начина на полагане и разполагане на цвета, ивиците и петната“. Тя описва нервните и начупени линии, пресичащи платната, като „кардиограма на здраво сърце“. Според нея „трептящите линии и точки в искрящи цветове въздействат директно върху емоциите и не ти се налага да търсиш заглавие под рамката“. Проф. Минчева очертава Чавдар Петров като човек, който е в постоянно движение. Неговият творчески път се измерва не само с изминатите километри от северозапад до югоизток, но и като развитие в изкуството му. Той започва с големи, експресивни, фигуративни композиции, но с течение на времето изчиства живописта си почти напълно от традиционна образност, както и палитрата си.
В интервю по повод изложбата си Чавдар Петров споделя, че никога не е правил компромис със себе си и своето изкуство. За него най-трудното за един художник е да изработи собствен стил. „Стилът си личи, дори и работите да са много различни. Но стилът, начинът на това, което авторът, художникът, независимо в кое изкуство твори, му идва отвътре, разпознава се.“ Почеркът е вътрешна енергия, която няма как да бъде сбъркана.
Художникът разкрива, че още като младеж отказва да се съобразява с очакванията на другите. Той твърди, че „никой не може да ми казва как аз ще живея на този свят. Този живот си е мой и аз трябва да го изживея, както аз искам, а не както другите ми казват“. Този принцип проличава в цялото му творчество. Той дори споделя, че има няколко работи на крепостта „Баба Вида“, но те „нямат нищо общо с действителността“, защото са нарисувани така, както той ги вижда и усеща.
За Чавдар Петров изкуството е „висша форма на медитация“. То изисква творецът да влезе в друго измерение, без да се съобразява дали картината ще се хареса на някого. Категоричен е, че художникът, както и всеки артист, не трябва да прави компромис със собствената си душа. В разговора си с Мариана Първанова за Портал Култура Чавдар Петров се връща назад към началото на своя път, което ни позволява да се приближим до разбирането на показаното в изложбата. Още като малко дете мечтае да стане художник. Разказва за първия си опит да кандидатства в Художествената гимназия в Казанлък, когато му е казано, че е „абсурд“ да влезе с рисунките, които е носил. Този откровен, макар и суров коментар, го амбицира да се подготви по-добре и да бъде приет. Изтъква, че има щастието да познава всички големи художници и хора на изкуството от своето поколение – Георги Баев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Светлин Русев, Милко Божков и много други. Според него контактът с тях го е оформил не само като художник, но и като личност.
Днес, на 70, Чавдар Петров твърди, че не би променил нищо в живота си, следвайки принципа на Едит Пиаф: „За нищо не съжалявам“. Тази изложба е не просто поглед към миналото, а и празник на настоящето, изпълнен с радост, енергия и искреност, която според проф. Десислава Минчева е присъща на човек „с детско сърце“, какъвто като че ли всякога е бил и остава Чавдар Петров.
Пламен В. ПЕТРОВ