Соня Йончева се завърна в зала „България“, където на 27 изнесе концерта „Испански страсти“. След триумфа в Япония и Аржентина световноизвестното ни сопрано партнира с тенора Исмаел Жорди и пианиста Рубен Фернандес Агире. Акцентът в афиша им беше сарсуела, която е изключително популярна в Испания, Куба и Мексико, комбинираща музика, текст и танц.
Албена АТАНАСОВА
Сарсуелата се родее с оперетата, вдъхновена е от характерния фолклор на испаноговорящите. Соня Йончева вече изпълни на бис сарсуела с Пласидо Доминго в София, а Исмаел Жорди е абсолютен майстор в жанра, който изисква не само глас, но и много емоции. На международната сцена Жорди е високо ценен заради лиричния му и експресивен стил, както и заради способността му да общува с публиката. Прочут е и като прекрасен изпълнител в творбите на Верди, Пучини, Доницети в Миланската скала, „Метрополитен“ в Ню Йорк и из цяла Европа.
„Испански страсти“ откриват сезона с мотото „Съкровени гласове“ – много амбициозен проект на Соня Йончева, в който тя кани световни колеги в зала „България“. Сред тях са италианската звезда Фреди де Томазо с рецитала „Под звездите на Наполи“, пианистът Якуб Орлински – с рецитала „Прощаване“, Фатма Саид, Елза Драйзиг, Клементин Марген.
Соня Йончева ще пожъне овации в София и на 2 декември – тогава ще изнесе нашумелия си рецитал, носещ името на предишния й албум, „Прераждане“, заедно с оркестъра „Изкуството на барока“ с диригент Зефира Вълова. Певицата представя програмата за първи път при огромен успех на фестивала в Залцбург. „Беше по време на пандемията. В Залцбург видях хора, които излизаха от залата с насълзени очи. И знаете ли защо? Защото бях включила в изпълненията българската народна песен – „Заблеяло ми агънце“. Те не разбираха текста, но очевидно бяха трогнати от самата мелодия и цялата красота на българския фолклор. И за мен всичко това беше много вълнуващо“, споделя Йончева.
Сезон „Съкровени гласове“ е замислен като паралелен минисезон в зала „България“, който ще представя предимно певци в по-интимен формат. Соня Йончева е почитател на камерната музика и обича да изнася рецитали само с един инструмент, например лютня. Разказва, че й се е случвало в богатата си кариера да пее само с китара или с малък оркестър от барокови музиканти. „Вярвам, че тази форма е много интересна, защото публиката се докосва до нас по по-директен начин. В обичайното оперно представление има декори, перуки и много други условности, през които е трудно да видиш човека. Докато рециталът скъсява дистанцията между артиста и зрителя в общо съкровено съпреживяване на изкуството“, обяснява примата.
