„Клопка”, 2023, България/Германия, режисьор Надежда Косева, продуценти: Владимир Андреев, Херберт Шверинг, Кристине Кяук; сценарист Боян Папазов, оператор Кирил Проданов, музика Ашер Голдшмит, в ролите: Александър Трифонов, Яница Атанасова, Дан Николов, Михаил Стоянов, Камен Калев, Николай Тодоров, Николай Чобански, Иван Марков.
Когато пиша колонката си, София филм фест е в своя разгар. Многобройните зрители се срещат с филми от цял свят и авторите им. А когато текстът излезе, вече ще се знаят и наградите. Но, тъй като не ми излиза от погледа, ще се спра на филма, открил тазгодишния кино купон – „Клопка”. Той участва в международния конкурс за първи и втори филм заедно с още един български филм – пълнометражният дебют на Яна Лекарска, който излиза по екраните на 5 април.
За „Клопка“ знаех само, че е по сценарий на талантливия бунтовник Боян Папазов. Той не се е появявал в киното от прекрасния му документален филм „Това име го забравете” (2017), посветен на голямата Юлия Огнянова.
Отидох със свита душа. След чудесния дебют на Надежда Косева „Ирина“ (2019) – филм просветление с темата за сурогатното майчинство и невероятната Мартина Апостолова, вторият опит на режисьора е съдбовно важен. „Клопка“ грабва с първия кадър. И така – до финала.
Село на Дунава. Реката се стеле изумително красива. Възрастният, висок и строен Божека (Александър Трифонов) живее уединено. В двора му е малък зоопарк: две гарги, вълк в къщичка, красиво кафяво куче, няколко току-що излюпени патенца. Със зърна от царевица той храни и глиган в гората. Божека е мълчалив и почтен човек. Авторитет. Околността е застрашена от бъдещо хранилище за ядрени отпадъци, замислено от местния олигарх франкофон (Камен Калев). Божека се опълчва, дори отива в училището, поканен от младия преподавател по физика (Михаил Стоянов – единственият професионален актьор във филма). Но олигархът настоява на всяка цена да се организира забранен лов за френския му партньор. И привиква Божека – неговото куче е безценно за тази цел. В организирането на лова се включват и кметът (Николай Тодоров), и местният полицай (Николай Чобански) Това включва, естествено, и кандърдисването на Божека. В атаките е намесена и украинка (Яница Атанасова) с любопитно момченце (Дан Николов). Междувременно виждаме, че е срутено щъркелово гнездо. Наясно чие злодеяние е това, Божека казва на олигарха: „От баба ми знам, че който разрушава щъркелово гнездо, умира“… По-нататък се случват разни важни неща, но по-добре е да гледате филма, когато излезе по екраните.
Не съм чела сценария на Боян Папазов, но „Клопка“ е силен, минималистичен и храбър филм. Заснет е вдъхновено и живописно отново от Кирил Проданов – визията е колкото реалистична, толкова и приказна. Изпълнителите са интересни, особено Камен Калев, но над всички се извисява Александър Трифонов – с очи, изражение, осанка, жестове, думи той е магнитът на филма. Разбира се, и с неговата славна менажерия – чудна работа как са снимани тези удивителни гарги, например. При това е отслабнал доста в сравнение с последния филм на Иван Черкелов „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ (2020). Малко вероятно е възрастен мъж да прикове зрителското внимание. Досега си мислех, че е по силите само на ветераните Клинт Истууд и Брус Дърн. Макар и доста по-млад, Александър Трифонов е величествен. За последно се мярва и непрежалимият Иван Черкелов, открил Трифонов за киното още в „Парчета любов“ (1989) и снимал също омайно Дунава (оператор Рали Ралчев) в „Обърната елха“ (2006) и „Раци“ (2009). Забележителна е работата със звука – грачене, грухтене, лай огласят застрашеното крайречие… Въздействаща е и оскъдната музика.
Решен в ключа на автентичното наблюдение, „Клопка“ продължава търсенията на Надежда Косева от късометражното кино и „Ирина“ в посока на сливане между документалност и фикция – устойчива тенденция в световното кино, често срещана и в нашето. Обаче доста е различен от „Ирина“. Съзерцателно-екологичен. Разширява тематичния диапазон на киното ни. Някои недоволстват, че героите са полюсно добри и лоши, но и това работи за филма. И внушението е универсално. И не личи, че е режисиран от жена, както и да се възприеме това.
Геновева ДИМИТРОВА
