„Лимонов“ (Limonov: The Ballad), 2024, Италия/Франция/Испания, режисьор Кирил Серебренников, продуценти: Лоренцо Гангароза, Марио Джианани, Иля Стюърт, Натали Гарсия, Лоренцо Миели; сценарий: Павел Павликовски, Бен Хопкинс, Кирил Серебренников по биографичния роман на Еманюел Карер; оператор Роман Васянов, художници: Любов Королкова, Владислав Огаи; костюми Татяна Долматовская, музика Масимо Пупило, в ролите: Бен Уишоу, Виктория Мирошниченко, Томас Арана, Евгений Миронов, Мария Машкова, Сандрин Бонер, Андрей Бурковски. Голямата награда на Cinelibri 2024. Разпространява Бета филм.
Първият англоезичен филм на Кирил Серебренников е откачен – адекватен на героя си. И още – верен е на режисьорската му стилистика, колкото и филмите му да са различни. От интервю до брифинг на крак ни запознава с турбулентния живот на руския поет, анархист и най-вече нарцис Едуард Лимонов (1943–2020). Поема от Харков, минава през Москва, Ню Йорк и Париж и стига до освобождаването от наказателна колония в Русия. Има и подзаглавия в алено: „Родина“, „Революция“, „Елена“, „Слава“, „Време“, „Съдба“.
Започва с интервю на Лимонов в Париж. Журналистът го нарича ЛимонОв. Поправя го: „ЛимОнов“. Прославен автор на седемнадесет книги, той е попитан наистина ли е способен да пише единствено за себе си. Отговорът е безапелационно „Да“.
В Харков е Едик Савенко – поет от ъндърграунда, женен за Ана (Мария Машкова), с която прави неистов секс. Заминава за Москва, за да стане известен. Плюе по Бродски и Солженицин. Отърква се о литературния елит, където среща красавицата с кученце Елена (Виктория Мирошниченко). Шие дънки. И с нея прави неистов секс. Направо полудява по Елена. Шеф на КГБ (Евгений Миронов) го разпитва и заплашва, а Едичка и любимата му отпрашват за Ню Йорк. Там той продължава да пише, взема пари като безработен, после става иконом на баровец, където среща отново Евтушенко (Андрей Бурковски). Зарязан от Елена, Едичка се сгушва край чернокож просяк в Манхатън, с когото прави любов. Това е действителен случай от биографията на Лимонов и може би най-баладичният епизод във филма – той е и нахален, и безутешен… В Париж се прочува като романист. А после се завръща в Русия. Във филма е показано как отказва пак на големия шеф от КГБ да стане съветник на Путин, но са пропуснати фактите, че известно време членува в Другата Русия заедно с Гари Каспаров, че воюва в бивша Югославия на страната на сърбите, че по едно време е подкрепял руския президент… „Непоносимо е да снимаш филм за човек, който стреля по хора. Просто си казах, че за тази част от живота му не искам да знам“, споделя в интервю Кирил Серебренников.
Той определя филма си като „балада“ и думата присъства в оригиналното заглавие. Така че неслучайно звучат парчета на Лу Рийд, Sex Pistols, Shortparis. За да се подчератие атмосферата на душна житейска трескавост, талантливият оператор Роман Васянов снима ту в черно-бяло, ту в цветно с ефект на стара лента. На екрана се мярват и документални кадри. В един епизод Лимонов минава през портрети на Маргарет Тачър, принцеса Даяна и принц Чарлз, а Горбачов отваря врата. И все пак, макар в сценария да участва Павел Павликовски, който сам е имал намерение да снима този филм, но после се е отказал, на „Лимонов“ му липсва органика. Макар Ню Йорк да е показан като обиталище на лунатици, не изпитваш кой знае какво съчувствие към този самовлюбен Едичка. Наистина, оригинален ход е всички да говорят на английски с руски акцент, но и той не работи особено за целостта на филма. Но затова пък британският актьор Бен Уишоу е великолепен в безумно трудната роля на Лимонов. Чудесно му партнира и Виктория Мирошниченко, разхубавила се още повече от времето на „Върлина“ (2019) на Кантемир Балагов.
Всъщност освен романа на Карер, авторите на сценария са ползвали и първия и най-известен роман на Лимонов „Това съм аз – Едичка. Велика беше нашата епоха“, написан през 1976 в Ню Йорк (на български издаден през 2005 от „Жанет 45“). В него пише: „Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се да не измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл. Така че като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове. Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!“.
Прочее Кирил Серебренников имаше намерение да снима „Лимонов“ в София, но после е размислил.
Геновева ДИМИТРОВА