„Моби Дик“ – новият спектакъл на Диана Добрева в Народния театър, е визуално пиршество от класа в характерния й стил, познат от пловдивските хитове „Одисей“ и „Коприна“. Текстът е на Александър Секулов – висока поезия и епика по романа на Хърман Мелвил за китолова в Америка през XIX век. Драматургът създава своя версия на историята, отдавна превърнала се в мит, а оригиналният сюжет се прокрадва в тънки повествователни нишки. Вече почти две столетия „Моби Дик“ е любим на всички читатели, които харесват приключенските книги. Затова рискът, който са поели създателите на „Моби Дик“ в Народния, е огромен колкото едноименния кашалот. Смелостта им трябва да бъде оценена по достойнство.
Както се знае, във фокуса на наратива е капитан Ахав, който преследва по океани и морета величествения и страховит бял кит Моби Дик, за да му отмъсти за откъснатия си крак. В своето библейското пътуване, в което свободата и смъртта се догонват и настигат, екипажът на Ахав, е готов да търси водния звяр до края на света. И докато в мъжкарския космос на Хърман Мелвил няма място за представителки на нежния пол, в премиерната постановка на Диана Добрева те имат важни роли – в своето въображение моделират мислите на съпрузите и синовете си, които са под флага на Ахав. Отношенията между мъжете в морето и жените на сушата са наситени с пагубни и градивни страсти – преминават през омраза и любов, отчаяние и надежда, отричане и обещания. Но и едните, и другите сякаш са се посветили на единствена мисия – да се изправят очи в очи с Бога. Епос за пътешествието към себе си, към другите и към Господ, за смисъла на битието, за страха от времето, за мястото на човека във вселената, за волята всеки сам да избира дали да живее или да умре в двубоя с невъзможното. А вълните са думите на Господ, с които той се моли за човеците, казва Александър Секулов. Той и Диана Добрева с лекота се справят с метафизичните теми, буквално извеждайки нов жанр – театрална поема. Никаква баналност – използвани са всички изразни средства, не са жалени пари и усилия. Художничките Мира Каланова и Марина Райчинова се разгръщат без ограничения, хореографът Деян Георгиев и екипът по хай технологиите – Петко Танчев, Явор Карагитлиев и Иля Пашнин, правят чудеса. Впечатляващо е гигантското човешко сърце, в чиито гънки се крие Господ, тъй като го е срам от собственото му творение. Може би заради всичко това Секулов и Добрева нямат необходимост от обикновения битовизъм в спектакъла – предполагам обаче, че тъкмо той липсва поне на половината зрители, които, докато се концентрират в алегориите, напразно очакват най-после да се случи конкретно действие. Защото конструкцията на представлението формално не следва сюжет – тя прехвърля персонажите от брега към вълните, от миналото към настоящето, от дъното към повърхността, от сънищата към реалността. Както казват моряците на Ахав, китът не е риба, океанът не е вода. Тази динамика се лее в мащабна видео драматургия и в музиката на Петя Диманова, която на моменти е толкова внушителна, че заглушава думите – вероятно заради всевъзможните ударни инструменти.
Христо Петков е в ролята на капитан Ахав, кръстен на митичния еврейски цар. Той е еманация на противоречията, които разкъсват ума и душата: гладиатор в битката с Моби Дик за надмощие, яростен и нагъл е в предизвикателството към съдбата и стихиите. Контрапункт на неговото самочувствие – Ахав за лудо си въобразява, че може да победи Моби Дик, е вече остарелият Ишмиъл, единственият оцелял от кораба, издирващ кашалота. Владимир Пенев е побелелият Ишмиъл – писателят, който се връща в миналото, в което той, някогашният и незначителен юнга, успява да се спаси от смъртоносния гняв на Моби Дик. И това, естествено, превърта идеите му за героични пози – репликите „Ромът е единственото оръжие срещу философията“ и „Какво може да прави един писател, седнал на брега, освен да пие“ са повече от показателни.
Десетима актьори са моряците под командването на Ахав, но половината от тях са танцуваща и ревяща масовка. Да се откроят успяват Ненчо Костов, Стелиан Радев, Пламен Димов, Павлин Петрунов.
10 актриси участват в ансамбловото съчетание, като не всяка от тях се справя с отреденото й от Диана Добрева. Снежина Петрова поема най-голямата тежест – като съпругата на Ахав провежда най-ожесточения спор с него, призовавайки го да избере живота. Не се казва – нито в романа, нито спектакъла, че Ахав умира – той се завързва за кита. Песните, изпълнени от Вяра Табакова – на норвежки и английски, са прекрасни мигове на истинско театрално преживяване. Александра Василева обаче играе така, както играеше, примерно, в „Братя Карамазови“. Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова го докарват на живописни квакерки от остров Нантъкет, от където тръгва всичко в „Моби Дик“.
В 70-те страници на Александър Секулов има само две с цитати от Хърман Мелвил. На някои места Диана Добрева като че ли е позволила на актьорите да изричат свои думи, което сякаш не е трябвало да допуска.
Наричат Мелвил „пророк и гений“, но след смъртта му
От романа му приживе в САЩ са продадени само 3000 екземпляра
Страшилището Моби Дик, всяващо ужас у моряците от целия свят, е сред любимите легенди на американците през XIX век. В основата на романа на Хърман Мелвил за белия кит е гибелта на кораба „Есекс“, няколко пъти нападан и потопен от огромен кашалот през есента на 1820 година. Спасяват се само осем души от екипажа.
Книгата излиза за първи път в Лондон през октомври на 1851 със заглавието „Китът“. В Америка се появява месец по-късно вече като „Моби Дик“. Не носи на автора си нито признание, нито награда. Публиката и литературната критика приемат романа зле – в САЩ са продадени само 3000 екземпляра. Следващите творби на Мелвил, с които той се мъчи да компенсира загубите си – те също са литературни експерименти, на свой ред се провалят. Той изпада в изолация и финансови затруднения. Изоставя прозата и се насочва към поезия. В края на живота си е вече почти забравен, а новината за смъртта му изненадва почитателите, много от които не знаят, че все още е бил жив до 1891 г. Малко след смъртта му започват да го наричат „гений, пророк, богоборец, най-зашифрования писател, магьосник, очарователен творец, маниак, мистик, автор на безсмислени страници, наречени романи, философ романтик и разбира се, фройдист“. „Моби Дик“ става широко известен през 20-те години, когато е преоткрит от литературните историци, оценяващи неговата авангардност и прецизен стил на изказа.
„Моби Дик“ излиза за първи път на български през 1935 година в издателство „Т. Ф. Чипев“, преводът е на Лазар Голдман. Следват издания на „Народна младеж“, „Народна култура“ и „Георги Бакалов“. През 2014 г. е на пазара със знака на „Изток-Запад“.
Албена АТАНАСОВА
