Изтънчени вкусове, но без самоцелен авангардизъм и префърцунени комбинации – това е лаконичното описание на менютата в „Кухнята на Папи“. Неин автор и изпълнител е Петър Сардарев – човек на точните науки и притежател на безусловен талант в кулинарията. Страхотните му блюда могат да бъдат дегустирани в Къщата на шапките, владение на съпругата му, известната дизайнерка Ирина Сардарева. В ателието й инженерът организира частни вечери много преди собственици на клубове и ресторанти да го правят тайно по време на пандемията. Докато сред кристални чаши, сребърни прибори и бродирани ленени покривки и салфетки опитваме от поредните му творения, Ирина Сардарева уточнява, че идеята за „Кухнята на Папи“ е на Татяна Лолова – още преди много години голямата актриса бързо разбира, че Петър Сардарев е истински щастлив, когато готви.
Самата Ирина също хвали мъжа си, който в ястията се придържа към основното правило във фамилното творчество – артистично и изкусително, наслада и за сетивата, и за душата. И тъй като нямат право да продават алкохол, обикновено черпят с вино, а и гостите могат да си донесат предпочитаното питие. Цената на всяко меню е 75 лева, като изборът е между четири комбинации. Както се знае, в най-марковите заведения по света предложенията на майсторите са описани на не повече от страница.
„С Танечка Лолова се познавахме покрай театъра и киното, но я почувствах още по-близка, когато разбрах, че майка й е украинка. Виждахме се, чувахме се, общувахме покрай нейните премиери, за много от които съм правила шапките й. Когато ходехме на ресторант, през първия час тя буквално не успяваше да сложи залък в уста и да отпие глътка от виното. Веднага се започваше: „Може ли автограф?“, „Може ли селфи?“. Един ден, тъкмо бяхме седнали край масата у нас, и Танечка каза:
„Ирина, да направиш ресторант тук – готвач имаш, място имаш, какво друго ти трябва“.
Решихме да пробваме и Петър направи няколко менюта. Танечка – беше щедър човек, който не пестеше благодарността си, първо доведе лекарите, които я обгрижваха. После колеги от Театър 199, където се чувстваше най-добре – в онзи момент не я канеха много-много и тя го преживяваше“, връща лентата Ирина Сардарева. „Таня обожаваше сьомга и лаврак със салата от червено цвекло“, уточнява Петър Сардарев.
Уважаваната дизайнерка с лекота и знания обсъжда всякакви детайли и тенденции в модата, българска или международна, но значително по-интересно й е да я коментира, макар и сдържано, като ключ към характери, навици, рефлексии, светоусещане. Особено когато става дума за личности, наблюдавани и коментирани в публичното пространство през официозни информации, медии, слухове и клюки. А както се знае, тъкмо Ирина Сардарева е маестрата, която поставя удивителната във визията на Първите дами.
„Когато се подготвяше визитата на Румен Радев при Елизабет II, се появи казус – с каквато и да е шапка Десислава Радева, ще стърчи с една глава над кралицата. И така го мислехме, и иначе го смятахме, но не ставаше.
Жената на генерала нямаше как да се впише в задължителния дрескод в двореца на Британската империя,
което пък въобще не би било дипломатично.“ И тогава се случва нещо, което вероятно няма много прецеденти в протокола – Десислава Радева прави реверанс пред Нейно Величество само с тъмна панделка върху прибраните на тила си коси.
„Най-лесно беше с Мария Желева. Приемаше съвети, отнасяше се много отговорно, правилата й бяха най-важните. Имаше ми пълно доверие, не се колебаеше: „Ти реши как трябва да изглеждам“. Човек, с когото се разбираш от едно изречение.“ Тогава, през 1995 г., тя носи малка кръгла шапка с черна дантелена воалетка при посещението на Желю Желев при папа Йоан Павел II. Напрежението се оттича напълно, когато президентът чува за първи път толкова очакваните думи на Светия отец: България няма никакво участие и никаква вина в атентата през 1981 година.
„Най-трудно беше със Зорка Първанова. Много интелигентна жена, която обаче в онзи период на Първа дама като че ли не успяваше да приеме образа си в огледалото. И това беше учудващо, тъй като изглеждаше достатъчно добре – и като лице, и като фигура, и като излъчване. Нулева суета.
Все нещо не се харесваше и сякаш искаше да се скрие зад шапката.
Няколко пъти ми звъня по телефона, за да промени избора си, до който бяхме стигнали окончателно след продължителни колебания и обсъждания. Беше, ако не се лъжа, преди пътуване на Георги Първанов в Белгия и Люксембург.“ Ирина Сардарева добавя, че Зорка Първанова не е единствената българка, която тълкува модата като параван, който може да я направи невидима за света.
„80 процента от жените в България не се обичат. Половината от влизащите в ателието при пробата на първата шапка възкликват: „О, не е за мен, не ми отива“. Веднага обяснявам, че всеки е единствен и неповторим, че е извадил невероятен късмет да се радва на живота, защото четири милиона сперматозоиди гонят единствена яйцеклетка и останалите нямат този шанс“, добавя Ирина, която е завършила микробиология в родния си Киев.
Ако има истински познавач на модата сред Първите дами, то това е Антонина Стоянова. „Тя е автентичен космополит, а елегантността й е вродена. Като всяка умна жена, живяла по света, е по-артистична. Идваше и предлагаше: „Дай сега да измислим нещо по-лудо“. Спомням си, че тогава само от Лондон имаше 40 шапки. Антонина е със самочувствие, умее да показва най-доброто от себе си, а това също е талант.“
Ирина Сардарева обаче въобще не държи да говорим само за известните, дефилирали и носещи нейни шапки – стотици анонимни средностатистически жени имат удоволствието да ги притежават в гардероба си. Вадят ги и за вече традиционния Парад на шапките, които Сардареви организират и дирижират на Петровден – от паметника на Алеко Константинов на „Витоша“ до Централната баня. „Ясно заявявам каузата, за която работя: българката да започне малко повече да обича себе си. Стремя се да го правя с много любов, защото съм убедена, че само така има резултат и се постига всичко.“
Ирина все пак нахвърля бегли щрихи за още няколко знаменитости – някои от тях остават почитатели на шика, брандиран с името й, с други се разминават по различни причини. Преди години прави цилиндър за Лили Иванова, но след това поп примата не проявява интерес към аксесоарите. За разлика от нея,
Йорданка Христова е фен на романтичните капели, които комбинира с фееричните си тоалети.
Алла Пугачова също в някакъв момент се увлича по произведения на украинката, купени за певицата от отдавна бившия й съпруг Филип Киркоров във вече затворения бутик на Сардарева във Варна. Ирина и Киркоров се срещат и в София – той изглежда стресиращо без грим и без тонус, направо развалина. „Беше в някаква тежка криза“, оправдава го със задна дата Сардарева, въпреки че арменецът от Варна се представя като верноподаник на Путин.
Ирина е любим модист и на много от актрисите. Сега е готова с шапките, които Бойка Велкова ще носи в новия си спектакъл в Народния театър по Съмърсет Моъм – героинята й, звезда от арт елита и хайлайфа край Темза от 30-те години на миналия век, ще сменя няколко тоалета. Дело на Сардарева са шапките в „Оръжията и човекът“ на Джон Малкович и в още постановки на академичните сцени. Във Военната трупа също носят ефектните й модели, във „Великият Гетсби“ и „Вълшебната флейта“ на Софийската опера артистите греят не по-малко впечатляващо с тях. Ирина и Георги, един от синовете й, поемат ангажименти и към холивудски продукции, снимани у нас. Двамата редовно ги канят в Касад, в Южна Франция, където от три десетилетия се събират автори от Европа, САЩ, Азия и Австралия. Атмосферата е чудесна, шапкарите не се страхуват от конкуренция, тъкмо обратното, споделят си, показват си. Сардареви гастролират и в градче край Дунав в Бавария, чиято общност е много отворена към естетски събития.
Преди няколко години на прет-а-порте в Париж Ирина вижда колекциите на 25 дизайнери от Румъния и трудно преглъща българското отсъствие. Веднага се обажда на дизайнерките Нели Колева, Жана Жекова и Жени Живкова, за да се организират в отбор за следващото изложение, защото и четирите от десетилетия имат клиентки от Европа. Успяват да получат почти символична подкрепа от Агенцията за малък и среден бизнес.
Оттам обаче им изпращат сметка с огромна сума, въпреки че са им покрили разходите единствено за щандовете в Париж. Ирина веднага предупреждава колежките да не подписват и се впуска в бързо разследване на документа. Когато отново получават книжа за параф, парите са двойно по-малко, макар че отново изглеждат раздути. След този случай името на Сардарева е табу в Агенцията за малък и среден бизнес. „Отдавна не гастролирам и в телевизиите. Последно станах интересна, когато синът ми качи снимка на баба си в киевското метро след началото на войната. Мама тогава беше на 93. Но не се чувствам ощетена. Не се появявам на събитията на „Златната игла“ – не ме канят, но нямам проблеми с това, не изпитвам необходимост от публични изяви и потупвания по рамото.“
Всъщност от 2022 г. насам екзистенциалните вълнения на Ирина Сардарева са концентрирани в единствен въпрос: „Кога ще свърши войната в Украйна?“. Наскоро майка й, вече на 96, е отпътувала за Киев – да се види с приятелите, с близките, да е у дома си, каквото и да става. С нея е Лариса, сестрата на Ирина, която преподава украински в едно от големите училища на столицата. „Истинските братски народи са българският и украинският. Писмеността и вярата в Киевска Рус пристигат от България. Заедно с традицията към всяка черква да има неделно училище за цялото семейство“, разказва Ирина. И тъй като темата за войната на мига изтрива усмивката от лицето и изсмуква енергията й, пренасочвам разговора към една друга история – на пръв поглед уж по-тривиална, но също толкова показателна за катаклизмите в обществата, които неизменно са свързани волно или насилствено. Колкото и да избягвам тенденциозното политизиране на общуването в „Запазената маса“, политиката винаги се намесва, защото до един сме „зоон политикон“ по определението на Аристотел – хора, които живеят в полиса.
„В шапката като явление се оглежда историята на България през последния век“,
категорична е Ирина. И се връща назад, към 90-те години на миналия век, когато в първия й бутик на миниатюрната уличка „Лом“ срещу „Света Неделя“ достолепни госпожи от третата възраст споделят как през 50-те ги изхвърлят от работа, защото носят буржоазни капели и гарсонетки. „Мишени на Закона за незаконно забогатяване са индустриалци, банкери и занаятчии – майстори на шапки, на обувки, на дрехи. Която дама има неблагоразумието да се разходи с шапка по булевард „Руски“, милицията я привиква „за справка“, защото развращава младежта. Слава на Бога, не всичко е изгубено. Когато през 1978 година пристигнах в България и с Петър започнахме да обикаляме страната – той нямаше търпение да ми покаже любимите си места, останах слисана и възхитена. И в най-малкото градче виждах виенски мебели. През 1946 г. в София е имало 18 ателиета само за дамски шапки, в Русе – 35, във Варна – 12. България отдавна е била в Европа. Сега никой не го осъзнава. Комунизмът учи да бъдем скромни. В любимото ни село Гложене 25 къщи са построени от архитекти, завършили в Австрия. Защото в началото на миналия век 200 деца от околията отиват да учат в Европа, 200 се връщат.“ Самата тя е горда, че Георги се отдава на семейния бизнес, след като напуска добре платеното си място на експерт по международните икономически отношения в голяма компания. Подава си оставката, потресен от безчовечни уволнения на десетки служители. Другият й син, Александър, е архитект в Париж. Дъщеря му Ава най-после е първата във фамилията, която учи дизайн – в Академията на Лион.
Ирина и съпругът й празнуват 50 години от първата си среща. Петър Сардарев е студент в Киев, когато се засичат покрай обща приятелка, а после започват да се виждат почти случайно. Тя го води по изложби и катедрали, а той седмици наред я изпраща до тях, въпреки че семейството й живее на 40 километра от центъра. Един ден Петър проявява лютия си македонски характер, а тя не му остава длъжна и му сочи вратата. Два месеца по-късно той пристига в дома й с шампанско и бонбони, за да иска ръката й. Повече не се разделят.
Ирина става от малкото пъстри птици в София от края на 70-те години – с червен шлифер и широкопола черна шапка. Всеки я заглежда.
Вече половин век Сардареви преживяват заедно какво ли не. Преди седем години изчезва любимото им куче Прима от породата голдън ретривър. Полудяват от тревога, надяват се, че някой ще я върне у дома, защото върху ухото й има чип с адреса и телефоните номера на стопаните. Петър Сардарев от сутрин до вечер обикаля софийските улици и паркове, за да търси Прима. Пускат обяви за възнаграждение, снимки, молби за съпричастност. Уви, това, последното – съпричастността, е рядък лукс в България. През следващите пет години не могат да я прежалят, дори и не споменават възможността да вземат наследник. Докато през лятото на 2024 г. Петър Сардарев чува по телефона: „Имате ли куче Прима?“. Сяда на стола в градината, за да не припадне. Оказва се млада ветеринарна лекарка от Сливен, чиято приятелка е открила Прима под някакъв храст – в ужасно състояние, съсипана физически и почти неадекватна. Петър звъни на Георги, който е на ваканция в Банско, и той веднага натиска газта към Сливен. „Не го беше познала веднага. Когато Жоро я доведе, тя се държеше като чужда. Постепенно започна да се съвзема, но възстановяването й продължи дълго. Всъщност и сега, година след завръщането й, много внимаваме с нея. Лекарката от Сливен предполага, че е била връзвана и подлагана на тормоз. Какви трябва да са били тези хора – видели са чипа, могли са да ни се обадят, но не са го направили“, разказва с тъга Ирина Сардарева.
„Къщата на шапките“
София, ул. „Владайска“ № 44
Меню
Разядки
Салатата на Папи/Салата от червено цвекло, сини сливи и орехи/Табуле с елда/Сезонна салата
Основно: Агнешко печено с ориз/Заек, задушен със зеленчуци/Телешко със сини сливи, гарнитура ориз-киноа-елда/Риба – сьомга, ципура, лаврак, пъстърва, на фурна със задушени броколи, синьо сирене и сметана
Десерти: Плодове с топка сладолед/Палачинката на Ира/Желирано кисело мляко и печена ябълка с топка сладолед/Ябълков пай
Меню по избор от „Кухнята на Папи“ – 75 лева
Албена Атанасова