Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Картина на Веласкес, изгоряла при пожар, бе пресъздадена от Изкуствен интелект

След десет години ще се навършат три века от събитие, което значително променя хода на испанската история. В навечерието на Коледа през 1734 г. пожар избухва в Кралския Алказар в Мадрид (днес мястото на Кралския дворец) и бушува цели четири дни, унищожавайки около 500 произведения на изкуството.

Мисълта за изгубени картини на именити художници като Рибера, Тициан, Ел Греко, Джордано, Рафаел, Рубенс, Леонардо (вероятно копие), Тинторето и Веласкес е била истински трагична за тогавашните и настоящите любители на изкуството. За щастие, „Менините“ на Диего Веласкес е била спасена, като е била хвърлена през прозорец, а други платна са били изрязани от рамките си и спасени. Според историкът и бивш директор на музея Прадо Алфонсо Перес Санчес, 1308 картини са оцелели след катастрофалния пожар. За съжаление, картината „Изгонването на маврите“ (1627 г.) на Веласкес не е била сред тях.

Художникът Фернандо Санчес Кастийо използва софтуер с изкуствен интелект, за да пресъздаде изгубената творба на Веласкес.

Резултатът е четириминутен видеоклип, който започва с нещо, което прилича на мътно, овъглено платно.

Санчес Кастийо не започва работата си съвсем отначало – на технологията за изкуствен интелект трябва да се предоставят данни, отбелязва „Паис“. Във видеото бавно се появява ясно изображение на крал Фелипе Трети, който нарежда прогонването на маврите от Испания.

Изкуственият интелект се нуждае от данни, за да започне работа. За щастие малко преди унищожаването на творбата историк и художник на име Антонио Паломино (1655-1726) прави описание на картината на Диего Веласкес. „Изобразен е крал Фелипе Трети, който държи скиптър и сочи към група опечалени мъже, жени и деца, водени от войници. В далечината се виждат каруци и военноморски кораб, а по-малки лодки чакат да транспортират всички хора. Испания е изобразена в римски стил като величествена матрона с щит, която държи стрели в дясната си ръка и житни снопове в лявата. В краката ѝ е поставен надпис (на латински език)“.

Това е важно за задачата на Санчес Кастийо, но не е достатъчно, отбелязва изданието.

През 1988 г. испанският експерт в сферата на изкуствата Уилям Б. Джордан открива черно-бяла илюстрация в каталог на аукционната къща в Лондон. Картината е без заглавие, наречена е само „Бюст на рицар с висока яка“ и се смята, че е дело на художник от кръга на фламандския художник Юстус Сустерманс.

Като входни данни за изкуствения интелект Санчес използва и картини от конкурса, спонсориран от крал Фелипе Четвърти през 1627 г. Той нарежда на Веласкес и на неговите конкуренти от кралския двор да създадат по една голяма картина, изобразяваща прогонването на маврите. Независима комисия оценява творбите.

Всички участници представили чернови на скици, най-вероятно изпълнени с маслени бои. Веласкес спечелил и доказал, че умее да рисува не само глави, както твърдели неговите критици. След победата си е назначен за официален придворен художник на крал Фелипе Четвърти, припомня „Паис“.

Министерството на културата на Испания въведе ограничения за „технологичното изкуство“ и обеща да не признава и да не поръчва произведения, генерирани от изкуствен интелект, припомня изданието.

Европейският панаир за изящни изкуства (TEFAF) – най-значимият в света форум за изкуство, антиквариат и дизайн, който се провежда ежегодно в Маастрихт (Нидерландия) забранява излагането на произведения с повече от 30% реставрация.

Тази политика изключва произведения като „Спасителят на света“ (Salvator Mundi) – картина, приписвана изцяло или частично на Леонардо да Винчи. Тя е открита отново и реставрирана през 2011-2012 г., след което е продадена за 450 млн. щатски долара, припомня „Паис“.

Последни публикации