Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Микеланджело, Леонардо и Рафаело заедно в Лондон

Кралската арт академия подготвя забележителна изложба, която разкрива ожесточената конкуренция между тях

Кралската академия на изкуствата в Лондон подготвя изключително събитие – обща изложба на Микеланджело Буонароти, Леонардо да Винчи и Рафаело Санцио. Светът ще може да види творби на тримата гении в концептуална експозиция в контекста на легендарната им конкуренция за благоволението и парите на монарси и меценати. Сюжетът е базиран на разкази от техни съвременници, като очаквано са използвани най-вече думи на биографа им Джорджо Вазари. Именно той посвещава много страници на търсещия дух на извънземния интелектуалец Леонардо, на перфекционизма и работохолизма на Микеланджело и изтънчеността на Рафаело.
„Вазари твърди, че Микеланджело и Леонардо не са се харесвали. Но дали е така? Той бегло познава първия, а втория – изобщо. Най-добре правим изводи, докато сравняваме произведенията им, от които личи как са се учили един от друг. За първи път събираме произведенията им в една зала“, коментира пред „Гардиън“ кураторът Пер Румбърг. Изложбата ще представи тримата в интересна светлина – Микеланджело е бил целеустремен и амбициозен, а заради сякаш безкрайните си интереси и открития Леонардо рядко довършва започнатото. Рафаело от Урбино, който се установява във Флоренция – центъра на епохалното Възраждане на талантите, пък черпи вдъхновение и от двамата. „Рафаело вижда и разбира, че се ражда нещо ново и без срам копира първо „Давид“ и „Тадей Тондо“ на Микеланджело, а после и „Мона Лиза“ на Леонардо. Той активно е изучавал композициите и на двамата, имаме скиците, които го доказват“, казва още Пер Румбърг.

Сега публиката в Лондон ще види така наречения релеф „Тадей Тондо“ на Микеланджело, който изобразява Мадоната, Младенеца и Свети Йоан. През 2020-а произведението е на косъм да бъде продадено от Кралската академия, за да покрие дупки в бюджета, предизвикани от трусовете на пандемията. Ще бъдат показани рисунки на Леонардо, а познавачите ще имат удоволствието да сравняват скиците на Да Винчи и на Микеланджело за стенописите им в сгради на Флоренция.

Кои са по-известните конфликти между тях? Когато през 1493 година Леонардо е готов с глинения модел на конната статуя на Франческо Сфорца, която би трябвало да бъде висока 7 метра и да е излята от 70 тона бронз, Микеланджело публично изказва съмнения, че колегата му ще се справи с всичко това. Друг сериозен сблъсък между Леонардо и Микеланджело се случва през 1504 година заради обществените поръчки. Синьорията във Флоренция иска от двамата да изрисуват стените в Камарата на съвета в двореца Векио, щаб на правителството. Микеланджело работи по „Битката при Кашина“, а Леонардо – по „Битката при Ангиари“. Цяла Флоренция се разделя на два лагера, като споровете са гарнирани с крясъци и скандирания като на спортно състезание. Уви, нито една от творбите не е завършена, а „Битката при Кашина“ е унищожена в гражданската война през 1512 година.

Плод на съперничеството им са критиките на Леонардо към рисунките на Микеланджело, наричан от него „анатомичен художник“.

Историческата среща между тримата титани на Ренесанса е във Флоренция на 25 януари 1504 година – за да коментират къде е най-подходящото място за „Давид“ на Микеланджело, който желае скулптурата му да бъде на градския площад. Рафаело тогава е едва на 21 и не крие, че двамата велики умове го вдъхновяват като никой друг. В „Мадоната с щиглеца“ – Богородица с младенеца и малкия Йоан, който подава на Исус птицата, символ на плодовитостта, Рафаело използва пирамидалната композиция на Леонардо. А в „Атинската школа“, където изобразява много от великите философи, поети и мислители на Античността, лицето на Платон напомня Леонардо, а в облика на Хераклит търси прилика с Микеланджело.

По това време Флоренция е във властта на Чезаре Борджия, който – въпреки спорния си морал и качества на управленец, покровителства артистите. През 1508 година папа Юлий II възлага на Микеланджело да изпише тавана на Сикстинската капела, големия параклис в Апостолическия дворец в Рим. Според самия Микеланджело това става под въздействието на неговия съперник Рафаело Санцио, който иска да го злепостави заради непривичния жанр. Повечето съвременни изследователи обаче отхвърлят тази хипотеза.

През май 1513 година в Рим новият папа Лъв Х кани в близкото си обкръжение Микеланджело и Рафаел, но не и Леонардо, към когото се отнася с недоверие. Когато все пак му възлага задача, Да Винчи, според Джорджо Вазари, „тутакси се заема да стрива масло и треви за лак“. Неслучайно покровител на Леонардо в Рим е Джулиано де Медичи, брат на Лъв Х.

След смъртта на Рафаело, който умира само на 37 и може би е отровен, Микеланджело става по-популярен. Чак през XVIII век работите на Рафаело започват да се оценяват толкова високо, колкото и на основния му съперник дори в поезията – и двамата съчиняват сонети.

Албена АТАНАСОВА

Последни публикации