Като всеки хомо луденс, Теди Москов не спира да доказва, че играта е „от фундаменталните духовни елементи на живота“ и би следвало да генерира култура, както пише нидерландският историк Йохан Хьойзинха. Това е логиката и в най-новия му авторски спектакъл, с който театърът в Шумен „Васил Друмев“ закри сезона – „Сграбчи лъва“ с подзаглавие „Неволите на един кьопав рицар“. В епицентъра на трагикомичната история, случваща се в измислено Средновековие, е мъж, който само донякъде прилича на Дон Кихот – за разлика от идалгото безсребърник въпросният господин в броня, сглобена от вторични суровини, се стреми към властта. Иска да стане кмет на града държава Малшансио и да си намери жена със зестра и титла. Но по стар човешко-балкански обичай всеки гледа да го прецака. Уж верните му приятели се избиват кой да бъде заместник-кмет на финансите, строителството, културата, за да докопат субсидии, грантове, подкупи. Докато всички се боричкат за мазната пица, в Малшансио се вихрят чума (пандемия), персонажи от третия вид (небинарни), любов и разврат, унижение и корист. Нищо изключително за която и да е цивилизация.
„Донякъде хем актуално, хем вечно. Чаровна уж защита на глупостта, която уж е на изчезване в нашия живот с всички компютри и изкуствен интелект. Донякъде и клоунада. Червеният нос е цитат. Клоунът обаче е човек спонтанен, не изпитва болка, откъдето и да падне. Не знае какво е материалното. Не е способен на зло и на подлост. Готов е да пререже клона, на който седи, само за да предизвика смях“, коментира Теди Москов. Той обаче винаги разграничава клоуните на сцената и клоуните в политиката, благодарение на които нацията ни е пред тотално оглупяване сред абсурд, корупция и агресия.
В ролята на рицаря, измислил си име, предизвикващо „страхопочитание“ – Сграбчилъва, е Евгени Будинов. „Честта, приятелството и всички рицарски качества имат значение, но липсват във всекидневието ни. Обижда ме, че хората у нас, а може би по и света, не държат на думата си. Думата не значи нищо“, казва бившият депутат, опознал за кратко нравите в родния парламент.
Под прожекторите Мая Новоселска блести като банкерка, ретро чешит, „евреинка“ – комбинация между еврейка и арменка. Приема всякакви вложения без биткойни. „Играя търговка с малка банка в малко сандъче. Мисленето на търговката е друго – пари, пачки, мангизи, кинти, какъвто е нашият свят“, споделя актрисата, която преди броени дни получи наградата за цялостно творчество от втория комедиен фестивал „Тодор Колев“ в Шумен.
На финала нейната героиня признава, че финансите й са фалшиви. Рицарят Сграбчилъва пък избира мечтата пред богатството. По традиция зрелището, макар и осветено от безпощадния сарказъм на Теди Москов, радва с музика, стихове, философски препратки, сентенции от античността, класиката и съвремието. Посланията са ясни – да запазим човешкото и достойнството, да уважаваме личностите, които държат на честта, та дори да изглеждат като най-големите глупаци на света.
„В клоунската глупост търсим спасение от неприятната практичност, сграбчила приятните хора с единствената цел да ги превърне в неприятни“, анализира навръх премиерата и шефът на шуменския театър Илия Виделинов. Сценограф на постановката е Димитър Воденичаров, композитор – Антони Дончев. В рицарското фентъзи с по няколко образа участват Калин Пачеръзки, Веселин Бърборков, Мадлен Йорданова, Нелли Таукчи, Петар Андреев, Борислав Вълов (Ей Бо), Александра Михайлова и Валентин Ченков. С някои от тях Теди Москов работи за първи път, което е гаранция за здраво любопитство между режисьора и артистите му. Той за втори път приема покана да поставя в Шумен. Предишният му хит „Дабъ дешил ине“ се радва на огромен успех и в София, а Мая Новоселска за своето изпълнение в него отнесе наградата за женска роля в първото издание на фестивала „Тодор Колев“ през 2024 година.