Постановката „Не бях аз“, в която участват Христо Шопов и София Кузева, е продължение на незабравимия филм на Иван Андонов „Вчера“. Музиката на Кирил Маричков на 30 октомври ще звучи едновременно в столицата и в провинцията – на грандиозния концерт в НДК.
Концертът трябваше да бъде юбилеен за легендарния рокаджия, както и в Народно читалище „Развитие“ в Разград, където е поредната премиера на „Не бях аз“. Спектакълът, който е своеобразното сценично продължение на христоматийния филм „Вчера“, предлага изключително меломанско изживяване. Кожата на зрителите буквално настръхва от актуалните аранжименти на парчетата от драмата на Иван Андонов по сценария на Владо Даверов. Но изненадата има още едно измерение – съвършено нова партитура, направена от Маричков специално за постановката.
„Владо Даверов само за 20 дни написа пиесата. Кирил Маричков също бързо и вдъхновено сътвори композициите. На първата премиера в „Сълза и смях“ не успя да дойде – имаше гастрол с „Фондацията“, сестра му Люба Маричкова беше сред специалните ни гости. На втората премиера Маричков и съпругата му Веселина се оказаха сред най-развълнуваните, толкова им хареса, че им запазих места за следващите представления. Уви, сега креслото на Маричков ще остане празно“, разказа за „Филтър“ продуцентът Петя Романова.
Музиката на Кирил Маричков за „Не бях аз“ е великолепна, разтърсваща, носталгична и модерна, конкретна в драматургичната ситуация и епична в посланията си. Тя също продължава темите от „Утрото“ и „Клетва“, песните от „Вчера“, създадени от него през 1987 година – за радостта от приятелството, за душевната близост, за вярата в другия, за кръвната група, която свързва сърцата в идентичен ритъм. Премиерният саундтрак за „Не бях аз“ с хващаща за гърлото емоция „дописва“ сложните отношения между Иван и Дана, героите от „Вчера“, които се срещат след 35 години при фатални обстоятелства – в същото училище, в което някога се влюбват от пръв поглед.
Христо Шопов и София Кузева-Чернева създават плътните образи на изморени и отегчени от собствените си лудости и грешки хора, които по-често живеят в миналото, отколкото в настоящето. Но дали е възможно напълно да възродят чувствата, подкрепени с единствената целувка между тях, от която всъщност идва новото заглавие – във филма Дана целува Иван в тъмното, но толкова се стряска от дързостта си, че промълвява „Не бях аз“.
Дали е възможно десетилетия по-късно да продължат от там, от където са спрели? Иван и Дана търсят и откриват пътя един към друг, докато съдбата им дава последен шанс да се изправят очи в очи, да изрекат премълчаното и да разберат дали този стаен във времето копнеж е истински или е последен проблясък от илюзиите на младостта. Двамата за последно са тези, които са изпуснали да бъдат и това е вечното тъжно откровение на живота.
Режисьорката Лиза Шопова умело комбинира театъра и киното – на огромен екран вървят както емблематични моменти от „Вчера“, така и кадри, заснети за „Не бях аз“. Магията на неочакваното избухва в трагичния финал, а музиката на Кирил Маричков въздейства почти физически осезаемо на ценителите от различните поколения.
„Клетва“ – песента, която ще го надживее
Иван Андонов, който е женен за Люба Маричкова – сестрата на Кирил Маричков, въвлича Маричков в киното. Големият режисьор и съпругата му са и кумове на рокаджията и втората му жена Веселина. Така че Маричков няма как да откаже, въпреки многото си ангажименти да създаде нотите за „Вчера“. Андонов просто и ясно му обяснява идеята. „Абе, Киро, има един филм, който ще се нарича „Вчера“ – той е от твоето време, от годините на Бийтълсите“, спомня си самият Маричков. Тогава веднага разбира, че музиката му трябва да бъде за чувствата, които свързват хората, а не ги разделят.
„И изведнъж стана така, че цялата „Клетва“ ми дойде в главата. Когато я чу, Иван се просълзи. Думите му бяха: „Киро, тази песен ще ни надживее и двамата“. Тя наистина остава, защото общността се оказва много по-важна от индивидуалността“, връщаше лентата Маричков. Андонов го моли да запише „Клетва“ на касета, за да я пусне на актьорите, тъй като те ще пеят, докато в една от философските кулминации на филма се вричат във вечно другарство и братство.
Текстът за „Клетва“ също има своя история. Иван Андонов първо преговаря с Михаил Белчев и Миряна Башева, но те някак не могат да влязат в тийнейджърските страсти във „Вчера“. После направо отива при Владо Даверов, за да му даде задачата, защото сроковете на производството го притискат. Даверов няма нужда от детайлни обяснения, той много добре си спомня ритуалите в Немската гимназия в Ловеч, където се развива действието на „Вчера“ от собствените му ученически години. И само за нощ излива думите на белия лист. Изчаква двете му малки деца да заспят и всички градски шумове да стихнат и си пуска програма „Хоризонт“, търсейки някаква класика, за да се настрои. Но попада на чист български фолклор, който така го зарежда с енергията си, че и досега няма обяснение как успява да съчини стиховете за минути.
През 1996 година „Клетва“ е записана за първия солов албум на Кирил Маричков „Зодия Щурец“, има я и няколко компилации от „Щурците“. През 2008 година британската инди поп група „Лейдитрон“ издава версия на „Клетва“ в албума си Velocifero.
Когато Кирил Маричков си отиде на 11 октомври, повече от 150 китаристи изсвириха „Клетва“ в негова памет пред НДК. Събитието, което започна с едноминутни аплодисменти за Маричков, беше първото по рода си масово свирене от първия фестивал на китарата у нас. Самият Маричков е бил обещал да се включи във фиестата. Организаторите искали да го поздравят за 80-ия му юбилей, а той дълбоко се трогнал, че „Клетва“ е едно от трите избрани от тях парчета и че чужденците от 12 държави, които участват в свиренето, са я научили.
И филмът „Вчера“, и песента „Клетва“, продължават да имат иконичен статут. Кирил Маричков е автор на музиката на 14 филма. Сред най-ярките между тях е тази към сериала „Дунав мост“, откъдето е парчето „Моят свят“.
Албена АТАНАСОВА