Макар пред статива на талантливия Кирил Василев да са заставали прочути личности като цар Борис III, Хари Труман, папа Йоан XXIII, румънския крал Михай I и югославския Петър ІІ Караджорджевич, той е слабо известен в България. Причината е, че емигрира в Америка преди Втората световна война.
Роден на 24 май 1908 г. във Видин, Кирил от дете се изявява като вундеркинд. Започва да рисува на 3 години, а на 6 прави първата си изложба и толкова се прочува, че много видни хора искат да ги рисува. Така той продава 200 портрета, а парите дарява за подпомагане на сънародниците си, пострадали от войните. Едва 16-годишен Кирил получава първата си сериозна поръчка – да нарисува прочутия ген. Велизар Лазаров. Въпреки таланта си Василев така и не получава диплома за художник. „Родителите ми бяха много против и настояваха да стана доктор или адвокат“, казва той в интервю през 1977 г. Затова Кирил учи известно време право и медицина в Софийския университет, но напуска, без да завърши. След това пътува из Европа, като прекарва известно време и при известния испански художник Игнасио Сулоага с надеждата да му стане ученик. След като вижда работите му обаче, майсторът на четката го отпраща с думите: „Нямам на какво да науча човек като теб!“.
В края на 20-те години на ХХ век към него за портрет се обръща и бъдещият папа Йоан ХХIII – папският нунций Анжело Ронкали. Василев завършва картината през 1929 г. и получава ласкави отзиви за нея от тогавашната преса. „Портретът е извънредно сполучлив. Негово Високопреосвещенство е останал възхитен от портрета и е дал съгласието си, преди да прати портрета в Рим, да го даде за изложба у нас и в чужбина“, пише в. „Заря“.
Архиепископът впечатлява Василев с ерудицията, чувството за хумор и добротата си. „Не съм католик, но бях доста близък с Ронкали. Той позира за мен в продължение на шест месеца и през това време беше като баща за мен. Научих много от него. Той винаги казваше – „Търпение, търпение, търпение“. Знаех, че един ден ще стане папа“, спомня си Василев. Това се случва през 1958 г., а като глава на Католическата църква Ронкали получава прозвището Добрия папа. Тогава художникът получава оферта от 250 хил. долара за портрета му, но я отхвърля.
Две години преди да нарисува папата – още през 1927 г. – Василев прави серия от скици на цар Борис III. Впоследствие се явява на конкурс за негов портрет и го печели.
Картината му впечатлява княз Кирил, както и школувани художници, на които не им се вярва, че е създадена от човек без специално образование. В резултат са му поръчани три официални портрета на царя, а през 1934 г. един от тях, на който държавният глава е в цял ръст, е поставен в Народното събрание. По този повод политикът Иван Строгов пише: „… да може да предаде на платното вярно, както никой друг художник до сега, характерните черти на цар Бориса III, неговата стойка, неговия благ и кротък поглед, общата негова фигура – това е наистина голямо дарование“.
Василев рисува от натура и големи художници, сред които е и Мърквичка – един от първите ректори на висшето художествено училище. По това време прави скица и на Владимир Димитров-Майстора.
Освен възторг обаче талантът му предизвиква и завистта на академичната общност, която недоумява защо именно той е предпочетен за такива важни поръчки. Настървението срещу него нараства дотам, че художникът Дончо Занков през 1934 г. го защитава във в. „България“: „… като по даден сигнал някои художници – професори от Художествената академия, стръвно се нахвърляха на автора на портрета … Мой дълг е в качеството ми на негов колега да отбия отровните стрели, които отвред са насочени към него, от низка завист и непростителна злоба. Нека помнят тези, които го нападат, че може да дойде ден, когато ще се срамуват, защото никой не знае докъде може да развие своето божествено дарование този млад човек“.
Дали заради нападките срещу него, или заради мечтата му да види Америка, през 1938 г. той заминава там заедно с жена си Мария (Маша) Попова. „Не исках да умра, преди да съм видял Америка“, казва той пред американската преса. На следващата година той е избран да представя България на Световното изложение в Ню Йорк, на което показва част от платната си. Избухването на Втората световна война окончателно решава съдбата на Василев – той никога повече не се връща в България.
През април 1939 г. художникът открива първата си американска изложба в Маями Бийч, в която е изложен и портретът на Борис III с негово позволение.
Василев се премества да живее в Палм Бийч и бързо се превръща в един от най-търсените художници във висшето общество на Флорида. Създава множество портрети, които подписва с Kyril P. V. Работи както с живи модели, така и по снимка. Определят го като „артистичната сензация на Палм Бийч“ и той често присъства в светската хроника, където е представян и като „бивш шампион по табла на България“.
През август 1941 г. Маша и Кирил се развеждат, а той заживява сам с двадесет бели гълъба. Разказват, че по това време художникът често пие с приятели до сутринта и след като дремне около два часа, започва работа в студиото си.
Сприятелява се с Хемингуей и боксьора Джак Демпси.
„Станах приятел с Хемингуей не защото е голям писател, а защото е чудесен човек, който обича риболова“, казва Василев.
През 1948 г. той рисува един от най-известните си портрети – на тогавашния американски президент Труман. Портретът е поръчан от градската управа на Маями специално за откриването на Националния парк „Евърглейдс“.
Впоследствие Василев и американският президент се сприятеляват и остават близки до смъртта на Труман през 1972 г. Кирил разказва как на една от сбирките на Американския легион Труман го предизвиква да се бори с професионалния кечист Ман Маунтийн Дийн. „Сграбчих този здрав мъжага и го повалих на земята“, спомня си Василев, който знаел доста хватки благодарение на баща си, с когото от малък тренирал борба.
През март 1944 г. Василев се жени за американката Хелън Роджърс, дъщеря на презвитериански свещеник от Тенеси, но и този брак завършва с развод 9 години по-късно. Все пак Кирил среща жената, с която остарява – Роза Туса, кулинарен критик от в. „Милуоки Сентинел“. Роза, чийто родители са италиански емигранти, е колоритна личност. Кулинарията я влече от дете и сред екзотичните й експерименти е опитът й да сготви нос на мишка с доматен сос. Впечатляващо е и участието й в корида в Испания. Двамата се женят през 1963 г. и заживяват в Милуоки, Уисконсин. Макар и далеч от обичайната клиентела, Василев не престава да получава поръчки. През 1961 г. Асоциацията на ветераните инвалиди от войната в Милуоки му поръчва портрет на Джон Кенеди, който току-що е избран за президент. Кенеди се съгласява и портретът е отпечатан в 10 млн. копия. Продава се за 2 долара, като парите отиват в помощ на ветераните.
Кирил и Роза се връщат обратно в Палм Бийч през 1971 г. и заживяват в къща, която художникът построява върху 35 акра в покрайнините на града. Те нямат деца, живеят с дванадесет кучета от породата датски дог. Двамата обожават да готвят и Василев учи съпругата си да прави таратор, татарски кюфтета, кьопоолу и горещ компот „Хан Кубрат“. По този повод журналист пише, че „понякога двамата имат за ядене само неща, чиито имена не можете да произнесете“.
В последните си години Василев спира да рисува, защото зрението му се влошава. Отива си на 79 от инфаркт.
