Една от най-големите частни колекции с италианско изкуство от ХIХ и ХХ век днес се съхранява в България. Звучи невероятно, но е факт, за който огромната заслуга е на Георги и Ваня Зъбчеви. Семейство, чиято колекционерска страст, естетически вкус и любов към изкуството ни дава възможност да се срещнем с Медардо Россо (1858–1928), Марио Сирони (1885–1961), Вирджилио Гуци (1902–1978), Умберто Мастрояни (1910–1988), Ренато Гутузо (1911–1987), Ренцо Веспиняни (1924–2001), Ренато Бандоли (1921–2007), Пиеро Гучоне (1935–2018), Нани Тадески (1939–2017), Нунцио Биббо (1946–2014), както и с Енио Калабрия (1937), Жабер Алван (1948) и Франко Ферари (1938). С други думи – с визуални артисти, без чието творчество съвременната история на основните тенденции в изкуството на Италия не би била представима.
Пламен В. ПЕТРОВ
Част от тези имена – като Ренато Гутузо, Енио Калабрия и Нунцио Биббо, навярно за артистичния елит у нас звучат познати. И действително – тъкмо тяхното творчество повлиява изключително за обновяването на българската художествена сцена от края на 60-те, та чак до началото на 80-те години. Тогава техни произведения са представяни в общи и самостоятелни изложби у нас. Днес някои от тези творби са отново в страната, давайки ни възможност сами да оценим влиянията, които те са оказали за обновяването на българското изкуство от периода.
Изложбата бе открита в столичната галерия „Българи“, а неин куратор е Аксиния Джурова. Тя сподели, че сред най-забележителните творби, включени в експозицията, е тази на скулптора Медардо Росо „Дете на слънце“ от 1891–1892 г., която по думите й „изпреварва процесите в изкуството на ХХ век.“. Представени са и четири пластики на Нунцио Биббо, като една от тях – „Последната среща с папа Войтила“ от 2005 г., го разкрива като един от най-добрите ученици на Медардо Росо и майстори на барелефа. Нунцио Биббо е изработил редица творби в тази техника, между които и църковните двери от катедралата в Абруцо. Акцент в изложбата е поставен върху Франко Ферари, от когото са показани седем картини. В колекцията на Зъбчеви се съдържат респектиращите почти 600 творби на този художник, датирани от 60-те години на миналия век до първото десетилетие на XXI век. Франко Ферари заема специално място в съвременното италианско изкуство. Той е самотен художник в областта на фигуративната живопис, с личен почерк, стилистика и с особени интроспективни виждания за смисъла на човешкия живот, които се разкриват в избраните за изложбата картини.
В програмата на събитията в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ е планирано и представяне на първия том на научния каталог (на три езика – български, италиански и английски), посветен на цялата колекция на семейство Зъбчеви. В първия том се проследява историята на формирането на колекцията, а следващите ще са за Енио Калабрия, Нунцио Биббо, Франко Ферари, италианско изкуство XV–XIX в., XX–XXI в. , българското изкуство XX–XXI в.
