Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Инсулт покосява Владимир Смирнов на сцената на Младежкия театър 

Последната роля на Владимир Смирнов е в пиесата на Назъм Хикмет „Забравен от всички“. Точно така си отива от този свят и талантливият актьор. Малцина са тези, които се сещат за него в последните му дни. След прекаран инсулт три години преди смъртта му на 10 август 2000 г., Володя не успява да се възстанови напълно, остава без роли, защото така и не възвръща напълно говора си, потъва в мизерия.

Негова постоянна компания остава само водката, често редувана с бира. Макар и силен дух, актьорът, изиграл прекрасни роли, трудно понася съдбата си на инвалид. Дотогава той е известен като работохолик, който се раздава докрай на сцената и на екрана, както и като бохем. Изключително обаятелен, той е сред най-желаните мъже в София. Пленява всяка компания с песните на Висоцки, когото лично познава и които изпълнява прекрасно в акомпанимент на пиано или китара. Макар да пее с любов и песни на Окуджава, Есенин, всички виждат в него „преродения Висоцки“. Казват, че дори съпругата на руския бард Марина Влади, с която се снима в Гърция, е очарована от него.

Всъщност седемструнната китара е единственото, което 25-годишният Володя донася със себе си от Русия, когато последвал сърцето си, пристига у нас през 1966 г. Пленен от красивата студентка от ВИТИЗ Силвия Спасова, той зарязва кариерата си в Русия, за да заживее с нея в България.  Двамата се запознават в Ленинград, когато там гостува актьорският клас на проф. Филип Филипов и Надежда Сейкова от ВИТИЗ с красив спектакъл по български народни песни и танци. По това време Володя играе в трупата на великолепния Ленинградския театър на Ленински комсомол и вече е забелязан от критиката, която му предрича бляскава кариера. Когато българските студенти идват в театъра, Володя изиграва в чест на Силвия „Ромео и Жулиета“, като се превъплъщава ту в Ромео, ту в Жулиета. Пламналата между тях искра се разпалва дотолкова, че актьорът започва да учи български. Няколко месеца по-късно Володя не издържа далеч от любимата си и пристига у нас, облечен в странен за онези години червен костюм. Косата му била изрусена до бяло заради снимки в някакъв филм. 

С Невена Коканова във филма „Най-добрият човек, когото познавам“

Пристигането им в просторния апартамент на Силвия, която е дъщеря на оперната ни певица Вергиния Попова, предизвиква объркване в баща й. Костюмът му е зле скроен, панталоните го стягат и Смирнов подскача от крак на крак пред бъдещия си тъст, който е адвокат. „Ама какво му е на това момче? Не стига, че е ниско и ще ми се мотае в краката, но сигурно е и куцо!“, възкликва бащата на Силвия, когато остават насаме. Майка й обаче е очарована от „северния принц“ и между тях веднага се създава силна духовна връзка. „Тя го харесваше много, глезеше го, угаждаше на стремежа му да бъде денди. Когато му донесе от Лондон червени лачени ботуши, Володя направо полудя от радост“, споделя Силвия. За разлика от нея, Смирнов има тежко детство и не помни родителите си. Баща му е пилот, който изчезва безследно със самолета си по време на Сталинградската битка още преди Володя да се роди. Майка му тогава е 21-годишна пътуваща певица на цигански романси, която го ражда в движение. „Майка ми слязла от влака и тръгнала към къщата на баба ми, но я хванали болките и ме родила „на пътя“, разказва Смирнов, който е отгледан от баба си Клавдия Фьодоровна Смирнова – майка на баща му. След години тя идва в България, за да се порадва отблизо на успехите му. Тъй като тя не може да осигури образованието му с вдовишката си пенсия, го дава да учи в Суворовското училище. 

Володя късно се запознава с майка си, след упорито и дълго издирване. По документи рождената дата на актьора е със сбъркана година – 1942. Баба му обяснява, че заради военната ситуация тя го е регистрирала година след раждането му. Затова Володя винаги празнува 22 юни 1941 г. за свой рожден ден, на който задължително изпълнява „Вставай, страна огромная“ и военните песни на Висоцки. 

У нас става особено популярен след ролята му в култовия филм на Борислав Шаралиев „Сбогом, приятели“. А когато играе Жул Верн в руско-българската копродукция „По следите на капитан Грант“, руският печат пише ласкави отзиви за „големия български артист Владимир Смирнов“. „Володя се радваше, защото се чувстваше български артист. Казваше, че е българин“, спомня си жена му.

Смирнов създава и запомнящи се образи в Младежкия театър, където играе от 1969 г.  Там от възможни 25 представления на месец, той е ангажиран с репетиции и спектакли по 24 дни. Той е яростен работохолик и човек на крайностите. „Беше много ангажиран и отговорен към всичко, което прави. Играеше на всяко представление като за последно, сякаш ще умре. Станеше ли дума за работа, сливаха се ден и нощ. 

Не ядеше, не спеше…“, разказва съпругата му, която започва да го ревнува от многобройните му обожателки, които го засипват с писма и му звънят денонощно. „Беше страхотен кавалер и танцьор, жените го преследваха и аз лудо го ревнувах!“, споделя Силвия Спасова. Актьорът обаче е влюбен до уши и в дъщеря си Вержиния (Джина). „Беше на седмото небе, когато тя се роди. Джина беше неговата принцеса. Къпеше я, хранеше я, обличаше я. Украси люлката й с балдахин, направи я като театрална сцена…“, спомня си актрисата. 

Семейната приказка обаче свършва, когато Вержиния става на 18 години. Тогава баща й напуска семейството си и се преселва при приятелката си Богдана Маринова – талантлива художничка и тенисистка, дъщеря на прочутия карикатурист Радослав Маринов – РЕМЕ. Тя е с него до смъртта му.

През 90-те години е уволнен като неперспективен и е принуден да се реди на опашка за социални помощи. Като го разпознават, се шегува, че е дошъл да даде автографи на касиерките

В средата на 90-те обаче „реформите“ в театъра на тогавашния зам.-министър на културата Николай Поляков пращат на трудовата борса талантливия актьор.  Великолепният Д’Артанян от постановката „Тримата мускетари“ е уволнен като неперспективен и е принуден да се реди на опашка за социални помощи. Като го разпознават, той се шегува, че е дошъл да даде автографи на касиерките. 

Актьорът се завръща по съдебен път в театъра, но твърди, че „не е същото“. Може би, за да удави мъката, Володя започва да пие много. Заради страстта му към водка „Смирнов“ зевзеци твърдят, че актьорът е „незаконна издънка на потомък на прочутия алкохолен клан“. 

Първият инсулт покосява Володя по време на спектакъл в Младежкия театър. Все пак той намира сили да отиде на венчавката на дъщеря си с американеца Колин в „Александър Невски“. Мизерията и алкохолът обаче се оказват фатални и той умира в съня си дни след като е навършил 59. Михаил Белчев с болка пише за него песен, която обаче отдавна не звучи и споменът за обаятелния актьор избледнява. 

И днес обаче остават актуални думите му, които казва по БНР по повод 55-годишнината си: „Мили хора, които сте в парламента, които сте в правителството, съберете се и помислете за културата… Това, което знам, което съм чул аз – в най-трудните години, когато свистяха ятаганите, културата е останала, културата се е запазила. И ние сега се чудим как се е запазила тази нация. Не футбол е спасил нацията, а културата, църквата, книгата, писмото, буквата, т.е. културата. И сега да седят там случайни хора, които да отговарят за културата?! Не мога да проумея как могат да търпят такива хора там?!“.

Мария ПЕТКОВА

Последни публикации