Вълко Червенков се свързва с едни от най-мрачните години на управление на българската държава след 1944 година. Роден в Златица през 1900, още като младеж той се включва в редиците на комунистическо движение у нас и активно участва в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. Две години по-късно ще бъде осъден по Закона за защита на държавата задочно на смърт. Затова бяга в Москва, където се среща с Георги Димитров, за чиято сестра дори ще се ожени, а след смъртта му ще поеме управлението на България по сталинистки модел. Дългата му политическа кариера преминава през председател на Комитета за наука, изкуство и култура, заместник министър-председател, министър-председател и министър на просветата и културата, а в годините между 1950 и 1954 е начело на БКП като генерален секретар на ЦК. Именно с неговото управление се свързват и редица от репресиите над художествено-творческата интелигенция в страната след 1948 г. – гонения, изчезване, смърт на десетки интелектуалци.
Точно на него е поверено и въвеждането на „социалистическия реализъм“ като единствен правоверен път за развитие на изкуството в България след 1947 г. Тъкмо и затова често в архивите на професионалните творчески съюзи и на ЦК на БКП откриваме изказванията му, опитващи се да наложат цензура върху творчеството на художници, писатели, драматурзи. В пламенна реч Вълко Червенков назидателно обявява, че „в съвременното буржоазно изкуство, в това число и в изобразителното, реакционните черти изпъкват все по-рязко и бих казал, все по-нагло. Бягството от реалния живот, отрицанието на възможността да познаем законите на обективната действителност, ирационализмът, неограниченият индивидуализъм, шовинизмът, безперспективността, отрицанието на всяка вяра в живота, в напредъка, в бъдещето, съставляват главни негови характерни черти. Съвременното буржоазно изкуство преживява дълбоката и непреодолимата органическа криза на капиталистическата система, която е обречена на гибел. Буржоазното изкуство гние преди всичко в своето идейно съдържание. Това гниене на неговото съдържание върви ръка за ръка с разложението на художествената форма“.
Едва ли някога ще разберем какво е било истинското отношение на Вълко Червенков към изобразителното изкуство, например, но оцеляла по чудодеен начин колекция с творби от правителствената резиденция „Средна гора“ хвърля светлина по темата. Колекцията от 49 произведения, която постъпва като дарение от международната минна компания „Дънди Прешъс Металс“ през 2024 г. към музея на Националната художествена академия, вече е публично достояние, а в момента се подготвя и каталог, който предстои да бъде представен официално през идните месеци. По данни на компанията-дарител колекцията се е помещавала в резиденцията на Вълко Червенков, който е премиер от 1950 до 1956 година. Работите са установени през 2004 г., когато компанията „Дънди Прешъс Металс“ придобива рудник „Челопеч“, включително и сградата на резиденцията. Днес, 21 години по-късно, след преминала реставрация в ателиетата при НХА, колекцията започва публичния си живот от галерия „Академия“.
Сравнително голяма по обем, в нея откриваме творби на изтъкнати наши художници от първата половина на ХХ век, участвали в динамичния и определян от Вълко Червенков като „лош буржоазен художествен“ живот в България. Това са Антон Митов, Иван Ангелов, Константин Щъркелов, Никола Танев, Никола Кожухаров, Евтим Томов, Невена Тузсузова-Нева, Йордан Гешев, Владимир Рилски, Александър Миленков, Руска Маринова, Евтим Томов и Здравко Александров. Любопитен акцент са и творбите на чуждестранни автори от хърватски, чешки, австрийски и италиански произход, сред които Менци Црънчич, Карл Лудвиг Принц, Ф. Велан, К. Сенети и Ирма Комлоси.
Изложбата е озаглавена „Една непозната колекция“. Творби от резиденцията на Вълко Червенков“ и по думите на д-р Милена Балчева-Божкова, куратор и ръководител на проекта, поставя редица въпроси: „Какво е било битието на колекцията и доколко тя е съхранена през годините? Как произведенията са били придобити и дали са служели единствено като украса на интериорите на така популярните резиденции на големите лидери на Комунистическата партия? По всяка вероятност колекцията от резиденция „Средна гора“ не е целенасочено събирана и класифицирана в годините – възникнала e стихийно, попълвана е неравномерно и със сигурност не е изграждана прецизно. Фактът, че на гърба на редица творби присъства надпис на Управлението за безопасност и охрана (УБО) към Министерския съвет, подразделение на Държавна сигурност и на Централния съвет на Българската комунистическа партия, допълнително ни навежда на мисълта, че голяма част от художествените произведения са били държавна собственост“.
Все въпроси, които очакват своите отговори. Но още сега можем да кажем, че тази изложба ни представя творби, които дръзко демонстрират шизофренното отношение на държавната власт към българското изкуство в онези години. Това е колекция, която в по-голямата си част противостои на всичко, което БКП ще проповядва на висок глас от трибуната за „изкуство, подчинено на социалистическия реализъм“, „изкуство, свързано здраво с труда на народните маси“.
Пламен В. Петров