В едно изключително наситено с концерти лято „Тоника СВ“ се готви за поредната си голяма изява, и то не къде да е, а в Античния театър в Пловдив. Милица, Ралица Драго и Емил ще излязат на сцената там на 8 септември. Освен своите хитове те са подготвили и изненади за почитателите си от Града под тепетата. Броени дни преди събитието се срещнахме с Милица Божинова, за да разберем не само подробности за концерта, но и да поговорим за славната история на група „Тоника СВ“, която през 2025 става на 45 години.
– Милица, предстои ви голям концерт в Античния театър в Пловдив на 8 септември. Какви са спомените ви от тази специална сцена?
– Преди доста години изнесохме концерт заедно с пловдивската група „Даймъндс Файв“, изключителни музиканти. Винаги ще помня тази наша изява в Античния театър, защото беше заредена с много положителна емоция. Радвам се, че сега отново ни предстои да изнесем концерт на това уникално място, а и имаме топли чувства към пловдивчани.
– Ще направите и нещо специално за тях – за първи път ще представите ваши нови песни…
– Да, така е. Новите ни песни отново са на композитора Стефан Диомов и няма да избягаме от стилистиката на „Тоника СВ“. Казвам това с известна гордост, защото малко са групите със собствен стил, които концертират толкова дълго време.
– Продължавате да записвате нови песни, докато ваши колеги се отказват, защото никой не ги върти нито по радиото, нито по телевизията. Какво ви мотивира да го правите?
– Това, че публиката все още има нужда от нас, а и не може да караме само на стари лаври. Освен това имаме и ентусиазъм. Заразихме се от Стефан Диомов, който не се спира и слава богу. Да, случвало се е и нас да не ни въртят за известен период от време по медиите. Но какво от това? Срещите с публиката са най-важни, защото тогава се проверява наистина дали дадена песен има успех, или не. А и се вижда, че хората се нуждаят от духовна храна, от култура. Ето, сега се правят много концерти, летните театри и залите са препълнени. Много се радвам на това възраждане на интереса към българската музика.
– Античният театър е специално място. На вас лично случвали ли са ви се магични, дори граничещи със свръхестественото неща?
– Да. Дори когато ми се случи за първи път, реших, че нещо не е наред с мен. Но след това, когато тези неща зачестиха, се научих да разчитам знаците, които виждам както в сънища, така и в конкретни случки.
– Бихте ли ни разказали поне една такава история?
– Не, твърде е лично и магично.
– През 2025 група „Тоника СВ“ става на 45 години. Как ще отпразнувате този по-специален рожден ден?
– Мислим все още как точно да го отпразнуваме. 45 години не е никак малко време. Това си е почти половин век и е колкото радостно, толкова и задължаващо. Рожденият ни ден е на 12 март и би трябвало да го отбележим подобаващо. А и на шега казвам: „45 години не стигат!“. Не желая да спираме. Много ми се иска да продължаваме, докато имаме сили да пеем. Но това е Божа работа!
– Да разбирам ли, че вече са отминали периодите на турбуленции в „Тоника СВ“?
– Надявам се да са отминали. Не казвам, че се свиква с това, но вече сме на солидна житейска възраст и разумът би трябвало да победи. Вярвам, че отговорността към публиката няма да ни позволи повече турбуленции.
– Лично за вас кой е бил най-трудният период за тези 45 години?
– Не е един. Все пак две трети от целия ми живот са свързани с „Тоника СВ“. При нас има цикличност и все се е случвало нещо не толкова приятно. За мен тези периоди за били твърде тежки, но пак ще се върна към онази сила, която ме е предпазвала. Именно тя ме спаси в тези трудни моменти.
– Колко пъти сте виждали края на „Тоника СВ“?
– Не съм искала да виждам край. Винаги съм се надявала, че нещата са поправими и слава богу, така се случи. Това, което не е поправимо, за съжаление, е, че вече изгубихме трима души от „Фамилия Тоника“ – Гого, Иван Христов и Ваня Костова.
– За 45-ия рожден ден на групата мислите ли да запишете песен, посветена на Ваня Костова?
– Не сме мислили, но давате много добра идея и съм убедена, че Стефан Диомов ще я прегърне.
– Няколко пъти споменахме публиката, затова искам да ви върна назад във времето и да ни разкажете забавни моменти, които са се случвали с ваши почитатели. Кои са се запечатали в съзнанието ви?
– Когато вече бяхме станали много популярни и през 1982 година спечелихме първо и второ място на „Мелодия на годината“ с песните „Приятели“ на Стефан Диомов и „Един неразделен клас“ на Недко Трошанов с разлика една точка между двете, получавахме чували с писма от почитатели. По това време бяхме на работа в Ансамбъла на Строителни войски, а Стефан Диомов настояваше да отговаряме на всяко писмо. И ние го правехме. Няма да забравя как мой почитател искаше да ми купи булчинска рокля и да ми предложи брак. Но беше закъснял, тъй като вече бях омъжена и имах две деца. Някои ми намираха домашния телефон и ми звъняха. Случвало се е и едно посещение вкъщи, което не беше от най-приятните. Но не защото момичето, което дойде, беше злонамерено, а тъй като човек се стряска, когато непознат му звънне на вратата.
– Вие сте музикално семейство. Синът ви е професионален музикант. Дъщеря ви пее, внучката ви също, другите ви двама внуци свирят… Не искате ли да се съберете всички на една сцена и да направите общ концерт?
– Нека да уточня, че дъщеря ми е филоложка, а внучката ми учи аеронавтика и космонавтика. Единият от внуците ми рисува много хубаво, а другият учи за автомобилни и самолетни двигатели и е такъв техничар, че от купчина желязо може да сглоби нещо. Но всички наистина са много музикални и ако е рекъл Господ, защо пък да не се съберем на една сцена?!
– При вас има ли го още онова вълнение и притеснение, преди да излезете на сцена?
– При мен е не само преди да изляза на сцена, а и когато предстои запис, снимки или пътуване. Аз просто не мога да спя. Това е много лошо, особено за високите гласове. Но съм си такава – вълнувам се. Добре че вече се научих поне да спя в колата, когато някой друг кара, и така компенсирам. А преди сцената – до момента, в който не тръгне първата песен, треперя.
– Каква е тайната – как успяхте за запазите това ваше момичешко излъчване?
– Ооо, не знам! (Смее е.) Не съм се подлагала на пластични операции! А и съм си малко страхлива. Като не знам какъв ще е резултатът, се притеснявам. Може би при мен е наследство от майка ми, която е с хубава кожа, а баба ми на 77 години нямаше бял косъм. Така че съм много благодарна за този ген и за музикалността, която наследих от родителите си.
Антон СТЕФАНОВ
