Костадин Костадинов, чиито книги „Резерват за розови пеликани“, „Заливът на Ифигения“, „Ловецът на пеперуди“ са признати и от публиката, и от критиката, разкрива някои от най-невралгичните и оспорвани моменти от българския XX век в „Последният войнишки император“ на „Хермес“. Главният герой е Васил Странджев, прочут иманяр с прякор Императора, чиято отдавна събирана колекция е от най-ценните в света. Всяка от редките монети в нея е свързана с всевъзможни превратности от хрониките на Рим. Битието на Странджев също е изпълнено с обрати. Той оказва съпротива на всяка несправедливост и на всяка власт – копае подземен тунел, за да снабдява партизаните с хляб, едва оцелява след разпити в Дирекция на полицията, като съветски десантчик е ранен тежко при сражение с немците, но после се превръща във враг на комунистическата държава и е изпратен да бута вагонетки в мината на Богданов дол. Но през цялото време сякаш висша сила бди над него.
Костадин Костадинов споделя, че иманярската тема отдавна „се е загнездила“ в ума му. „Още през соца сестра ми Вергиния Костадинова, която е кинорежисьор, направи голям документален филм за иманярството в България. Тогава се запознах с консултантите, които работеха в службите, преследващи иманярската мафия. След разговори на чаша с развързваща езика течност научих от тях прелюбопитни неща. Когато ми дойде мерак да ги пренеса върху белия лист, те вече бяха узрели и ферментирали. Преди десетина години написах текст и го оставих да отлежи. Чак миналото лято го доизмислих и надградих, за да заприлича най-после, надявам се, на завършен и плътен роман“, казва авторът. Според него днешният читател е много добре подготвен и забелязва всяка пукнатина в повествованието, но постигането на технически прецизен текст е само едно от задължителните условия за съвременната литература. „Най-важното е да се качиш върху вълната на вдъхновението – така да нагласиш гръмоотвода, че да уловиш искрата, падаща отгоре. Само с труд и пот почти нищо не се получава“, коментира Костадин Костадинов, който има някои от най-авторитетните награди, въпреки че в продължение на 25 години се оттегля от литературния живот. А сега, дни след премиерата на „Последният войнишки император“, признава, че напоследък става все по-предпазлив и не може да събере кураж за работа върху следващия си мащабен текст – идеи никак не му липсват, но не смее да се захване с тях, преди да е напълно сигурен, че ще изкачи вече достигнатото ниво.