Композиторът Кирил Икономов навърши 70 години на 10 май миналата година, но истинското тържество за юбилея му ще бъде на 12 февруари в Зала 1 на НДК, когато той ще направи голям концерт. В него ще участват съпругата му Мая Нешкова, двете им дъщери близначки Весела и Йоана Икономови, Йорданка Христова, Веселин Маринов, Янка Рупкина, Петя Буюклиева, братя Аргирови – все изпълнители, за които композиторът е писал песни.
– Господин Икономов, в големия ви концерт на 12 февруари ще участват много популярни имена от музикалната гилдия. Но има ли изпълнител, с когото сте искали да работите, а сте се разминали?
– Единствено се разминахме с Лили Иванова. Причината е, че и двамата имаме интензивен начин на живот и пътищата ни не се пресякоха. Но бъдещето е пред нас. Ние се уважаваме. Поддържаме контакт. Лили е изключителен професионалист и изпитвам голям респект към нейната личност.
– След всичко, което сте направили в българската музика, чувствате ли се признат? Благодарен ли сте за пътя, по който преминавате?
– Благодарен съм на Бог, че ми е дал възможност да творя и да се докосна до елита на българската попмузика. Истината е, че винаги съм бил критичен към себе си, но не спирам да работя. Ето сега, след концерта в Зала 1 на НДК, започваме подготовката за национално турне на Мая Нешкова, което ще премине през всички големи градове на България. Предстои ми да представя и моя трети авторски симфоничен концерт.
– Както разбирам, въобще не мислите за пенсия.
– Искам на всички мои набори да им призная нещо – не осъзнах кога мина половината живот.
– Половината е минал, значи имате още 70 години пред вас…
– Най-малко! (Смее се.) Нека всички да мислят като мен. Аз се чувствам тийнейджър. Духът ми е младежки и гледам позитивно на всичко.
– Не всичко по професионалния ве път обаче е било леко. Вашата песен емблема „Честит рожден ден“ например на конкурса „Мелодия на годината“ през 1990 година е класирана на последно място от журито, но публиката я избира за свой хит. Как си обяснявате този парадокс?
– Всеки може да види клипове в интернет как публиката във Велико Търново четири минути аплодира песента „Честит рожден ден“. Зрителите по този начин наказаха членовете на журито и се наложи те да излязат през задния вход. Самото ни участие в „Мелодия на годината“ си беше прецедент. Ние бяхме хора от провинцията. Песента ни „Честит рожден ден“ две години тогавашните комисии не я пускаха.
– В телевизионно интервю разкривате нещо интересно – знаели сте предварително, че песента ще е на последно място. Кой ви каза това?
– Конкурсът „Мелодия на годината“ се снимаше два дни във Велико Търново. Телевизионният екип на БНТ много ни обичаше и когато свърши първата вечер, хора от телевизията ни казаха: „Да знаете, отрязаха ви главите!“.
– Не се ли обидихте на журито – все пак това са капацитети?
– Какво да ви кажа?! Толкова са били и капацитети! Истината е, че след време колегите ни, които участваха в журито, до един ни се извиниха. Те видяха как тази песен влезе във всеки дом и няма рожден ден без да не прозвучи. Ние всъщност сложихме една спирачка пред Happy birthday.
– В интервю Мая Нешкова казва, че има статистика, според която песента „Честит рожден ден“ се е въртяла по 15 000 пъти на денонощие. Интересно ми е колко пари сте получили вие от „Мюзикаутор“?
– Жълти стотинки! Но няма смисъл да говорим за пари. Нас ни радва народната любов. Нищо друго няма значение.
– Все пак пресмятали ли сте какво щяхте да получите, ако от всеки рожден ден, на който звучи тази песен, вземахте само по една стотинка…
– (Смее се.) Щастие с пари не се купува! Нас ни радва това, че ни звънят и през нощта, за да ни покажат как песента звучи в Нова Зеландия и Канада. Обаждали са ни се от Конго и от най-различни точки на света. Това ни стига. Тази песен си дойде от Бога и си носи духовното послание. Но не беше спонтанно, да знаете. Доста дълго мислехме как за създадем песен, която да се пее на рождените дни, а не да звучи Happy birthday.
– И двете ви близначки пеят. Ще участват и във вашия концерт. Но защо се отказаха да градят своя музикална кариера?
– Те избраха да вървят по свой собствен път. А и по време на ковид пандемията видяха колко рискова професия е нашата. Едната избра да се занимава с ветеринарна медицина, а другата – с управление на бизнес. Но винаги, на всеки голям проект, са с нас.
– Намирате ли време да ходите до храма, който построихте?
– Рядко, но на всеки 15 август правим курбан там. Този храм го изградихме трудно, доста хора ни пречеха. Щастливи сме обаче, че сега много вярващи го посещават. Освен това разбрахме и за едно предсказание на баба от Бистрица, която 100 години преди да изградим храма е казала, че на това място ще има църква и край нея ще минават каруци без коне. А и там е пътят, по който е вървял Свети Иван Рилски преди да се качи в Рила.
– Няма как да не ви попитам и за една история, която преди три години бе описана подробно в медиите – за конфликта ви с политика Крум Зарков, заради когото пострада и вашата котка. Твърдеше се, че той я е душил. Какво се случи след това?
– Дори не ми се коментира тази история, вярвате ли ми? Ако някой ром беше направил това с котката ни, веднага щяха да го заключат!
– А какво се случи с вашата котка след инцидента?
– Котката ни преживя две тежки операции. След това изкара една година и почина.
– А вие продължавате ли да сте съседи с Крум Зарков?
– О, не! Опазил ни Господ! Не желая въобще да се сещам нито за него, нито за този случай! Само едно ще кажа: човек, който обича животните – с него може да контактувате без никакъв проблем. Той няма да ви излъже никога!
– Вие колко животни гледате в момента?
– Доста са.
– Тъй като казахте, че ви предстоят най-малко още 70 години – в тях мислите ли да напишете песен, която да надмине популярността на „Честит рожден ден“?
– Ще ви издам, че ми предстои да представя операта „Александър“, която е почти готова, както и мюзикъла „Добре дошла, любов“. Мая я чакат песни за цели два албума, готов съм с композиции и за мои колеги. Когато човек иска нещо, той го постига. Затвори ли се, реши ли, че вече е пенсионер – тогава жалко за него.
– А каква е вашата мечта днес?
– Хората да се успокоят. На тези, чиито деца са в чужбина, да се завърнат у нас и най-важното – да си обичаме българското, защото ние сме българи.
Антон СТЕФАНОВ