Къци Лафазанов събра колегите си от „Комиците“ Любо Нейков, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов, Ненчо Илчев и Петьо Петков-Шайбата, за да тръгнат на турне със спектакъла „Пълнолудие – 100 минути смях“. Първата спирка от националната обиколка е в Бургас на 30 юни, а след това продължават през юли в Пазарджик, Свети Влас, Созопол, Стара Загора, Плевен, Добрич и Велико Търново, на 30 август ще играят във Варна, на 14 септември – в Античния театър в Пловдив, а на 21 ноември – в Зала 1 на НДК в София.
– Господин Лафазанов, как стана така, че моноспектакълът ви „Пълнолудие“ се превърна в представление-кабаре, с което сега ще обикаляте страната?
– Идеята е на директора на Шуменския театър Илия Виделинов. Съпругата ми Елена беше написала спектакъла „Пълнолудие“ за моята 60-годишнина точно преди коронавирусът да завладее света. Играх представлението съвсем малко, тъй като заради пандемията всичко беше затворено. След време в памет на Елена реших да го възстановя, но във вид на кабаре в Шуменския театър заедно с актьори там. В спектакъла разказвам историята на комик, работил къде ли не – и на улицата, и в театър, и във вариетета. Освен това събрах монолози от различни представления, телевизионни постановки и скечове, в които съм участвал, и когато изиграхме представлението във Варна, се оказа, че има голям интерес. Така се роди и идеята за турнето. Освен това моят герой през живота си се среща с различни свои колеги и решихме да поканим и актьорите от „Комиците“. Написани бяха нови монолози, създадоха се нови скечове и всички откликнаха на идеята да се съберем пак заедно. Представлението е отворено и всеки ще може да се включва в него, когато е свободен. Вярвам, че ще се получи едно хубаво „Пълнолудие“ – и смешно, но и малко тъжно.
– От думите ви разбирам, че „Комиците“ ви липсват?
– Липсва ми творческата атмосфера, приятелството и времето, в което бяхме заедно не само в „Комиците“, но и в сериала „Столичани в повече“. Това беше голяма част от живота ни. И когато всеки започна да работи отделно, усещаш, че приятелството ти липсва. Затова сега ще е хубаво публиката да ни види отново заедно, макар и в малко по-различна светлина.
– А ще видят ли зрителите любимите си персонажи от телевизионното шоу?
– Ще видят нови персонажи, но ще има и намигване към тези, които добре познават. Имаме нови скечове, записахме и песни. А и в представлението ще се включат, освен моите колеги от предаването, и Милица Гладнишка и Павел Иванов, актьори от Шуменския театър, ще има балет и оркестър. Много съм благодарен и на моя син, който до такава степен се е отдал на това „Пълнолудие“, че ходи да купува костюми за колегите, тоалети за балерините, перуки, наема студиа.
– В подкаста на Тото разкрихте, че в „Пълнолудие“ говорите за това как актьорът в един момент иска да е невидим. На вас случвало ли ви се е да желаете да сте анонимен и никой да не ви познава?
– Все по-често започва да ми се приисква да бъда невидим, защото това е моментът, когато актьорът остава на спокойствие. Понякога славата толкова натежава, че човек желае просто да е сам. „Пълнолудие“ всъщност е представление – равносметка на един комик. Накрая звучат леко тъжни нотки, но пък завършва оптимистично.
– Живеем във враждебно време, обществото ни е разделено, в различни точки на света се водят войни. Не е ли трудно да се прави хумор днес?
– Много е трудно, но хуморът е вик към целия свят, че има и по-хубав живот, че всичко може да се прави с добро отношение, с любов, а не с трясък на оръжия и бомби. Всява се страх, всеки се затваря в себе си и усмивката се превръща в лекарството, от което всички имаме нужда. Вярвам, че хората ще дойдат да ни гледат и да ни приемат така, както го правеха и преди.
– Казахте, че правите сегашния вариант на „Пълнолудие“ в памет на вашата съпруга Елена, която си отиде от този свят през 2022 година. Вие бяхте изключително свързани. Усещате ли я и днес на сцената?
– Разбира се. Тя е някъде високо горе и понякога усещам как нещо не би й харесало, как на друго би се усмихнала, как би ми казала: „Това защо не го направи по друг начин?“ и после продължава: „Наистина ще е хубаво да събереш всички тези твои колеги и заедно да изиграете нещо“. Мисля си, че хората, които са си отишли от този свят, ни помагат като ангелчета и винаги сме заедно.
– Сънувате ли я?
– Сънувам я, но не толкова често. Усещам обаче как подкрепата й е навсякъде около мен и около децата.
– Какви ангажименти ви предстоят освен турнето?
– Имам покани от различни колеги за представления, а на 7 и 8 юли ми предстоят снимки в детски филм. Големият финал на турнето „Пълнолудие“ ще бъде на 21 ноември в Зала 1 на НДК и се моля наистина да се получи прекрасен спектакъл.
Антон СТЕФАНОВ