Любовната история на Джони Кеш и Джун Картър е нещо повече от романтика между две музикални легенди – тя е баладата на две души, преследвани от вътрешни демони. Наричан Човека в черно, артистът е влиятелна фигура във формирането на кънтри музиката и едновременно с това е смятан за бащата на рокендрола. Известен е със своя специфичен плътен глас и с характерния ритмичен звук на поддържащата група „Тенеси Трий“. Той има коефициент на интелигентност 160, но всички знаят колко силна е симпатията му към аутсайдерите.
Историята на двойката започва в средата на 50-те години, когато Джони Кеш и Джун Картър се срещат зад кулисите на Grand Ole Opry, радиопредаване за кънтри музика на живо. Тя е вече име в кънтри средите, част от прочутата Carter Family. Джони е млад ветеран от армията, който тъкмо пробива с песента Cry! Cry! Cry!. И двамата по това време са обвързани. Джони е женен за Вивиан Либерто, която е от афроамерикански и сицилиански произход. Те се запознават през 1951 г., когато тя е на 17, а той – на 19, и са на основно обучение на ВВС в Сан Антонио, Тексас. Малко след това той е командирован в Германия. Когато се уволнява през 1954 г., двойката се жени и се премества в Мемфис, Тенеси. В семейството се раждат четири дъщери – Розан, Кати, Синди и Тара. Певецът обаче трудно се бори с натиска на славата и се пристрастява към амфетамини. През 1966 г. съпругата му не издържа и подава молба за развод.
Джун вече е преминала през един неуспешен брак, от който има две дъщери Карлийн и Роузи. Но между двамата артисти веднага се поражда странна смесица от артистично разбиране и неустоима химия. Започват да гастролират заедно. Тя е не просто вокален партньор, с чувството си за хумор и увереност успява да балансира разрушителната му харизма. Дуетите им се превръщат в хитове: Jackson, If I Were a Carpenter, Long-Legged Guitar Pickin’ Man – всяка песен носи отпечатъка на тяхната връзка, понякога игрива, понякога дълбоко емоционална.
Но зад успеха се крие лична драма – през 60-те години Кеш изпада в зависимост от алкохол и наркотици. Закъснява за концерти, забравя текстове, срича пред публика. Понякога се озовава дори в ареста. И в тези най-мрачни разрушителни моменти именно Джун е до него. През 1967 г. буквално го изважда от гората след една от наркотичните му кризи. Това събитие е точката на пречупване, след която той започва макар и трудно да излиза от дупката, в която е изпаднал.
Година по-късно идва предложението за брак. На концерт в Канада пред хиляди фенове в средата на изпълнение Джони се обръща към Джун с въпроса: Will you marry me? – пред публиката, пред музиката, пред Бог. Тя казва „да“, макар че впоследствие признава, че не била сигурна дали наистина може да бъде съпруга на човек с толкова силни демони. Женят се на 1 март 1968 г. в Кентъки. Това е третият ѝ, но истински и последен брак. Скоро се ражда синът им – Джон Картър Кеш, който също има музикална дарба.
Джун е моралната опора, вярваща християнка, която не спира да подкрепя съпруга си, дори когато той преживява сривове. Любовта им не е приказка – тя е реална, сложна, болезнена и красива. Те спорят, търпят, прощават. Заедно участват в емблематични концерти като този във Folsom Prison (1968), който изстрелва Джони обратно на върха. Джун пее с него, пише текстове, записва солови албуми и често е наричана „ангелът на Кеш“. Певецът й посвещава песни и пише в автобиографията си: „Преди нея бях изгубен. След нея бях спасен“. Той е заклет бунтар, често непредсказуем, но остава смирен единствено пред Джун. Двамата музиканти са толкова популярни, че през 1970 г. са поканени от президента Никсън и съпругата му да участват в концертната поредица „Вечер в Белия дом“.
През 1985 г. Джони се присъединява към супергрупата „Хайуеймен“, която е съставена от четиримата най-нашумели кънтри звезди по това време – Крис Кристофърсън, Уейлън Дженингс, Уили Нелсън. Това са златни десет години за Джони Кеш, който успява да популяризира повечето от авторските си песни и да остави дълбока следа в жанра.
Дъщерята на Джони Розан изгражда близки отношения с мащехата си. „Имах два наистина добри примера от жени в живота си – казва тя пред PEOPLE. – Майка ми ми даде това силно чувство за дисциплина, семейство, майчинство и ориентация към детайлите. А Джун ми даде усещането за простор и как да живея живота си като изпълнител.“ Розан е музикантка, издава 15 албума и печели четири награди „Грами“.
Джун Картър умира след усложнения от сърдечна операция през 2003 г. Джони е съсипан, продължава да записва, но без нея „всеки звук е празен“. Само четири месеца по-късно, на 12 септември 2003 г., и той си отива от този свят, за да се пресели завинаги до жената, без която не се чувства цял. Погребани са един до друг в Хендерсънвил, Тенеси.
Преди двадесет години, през 2005, тяхната любовна история е филмирана в лентата Walk the Line („Да преминеш границата“). Хоакин Финикс влиза в образа на Джони Кеш, а Лора Джийн Рийз Уидърспун играе Джун Картър, за което получава Оскар за най-добра женска роля. Любовната история на Джони Кеш и Джун Картър е вдъхновяваща не защото е идеална, а защото е истинска и е съвместно гребане през бурята.