Изложба с малко познати творби на пионерите на модерното изкуство показва, че те не са били имунизирани срещу очарованието на мрака и ужаса. Може да не харесвате Хелоуин, да смятате, че той е не е нищо повече от деца, облечени като призраци, които искат бонбони и оставят лепкави отпечатъци по звънците на вратите или да мислите, че е поредната глупост дошла от Запада. Но всички ние сме податливи на смразяващата прегръдка на свръхестественото, поне когато то идва при нас в съблазнителния облик на готиката.
„Изглежда, че никога не се уморяваме от нея. И наистина, в Хелзинки се открива голяма изложба „Готически модерни“, преди да посети други европейски столици, може би е време да признаем, че това е стилът, който няма да умре“, пише Стефан Смит за британския Guardian.
Готиката започва като архитектурен образец, по който са построени големите средновековни катедрали и църкви в Европа, всички с летящи контрафорси и заострени арки. Но той изпада в немилост след Реформацията, когато е възприет като идолопоклонническо излияние на папството. Хенри VIII разграбва църквите и манастирите и тези „голи клони — храм опустошен“, както пише Шекспир, се превръщат в място за разкази за секс, смърт и окултизъм, написани от самия бард и от други автори.
По времето, когато готиката узрява за преоценка от романтиците, много от най-историческите й обекти са развалини – и нищо не би могло да зарадва повече Уърдсуърт, Колридж и Търнър. Старите мрамори изглеждали като хранилища на възвишеното, на нуминозното качество, способно да събуди силни чувства у наблюдателя. Те са били убежище от шума на настъпващата индустриална епоха. Първият готически роман е публикуваният през 1764 г. „Замъкът Отранто“ на Хорас Уолпоул. Брам Стокър пише „Дракула“, Мери Шели вдъхва живот на „Чудовището на Франкенщайн“ и оттогава тези и други готически отвратителни образи преследват популярната култура с кръв и шипове, оцелели от вили и колове в сърцето, безкрайно претворявани за вълнение, за смях, за мюзикъли, карикатури и магнити за хладилник.
Около век след като писателите и художниците романтици преоткриват готиката, това прави и група, която смятаме за пионери на модерното изкуство: Ван Гог, Мунк, финландската художничка Хелене Шерфбек и други. Поне така твърдят кураторите на изложбата „Готически модерни“.

Организаторите се надяват да открият нови пътища с изложбата, която се намира в Атенеума в Хелзинки, част от Финландската национална галерия.
Анна-Мария фон Бонсдорф, съкуратор на изложбата, казва: „Показваме, че художниците от ранната модерна епоха не само са гледали напред към абстракцията, към Пикасо, Матис и т.н., но са гледали и назад, към готическото изкуство на Северния ренесанс, към художници като Албрехт Дюрер, Лукас Кранах Старши и Ханс Холбайн.“
За художниците отпреди 100 години навлизането на ерата на машините е довело до социални сътресения, нарастващ национализъм и избухването на световна война и те се обръщат към готиката, за да изразят тревогата си. Това се изразява в необикновени визии за сексуалността, смъртта и травмите. Повече от 200 произведения на изкуството в Атенеума варират от картини, рисунки и гравюри до скулптури и мебели. Сред ключовите експонати са „Слънцето“ на Мунк (1910-13 г.) и „Автопортрет със смъртта, която свири на цигулка“ на Арнолд Бьоклин (1872 г.).

Една от най-известните творби в изложбата е картина, която Ван Гог прави като студент: това е скелет с глава и рамене, с тлееща цигара, затисната между зъбите му. Нейният мрачен размах е много съвременен: можеше да бъде направена миналата седмица, може би от Банкси или Деймиън Хърст. Изключителен заем от Музея на Ван Гог в Амстердам, където е най-популярната творба сред младите посетители. Историята на изкуството е склонна да третира „Череп с горяща цигара“ (1885-6) като младежка шега – казва Фон Бонсдорф. „Но това ясно напомня за Danse Macabre (Танц на мъртвите) – тема, изследвана от Дюрер и Холбайн. От писмата на Ван Гог до брат му Тео знаем, че той е разглеждал Холбайн и е мислил за него по времето, когато е рисувал пушещия череп.“
Изложбата подсказва, че заниманията на хората са доста сходни, където и да отидете и през всички времена – все пак всички имаме среща с най-големия крадец на готически сцени, смъртта – но има и печеливши местни вариации. Финландският художник Хюго Симберг изобразява скелети, които са доволно погълнати от грижата за саксийни растения в „Градината на смъртта“ (1896 г.): градина като от разказ на Тим Бъртън. А според скандинавския фолклор носителят на лоши новини за поразеното огнище не е мрачният жътвар, а стара жена. Няколко художници в изложбата изобразяват тази черна вдовица, която се промъква през снега, за да направи своите нежелани посещения.
Готиката е навсякъде, мигновено разпознаваема и все пак странна, както подобава на всеки поглед към човешкия опит, който се занимава с голямото непознаваемо – смъртта. Тя е непосредствено четима за нас – и безкрайно загадъчна.
Изложбата Gothic Modern може да бъде видяна в „Атенеума“ в Хелзинки до 26 януари. От 28 февруари до 15 юни е в Националния музей в Осло, а от 19 септември до 11 януари 2026 г. – в „Албертина“, Виена.