Последната засега публикувана порция от файлове на осъдения сексуален престъпник Джефри Епстийн разтърси световния елит. И докато американски и европейски бизнесмени, политици и двама президенти на САЩ продължават да дават обяснения за връзките си с Епстийн, сделките и приятелствата му във вселената на изкуството остават встрани от първите страници на големите издания. Факт е обаче, че Джефри Епстийн приживе оказва значително влияние над образователни институции, колекционери и министри на културата. Роден и израснал в Ню Йорк, Епстийн преподава математика и физика в частното училище „Далтън“ в средата на 70-те години. Самият той учи тези дисциплини в съответния факултет, въпреки че никога не се дипломира.
Според мълвата бащата на един от учениците му е толкова впечатлен от преподавателя, че го свързва със старши партньор в инвестиционната банка „Беър Стърнс“.
Четири години по-късно Епстийн вече е партньор в една от най-престижните институции на Уолстрийт.
До 1982 г. създава собствената си фирма J Epstein and Co. Компанията управлява активи на клиенти на стойност над един милиард долара. Епстийн харчи богатството си за пищни купони и имоти. Купува имение във Флорида, ранчо в Ню Мексико и най-голямата частна къща в Ню Йорк. Постоянно търси познанства с личности от политическия и светския елит – Бил Клинтън, Доналд Тръмп, Бил Гейтс, Андрю Маунтбатън-Уиндзор, Илон Мъск, Ричард Брансън.
„Познавам Джеф от 15 години. Страхотен човек“, заявява действащият американски президент Доналд Тръмп пред списание New York през 2002 г. „Много е забавно да си с него. Казват, че харесва красивите жени колкото мен, а много от тях са по-млади.“ По-късно Тръмп казва, че двамата „скъсват“ след скандал в началото на 2000 година, много преди Епстийн да бъде арестуван за първи път.
През годините Епстийн е засичан на публични места с победителката в конкурса „Мис Швеция“ Ева Андерсон-Дъбин и с Гилейн Максуел, дъщеря на издателя Робърт Максуел. Той никога не се жени. През 2005 г. родителите на 14-годишно момиче съобщават на полицията във Флорида, че Епстийн е малтретирал сексуално дъщеря им в дома му в Палм Бийч. При полицейска проверка в имота са открити снимки на момичета из цялата къща. От този момент започва дългата съдебна сага, вали порой от обвинения, които финансистът отрича. „Аз не съм сексуален хищник, аз съм „нарушител“. Това е разликата между убиец и човек, който краде кифла“, коментира Джефри Епстийн пред New York Post през 2011 г.
Финансистът умира в затворническата си килия на 10 август 2019 г., докато очаква съдебния си процес по обвинения в трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Официално обявената причина за смъртта му е самоубийство, но усещането, че е убит заради тайните, които пази, едва ли ще изчезне някога.
Синята рокля и „военните“ игри
Бил Клинтън и Джордж Буш-младши – персонажи в платна на Петрина Райън Клейд
Вероятно малко са произведенията на изкуството, които привличат повече внимание от картината на Петрина Райън-Клейд, на която усмихнатият Бил Клинтън е облечен в рокля. Той е изобразен седнал в стол, напомнящ неговия в Овалния кабинет в Белия дом, наконтен в син тоалет и с червени обувки на токчета. Пряката препратка е към известната синя рокля на злополучната стажантка Моника Люински, която забърка президента в сексскандала на века.
Картината е продадена на благотворителен търг Tribeca Ball през 2012 г. Художничката не е знаела, че купувачът е Джефри Епстийн. Той пък инструктира неназован получател да окачи творбата на видно място, така че минаващите хора да я заглеждат и да се усмихват. Зловещата атмосфера в дома на порочния финансист се допълва от една по-малко популярна картина на същата авторка – War Games („Военни игри“). На нея е Джордж Буш-младши. Според официалните анализи творбата е метафора за събитията от 11 септември и последвалата война в Ирак, представяйки решенията на администрацията като „военни игри“.
В имението си в Ню Йорк Епстийн излага скулптура на жена, която изглежда сякаш се спуска по въже. В есе за Artnet критикът Бен Дейвис идентифицира нейния автор като Арно Каспер, показващ подобна творба на сайта си Regard sur le monde през 2019 г. Но в нея липсват воалът и бялата рокля, които са в скулптурата на финансиста.
Дейвис определя колекцията на Епстийн като „некачествена“. Това е само едно от прилагателните, с които може да се опише голяма част от притежанията на сексуалния престъпник, повечето от които не са на особено известни художници. Но категорично са провокативни. Между тях е голяма картина на Хорхе Алварес, озаглавена Coming of Age Ceremony (1995), чийто главен герой е младо момче с ерекция. Един от публикуваните документи съдържа подробен списък и с дизайнерските предмети, които Епстийн е притежавал. Всички те струват по-малко от милион долара.
На снимки от къщата на Епстийн на Вирджинските острови, публикувани през 2025 година, се виждат окачени маски по стените на скандалното имение. Brussels Times пък провежда разследване на скулптура на стрелец и установява, че тя е копие на произведение на белгийския модернист Артур Дюпан. Поставена е до басейна.
Но няма съмнение, че Епстийн проявява повече от мимолетен интерес към изкуството. Между тематичните издания в дома му е и каталогът „Скулптурите на Пикасо“ от изложбата в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Епстийн помага на колекционера Леон Блек да купи една от тях. Финансистът не спира да се интересува от интригите в арт средите. Имейл, публикуван през 2026 г., разкрива, че Сун-И Превин, съпругата на Уди Алън, е изпратила на Епстийн статия от New York Times за дело, касаещо нарушаването на авторски права на прочутия авангардист Джеф Кунс, с когото Епстийн общува през 2013 г.
Жак Ланг също забъркан в аферата
Бившият френски министър на културата се прави на изненадан от разкритията
Жак Ланг, който е два мандата министър на културата на Франция (1981–1986, 1988–1993) по време на левите правителства на Франсоа Митеран, подаде оставка като президент на Института на арабския свят в Париж заради близките си връзки с Епстийн. Те са кореспондирали по редица теми, включително потенциалната продажба на имот в Мароко. Ланг потвърди пред Le Monde, че е срещнал Епстийн за първи път преди 15 години. „Когато установявам приятелски отношения с някого, обикновено не го питам за криминалното му досие. Вярвам на хората. Наслаждавам се на случайните срещи. Бях напълно изненадан, когато разбрах за престъпленията, които е извършил.“ Каролин, дъщерята на Ланг, също е спомената в документите. През 2016 г. тя е основала компания с Епстийн, наречена Prytanee LLC, която напуска, разбирайки за сексуалните престъпления на съдружника си. Но го описва като „културен човек, страстен почитател на съвременното изкуство“, който инвестира в млади френски и международни артисти.
Студентка разплита кълбото от извращения
Мария Фармър подава сигнал до ФБР, че заедно със сестра й са малтретирани сексуално
От 1987 до 1994 г. Епстийн е член на борда на Нюйоркската академия за изкуства. През 1995 г. се запознава с Мария Фармър, амбициозна студентка на 25, която година по-късно съобщава на полицията в Ню Йорк и на ФБР, че тя и 16-годишната й сестра Ани са били сексуално малтретирани от Епстийн и неговата близка приятелка и сътрудничка Гилейн Максуел. Максуел е обвинена от Мария Фармър и други жертви, че е улеснявала и участвала в злоупотребите и насилието на Епстийн над млади жени. През 2022 г. Максуел е осъдена на 20 години затвор.
Отношенията между Мария и Епстийн започват на изложба за дипломирането на класа й. Той й предлага работа като куратор на личната му колекция и мениджър на една от къщите му. Фармър твърди, че е споделила с Айлин Гугенхайм, тогава декан, а после и председател на борда на Академията, за агресивното поведение на милионера.
Менторът на художничката Ерик Фишъл обяснява, че си спомня как Фармър му разказала за физическия контакт с Епстийн. „Повтарях на Мария, че трябва да се махне оттам“, твърди той пред The Times. 
Стюарт Пивар, съосновател на Нюйоркската академия за изкуства и известен колекционер, през 2019 година се хвали през Mother Jones, че Епстийн е бил „най-добрият му приятел в продължение на десетилетия“. Повратният момент в отношенията им настъпва, когато Мария Фармър му разкрива „нещо ужасно, прекалено ужасно, за да се изрече“, и той разбира, че Епстийн има различен живот, за който никой не подозира.
Дейвид А. Рос, вече бившият председател на Училището по визуални изкуства в Ню Йорк и бивш шеф на музеите за съвременно изкуство в Сан Франциско и Бостън, се появява многократно в последната порция документи, публикувани от Министерството на правосъдието на САЩ. През 2015 г. Рос пише на финансиста: „Тъжно е да виждам как отново те влачат през калта. Все още се гордея, че мога да те наричам приятел“. Обект на съвместното им „творческо“ любопитство е прочутият колаж „Духовна Америка“ на Ричард Принс по цветната фотография на голата и силно гримирана 10-годишна Брук Шийлдс.
Епстийн дарява около 800 000 долара в продължение на 20 години на M.I.T. Media Lab, изследователски център за технологии, медии, наука, изкуство и дизайн в Масачузетския технологичен институт. Джоичи Ито, директор на Media Lab, се извинява през 2019 г., че е приел инвестицията на Епстийн, изразява дълбокото си съжаление към жертвите и подава оставка.
Името на американския милиардер Роналд Лодер, наследник на легендарната компания Estée Lauder и попечител в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (MoMA), фигурира повече от 900 пъти в документите, публикувани през януари. В разсекретената кореспонденция от 2017 г. асистентите на Лодер и Епстийн се опитват да организират срещи за вечеря, но не е ясно дали двамата някога са сядали на една маса. На Епстийн е препратен документ, свързан със споразумение за съвместна собственост върху произведение на изкуството на Курт Швитерс. По този повод той иска да види данъчните декларации за две години, както и завещанието на Лодер.
Колекционерът Леон Блек олеква с 62,5 милиона
Главният изпълнителен директор на Apollo Global Management покрива всички искове на Вирджинските острови към стария му приятел
В началото на скандала колекционерът Леон Блек се опитва да се дистанцира от Епстийн, но е принуден да признае, че е ползвал финансовите мусъвети, докато е бил главен изпълнителен директор на Apollo Global Management. През 2021 г. разследване установява, че Блек е платил на Епстийн 158 милиона долара между 2012 и 2017 г. Следва оставка от Apollo, Блек напусна и председателството на борда на Музея за модерно изкуство, макар че все още е член на борда.
През 2023 г. Блек плаща на американските Вирджински острови 62,5 милиона долара, за да уреди всички искове, свързани с Епстийн. В споразумението обаче се уточнява, че Блек не е обвинен в нарушения. Няма и доказателства, че е бил замесен в сексуалните престъпления на Епстийн. През 2023 г. жена с аутизъм обвинява Блек, че я е изнасилил в имението на Епстийн в Ню Йорк, когато е била непълнолетна. Друга жена с подобни твърдения оттегля жалбата си през 2024 г.
Между 2025 и 2026 г. се появява списък с произведения на изкуството от колекцията на Блек на стойност 1,1 милиарда долара. От обширната кореспонденция между Епстийн, Блек и други лица става ясно, че Блек е искал да купи скулптура на Пабло Пикасо на стойност 115 милиона долара. Някои от тези сделки изглежда са свързани с галерията „Гагосян“.
Любопитна е и кореспонденцията на Епстийн със Стив Тиш, собственик на „Ню Йорк Джайънтс“ и един от най-големите колекционери на изкуство в САЩ. Тиш е коментирал с Епстийн етническата принадлежност и личностни характеристики на няколко жени.
„Имахме кратка връзка, по време на която си разменяхме имейли за възрастни жени, а освен това обсъждахме филми, филантропия и инвестиции. Не приех нито една от поканите му и никога не съм ходил на острова му“, декларира Тиш в изявление от 2026 г.
Лесли Уекснър, магнат в търговията на дребно, чиито принос към културата включват финансирането на Центъра за изкуства „Уекснър“ в Университета на щата Охайо, е имал близки отношения с Епстийн и е получавал финансови съвети от него още от 1989 г. През 2019 г. Уекснър твърди в меморандум, изпратен до Фондация „Уекснър“, че Епстийн е „откраднал огромни суми пари“ от него и семейството му.
Сериал на Hulu от 2022 година разкрива, че служители на Victoria’s Secret, където Уекснър е главен изпълнителен директор, са се оплаквали от ролята на Епстийн в бизнеса на компанията, макар да остава неясно как е получил толкова голяма власт.
През 2024 г. документи показват, че Вирджиния Джуфре, една от жертвите на Епстийн и Гилейн Максуел, е заявила в съдебно дело, че многократно е имала сексуални отношения с Уекснър. Той обаче отрича да е от „съучастниците“ на Епстийн, „нито е обект на разследване в никакъв случай“.
Макар че пряката комуникация на Епстийн с художници изглежда е била ограничена, той поддържа кореспонденция по електронната поща с една от водещите фигури в съвременното изкуство – Джеф Кунс. Вестник Wall Street Journal пише през 2023 г., че Епстийн е искал да се срещне с Кунс. Документи, разсекретени през 2026 г., разкриват, че Епстийн се е опитвал да посети ателието на Кунс заедно с режисьора Уди Алън. Според имейл от 2013 г. Кунс е потвърдил, че ще присъства на вечеря, организирана от Епстийн. В изявление пред Hyperallergic той не отрича този факт, но заявява, че освен тази вечеря, няма никакви отношения с Епстийн.
Николина Александрова