Въпреки финансовите проблеми, съдебните дела, водени от неполучили субсидии продуценти, и скритото или явно напрежение в съсловието, българското кино продължава да работи активно. То все по-активно обединява усилия и средства с международни компании, което му гарантира и излаз на световния пазар. Няколко от най-новите родни продукции ще гледаме на София Филм Фест. Откриващата гала на 13 март в зала едно на НДК е с поредната историческа драма на майстора в жанра Светослав Овчаров, който не спира да изследва народопсихологията. Героите в „Залог“ не носят конкретни имена, но е ясно, че зад Майора, Министър-председателя и Княза са Коста Паница, Стефан Стамболов и Фердинанд. „Залог“ е любовта. Между двама мъже. И една жена. И България.
За любовта, която е толкова силна, че може да се съизмерва само със смъртта. Увлечени в своята страстност, двамата мъже не забелязват, че загърбват жената на живота си. Любовта им към България е тъй всепоглъщаща, че изяжда простичката човешка любов. И накрая, след всичките огнени чувства и действия остава пепелище“, коментира Светослав Овчаров. И си спомня как през 1991 година, когато затварят Киноцентъра, а държавата не дава пари за култура, Зако Хеския безапелационно му заръчва: „Трябва да направиш игрален филм за Стамболов, Паница и Фердинанд!“. Двамата са приятели, въпреки разликата от над три десетилетия във възрастта. Светослав Овчаров вече е снимал документалните разкази „Коста Паница – черти из живота и времето му“ и „Стефан Стамболов – съзидателят и съсипателят“, а малко по-късно ще снима „Фердинанд Български“ и ще издаде в съавторство с приятели три книги с научни изследвания, посветени на Стамболов, княз Фердинанд и тяхното време.
„Защо се обръщаме към събития отпреди 140 години? Няма ли важни и тревожни теми днес? Има, разбира се, но една от най-тревожните е, че век и половина по-късно България е все така полуевропейска, полуазиатска страна. Все така „полу“. Геополитическите орбити, в които кръжи, са същите. Дефицитът на личности е същият. Посредствеността е същата. Убеден съм, че разказването за хора, които пробиват с главите си мрачния небосклон, под който живеем, носи светлина. Вярвам, че това е необходимо на обществото ни. Ние трябва да познаваме себе си като народ. Загърбването на миналото ни лишава от бъдеще“, категоричен е професорът. Според него отминалото време е увеличително стъкло, което прави характерите на историческите персонажи по-ясни, релефни и ярки. Той е поверил главните роли на Захари Бахаров, Асен Блатечки, Деян Донков и румънската актриса Офелия Попии, пред камерите на Веселин Христов са още Иван Савов, Валентин Ганев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Гергана Плетньова.
За първи път три български ленти ще се състезават за голямата награда „София – град на киното“ в международния конкурс. „Безветрие“ на Павел Веснаков е „силно емоционален портрет на неохотно, но изкупително завръщане у дома“, както пише „Варайъти“ за копродукцията с Италия след участието й на фестивала в Карлови Вари.
Млад мъж се прибира в България, за да продаде апартамента на починалия си баща, но се оказва, че трябва да превъзмогва травмите от миналото. В този образ е рап изпълнителят Огнян Павлов, популярен като Fyre. „Вълнува ме темата за прошката и какво правим, когато сме закъснели безвъзвратно с нейното търсене“, разяснява Павел Веснаков.
С огромен интерес се очаква игралният пълнометражен дебют „Плът“ на сценариста и режисьор Димитър Стоянович – за болезнените преживявания на Надежда, която, докато превежда романа „Плът“ на измисления носител на Нобелова награда Юкио Кобаяши, открива, че има тумор на главата. Потресаващи са и признанията на Димитър Стоянович, свързани тази тема.
„Години наред бях свидетел на трагедията на моята майка, диагностицирана с рак. По това време не осъзнавах какво предстои. Уверявахме се взаимно с широки усмивки, че можем да преодолеем болестта и че духът ни ще надделее над плътта. Не се оказа точно така. Духът – или душата, беше силна до края, но не и плътта, която не може да бъде излъгана“, откровен е той за ужасните финални земни преживявания на голямата актриса Ани Бакалова. А тъй като от дете е влюбен в Япония, развива образа на въображаемия писател Юкио Кобаяши чрез който въвежда философската концепция за плътта като основен фактор на човешкото съществуване. „Плът“ е лична история, написана за около 20 дни през лятото на 2020 година“, казва Димитър Стоянович пред FNE. Звездата на седмото изкуство Пламена Гетова е Надежда, а дъщеря й е обещаващата Весела Бабинова, другите са Юлиан Вергов, Диляна Попова, Рашко Младенов, Рушен Видинлиев, Назим Каракурт, Стефан Мавродиев и Николаос Цитиридис. Оператор е Рали Ралчев, музиката е на Живко Петров.
Още един пълнометражен дебют на идентично разтърсваща поколенческа екзистенциална тема е „Пакет Вечност“ на Магделена Илиева – черна комедия за погребален агент в нашенско градче, където старите вражди никога не умират, а се предават в наследство. Авторката е вдъхновена от премеждията на собствения си баща в „новия капитализъм“. Героят й трябва да се справи с фалирал бизнес, раздяла с жена си и напиращи кредитори. В отачянието да спаси препитанието и душата си, започва да дава уроци по танци в дом за възрастни хора, за да привлече клиенти за предплатените си погребални услуги. Снимките са в родния на Магдалена Илиева Благоевград, където приятели на майка й, пенсионери, танцуват с часове на терена, забравяйки житейските несгоди, а радостта им изпъстря атмосферата на екрана. „Мечтите на баща ми, някога стъпкани от корупцията, формират емоционалното ядро на филма. Вплитайки черна комедия с прочувствена изповед, предизвиквам всички ни да си представим бъдеще, необременено от миналото – победа на емпатията и човечността над цинизма“, споделя режисьорката, чиито актьори тук са Стоян Дойчев, Мариана Крумова, Китодар Тодоров, Александра Сърчаджиева.
През март ще гледаме и „Безсрамните“ на Константин Божанов, копродукция с Швейцария, Франция, Тайван и Индия, възнаградена с овации на фестивала в Кан, където Анасуя Сенгупта получи приза за най-добра актриса. Тя е Ренука, която бяга от публичен дом в Делхи, след като убива полицай. Търси убежище в общност на „девдаси“ в Северна Индия, където се влюбва в младата Девика. „Най-голямото предизвикателство е фактът, че съм чуждестранен режисьор, който разказва необичаен сюжет от реалността на Индия на индийски език. Подготвен съм да бъда атакуван от всички страни“, не крие Константин Божанов. „Безсрамните“ едва ли ще мине през иглените уши на цензорния борд на Индия, което ще възпрепятства широката му дистрибуция там.
Гледаме анимация с две номинации за „Оскар“
„Потоп“ е за смела котка във воден апокалипсис
Познавачите на качественото кино ще гледат на София Филм Фест и творбата на латвийския художник и режисьор Гинтс Зилбалодис „Потоп“ – апокалиптична картина, пресъздадена в най-добрите европейски традиции, която обиколи десетки фестивали, вече има „Златен глобус“ и още няколко награди, а преди дни спечели и две номинации за „Оскар“.
„Потоп“ пресъздава чудното пътешествие на смела котка, оказала се жертва на голямо наводнение. Тя попада на лодка, в която са се спасили куче, лемур, капибара и птица и всички заедно се отправят в търсене на суша в опит да оцелеят сред опасностите на планетата, покрита с вода… Въображението на Гинтс Зилбалодис ражда вълнуващ анимационен разказ, своеобразна медитация върху крехкостта на природата, приятелството и чувството за общност. Той залага изцяло на визуалните решения.
Албена АТАНАСОВА