Николай Недеков е журналист и пиар, импресарио на Лили Иванова и човекът, който е неизменно до нея през последните 12 години. Той е в основата на организирането на големия концерт на примата в зала „Олимпия“ в Париж през май.
- Как се представяте пред хората?
– Обикновено се представям с натъртване на фамилията ми, която е Недеков, тъй като много често я бъркат с Недялков, Недков и т.н. А за моя род фамилията е много важна, тя идва от село Баня, Панагюрско, откъдето е и поп Груйо от историческите събития около Освобождението на България и е включен и в „Записки по българските въстания“. Всъщност всички с тази фамилия в България сме роднини.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
– И да, и не. Имал съм случаи да бъда опроверган и в двете посоки. Да се разочаровам по-късно от хора с прекрасно първо впечатление и да се очаровам от такива, които са били чудесни при първа среща. Неслучайно в българските поговорки се казва, че трябва да изядеш един чувал сол с някого, за да го опознаеш. Но винаги е по-добре да бъдеш добре възприет в началото. За мен външният вид, уважителното отношение и добрите маниери са особено важни, когато представям себе си пред някого за първи път.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Вярвам в любовта като цяло. И в основното й значение за нашия живот. От любовта на родителите, през любовта към животни, хобита, спорт, кино, театър, изкуство до любовта към някого, с когото споделяте мечти, идеи, живот. Важно е да има любов, защото наистина „любовта е живот“!
- Допускате ли лесно хора до себе си?
– Давам огромен кредит на доверие, който има краен срок. Допускам хора, но и лесно се разделям, когато не покрият критериите ми. До тесния приятелски кръг допускам изключително малко хора. Така е по-спокойно и сигурно. Но имам широк кръг от познати и професионални контакти, което е неминуемо.
- Какво може да ви извади от равновесие?
– Глупостта във всичките й форми. Също така неправдата, въпреки че тя съпътства съвремието ни доста умело. Стремя се да я поправям, ако зависи от мен, или да се дистанцирам, ако съм безсилен да променя нещата.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
– Работата ми изисква доста компромиси, основно с личния ми живот. В последните години не правя компромис с времето, отделено за родителите ми, семейството и племенницата ми. Винаги намирам време за тях, нещо, което не беше така преди време, за което съжалявам. Пропуснатите моменти са нещо, което не може да върнеш.
- Какво може да ви разплаче?
– Насилието във всички форми. Не понасям насилие над беззащитни – деца, животни, домашно насилие над жени. Това изключително много ми влияе. Израснал съм в много сплотено семейство, което ми даде пример за много топли и прекрасни отношения между хората. Единственият спор между майка ми и баща ми възниква при поредния ремонт, който майка ми иска, а баща ми не. (Смее се.) Бил съм много обичано дете, отгледано с любов.
- На какво най-често се смеете?
– На спомените за баба ми и дядо ми, които приличаха на родителите на Реймънд от „Всички обичат Реймънд“. Те бяха начална учителка и полковник. Баба ми Пепи почина преди 10 години, а дядо Никола преди 7, но все още разказвам на приятели за нея, него и смешните случки около тях. Смея се и на хубави комедии в театрите. Но такива, в които се смее публиката, а не самият актьор.
- Последната книга, която ви впечатли?
– Последната е автобиографията на Антъни Хопкинс, един от любимите ми актьори. Искрено съжалявам, че съм нямал възможността да гледам него, Джуди Денч, Маги Смит, Иън Маккелън на театрална сцена. Както и съжалявам, че не съм бил на концерт на Тина Търнър и Майкъл Джексън.
- Любим художник?
– Клод Моне.
- Любим писател?
– Йордан Йовков и Ърнест Хемингуей.
- Любим поет?
– Дамян Дамянов.
- Любим певец?
– Лили Иванова и Адел. За щастие, съм гледал и двете на живо.
- Любим филм?
– „Дами канят“, „Оркестър без име“, „Списъкът на Шиндлер“.
- Любимо тв предаване?
– От сегашните – „120 минути“, „Стани богат“. Иначе преди време „Всяка неделя“.
- Каква музика предпочитате да слушате?
– В зависимост от настроението – поп, джаз, харесвам италианската поп музика. Всичко мелодично ме зарежда.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
– Първата солидна сума изкарах на студентска бригада в САЩ и с част от нея помогнах на родителите ми за стартиране на малък бизнес.
- Политик, на когото вярвате?
– Принципно явно доста политици не се замислят за произхода на думата политик. Тя произхожда от древногръцката дума „полис“ – град-държава. Но има и мнения, че едновременно съдържа в себе си и други две гръцки думи – много (поли) и етичен (етикос), тоест би трябвало политиците да са хора, които са много етични в управлението на държавата. Не забелязвам това в редица съвременни такива. С риск да бъда охулен, за мен българският политик, дал най-много за културата на България, сферата, която силно ме вълнува, е Людмила Живкова. Дано след време имам възможност да посоча друг, който да е направил повече от нея, защото след 36–37 години „преход“ да посочваме човек, починал през 1981 г., като най-успешен в сферата на културата е жалко за нас като нация.
- Историческа личност, която презирате?
– Не одобрявам имперските модели на управление. Няма конкретна личност, а може би модел на управление.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
– Доста са добрите примери – от Маргарет Тачър до Лех Валенса и Шарл дьо Гол.
- Любим парфюм?
– Ombre nomad на Louis Vuitton и Promise на Frederic Malle.
- Любимо мъжко име?
– Николай и Александър.
- Любимо женско име?
– Мануела – името на майка ми.
- Какво научихте от родителите си?
– Всичко, което може да се научи, ако бях прочел „Учебник по доброта“. Дължа им много. Всички уроци от тях получих чрез личен пример или съвет. Баща ми от ранна възраст искаше пред цялото семейство и моето мнение за важни решения, което изгради у мен отговорността на позицията, която имаш.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– Бих ги възпитал по същия начин, както възпитаха мен и сестра ми. И така възпитаваме сега племенницата ми.
- Какъв искахте да станете като малък?
– Ветеринарен лекар. Това премина през ужасяващия за родителите ми факт, че носех вкъщи всяко намерено животно на улицата. После в тийнейджърските ми години се преместихме да живеем в къща в Шумен и това ми даде свободата да отглеждам още животни. Но сме имали доста комични ситуации. Прибирал съм от таралежи, лястовичета, врабчета до котета, кученца и дори малък гарван и кукумявче, паднало от гнездото си. С гарвана беше най-смешно. Майка ми и аз отглеждахме рози в градината и баща ми беше направил беседка, цялата с пълзящи рози и трендафили. Аз бях прибрал едно гарванче, което след месеци грижи си стана стабилен гарван. Една майска сутрин майка ми си пие кафето на беседката сред розите, наслаждава се и гарванът започва от клетката – „Гаааа-гааа“. Тя ме извика и много любезно ме помоли да го пуснем на свобода, защото вместо уют и спокойствие сред розите, има усещането, че е на злокобно гробище (смее се). Та след дни пуснах гарвана, който беше оздравял.
- Кое е любимото ви животно?
– Куче, а отскоро много харесвам и магаретата. Не знаех, че са толкова социални и се привързват към човека.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
– Много ми харесва мисълта „Няма да е все така“. По-лесно е да си я кажеш в тежки моменти, но е много трудно да си я кажеш и в моменти на щастие или голям успех. Старая се да си я повтарям да не се отчайвам или главозамайвам.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
– Вицът е за Лили Иванова, с която сме се смели заедно на него: „На 24 май тази година ще връчат орден „Лили Иванова“ на Стара планина“.
- Думата, която използвате най-често?
– Старая се да е „благодаря“. Но може би най-често ползвам думата „Удобно ли е?“ покрай многото телефонни разговори, които водя.
- Любимо ястие?
– Всичко с много калории. Средиземноморска кухня. За жалост не си позволявам питателни храни, но иначе, ако имаше хапче, което да блокира калориите, бих хапвал доста.
- Любим цвят?
– За моето облекло – сиво, черно, синьо, бяло. За цветовете на дома – близки до природата, въобще цветовете на Тоскана.
- Любимо питие?
– Компот от малини – спомен от детството. Не пия алкохол, но когато се случва – чаша хубаво бяло вино в лятна вечер е позволено.
- Пушите ли?
– Не и никога не съм. Вкъщи майка ми пушеше, после ги отказа, а баща ми не е пушил. Нямал съм ограничения от тях, сестра ми пуши. Не съм имал необходимостта. Не пия и кафе също. Не мога да си позволя бодростта ми или кондицията ми през деня да е подчинена на външен фактор като „кафе с цигара“.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
– Това е отново смешна история. Когато се появиха шоколадовите яйца „Киндер сюрприз“ в България, те се продаваха първо в „Кореком“ и се купуваха с валута. Баба ми беше успяла да закупи от някого едно такова яйце. Тогава всички им казвахме „корекомски яйца“, даже и по-късно, когато вече ги имаше по магазините, пак им казвахме така. Та – идва тя с това яйце у нас, по това време другите ми баба и дядо бяха вкъщи също. Може да е било и за рождения ми ден, нямам ясен спомен. Но си спомням как цялата фамилия гледа как отварям яйцето. Изяждам набързо шоколада и преминавам към жълтото пластмасово ядро, в което, всички знаем – се крие играчката. Отварям го – и вътре нищо! Празно! Може би се случва 1 на милион да пропусне машината да сложи играчка, не знам. Но беше факт, че няма нищо. Аз веднага се разплаках, това беше първото ми разочарование в живота. Жълтата пластмаса премина като в комедиен филм през ръцете на майка ми, бабите ми, баща ми и накрая на дядо ми, който беше полковник и с най-голям авторитет. Докато аз плачех на пода разочарован, семейният съвет реши, че всъщност това е играчката! Сглобиха двете полукълба отново и ми я дадоха. Така аз прекарах, вече доволен, цял следобед, бутайки с ръка тази „грачка“ по килима, после майка ми ми напълни леген с вода и „играчката“ плуваше в него… Нямате представа колко много приложения й намериха, само и само да съм доволен. Баща ми ми направи писта от подредени книги и я спускахме по нея. Идилия! След време ми купиха и друго шоколадово яйце и нещата придобиха друг смисъл (смее се).
- Кога сте били най-горд със себе си?
– Когато племенницата ми каза, че иска да прилича на мен, като порасне.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
– Зависи от периода на живота. След като станах на 40 години, определено избирам семейството, но в баланс с работата. Както казах, вече отделям повече време за тях и за себе си.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
– Широко скроени, пъстри, с различни професии, но обединени от любовта към живота и стремежа да градят отношения. Наскоро една позната ми каза нещо много важно, което сякаш пропусках: Приятелството е сложно нещо и то изисква вложение на много ресурси – време, разбиране, изслушване, физическо присъствие, съпричастност, подкрепа, взаимопомощ, доказване, доверие. Не осъзнаваме, че приятел е човек, за който си изразходвал тези ресурси и си бил готов да го направиш.
- От какво най-много се срамувате?
– От провалите в работата ми. Случвало се е, разбира се да се правят грешки, но винаги съм нащрек и изисквам много от себе си.
- Кой е най-големият ви страх?
– Загубата на близки. Наясно съм, че всички ще си отидем от този свят, но още не съм готов да се сбогувам с много от хората край мен. Дано да са живи и здрави още дълго време!
- Мечтата, която преследвате?
– Аз съм осъществил много от мечтите си, което не искам да звучи самохвално. Просто съм си мечтал за осъществими неща, зависещи главно от мен самия. Мечтите ми оттук нататък са свързани със спокоен живот, смислен и споделен с добри хора. Всичко станало – материално – то идва и си отива, нямам нужда от остров само за мен. Сега съм си поставил нова цел – селска къща в италиански стил тук в България и скоро ще я осъществя. Това ще ми достави удоволствие. Китайците казват: „Ако искате да сте щастливи цял живот, създайте градина“!
- Откъде черпите информация?
– Интернет е основното място. Но съм абсолютно убеден, че то е колкото информиращо, толкова и дезинформиращо.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
– Все по-трудно и ще става още по-трудно. Следя няколко източника, които да потвърдят видяното, прочетеното. Не знам как ще е занапред, дано се справяме с това. Представям си как нашите баби и родители гледат на пръв поглед достоверни видеа с изкуствен интелект и как трябва да развият рефлексията да разграничават фалшивото от истината. Мисля, че е много, много трудно за тях.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– Достатъчно дълго, за да не одобрявам това, но работата ми го изисква.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– Ако го позволим – да.
- Искате ли да летите в Космоса?
– Не, така бих видял с очите си дали Земята е плоска или кръгла, а темата ме забавлява и ще ме лиши от това да следя полемиката по нея. (Смее се.)
- Вярвате ли в извънземни?
– Ако в безкрайността ние сме най-висшият разум, би било много, много жалко за тази безкрайност…
- Имате ли пророчески сънища?
– Имал съм и вярвам в това.
- Кое е любимото ви цвете?
– Тропическите и средиземноморските растения ми носят наслада.
- Отглеждате ли домашен любимец?
– Скоро ще си взема отново куче. Вече е родено и чакаме да стане на 2 месеца. В момента имам аквариум вкъщи.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
– Прошката. Тя осмисля стъпката напред в иначе безнадеждни отношения. Да простиш, означава да превъзмогнеш и себе си.
- Кога предпочитате самотата?
– Когато шумът заглуши мислите ми.
- Има ли порок, който ненавиждате?
– Алкохолната зависимост, която води до деградация и насилие. Не понасям пияни мъже. Нямал съм такъв пример край мен, но съм бил свидетел в заведения или на публични места на отвратителни гледки на пияни мъже.
- Борили ли сте се със зависимости?
– Само с работохолизма и успявам да го надвия, засега.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– С баланса в живота ми във всички посоки.
- Имате ли хоби?
– Да – да имам време за любимите ми неща.
- Бихте ли се определили като бохем?
– По-скоро кандидат-бохем.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
– Предпочитам чужбина, за да преживявам нови емоции. В България пътувам на екскурзии, за да я опозная още по-добре. Привличат ме селските райони и прекрасната ни природа и хора в тях. Летните почивки в последните години прекарвам на о. Сардиния в Италия, който силно препоръчвам – истинско Dolce far niente. От българското Черноморие обичам Созопол в края на лятото и магията на „Аполония“.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
– Приемам нещата философски. Може би не искам да бъда в тежест на роднини в края на живота ми. Но каквото Бог е отредил.
- Вярвате ли в късмета?
– Да, но и се подготвям добре за него.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– При мен най-големите успехи или успешни решения са идвали в момент на безизходица. Така се запознах и с Лили Иванова. Реших да я поканя за концерт в родния ми град, Шумен, в момент, в който реално ме бяха изгонили от работа в община Шумен, забраниха ми достъп за събития в театъра в града и въобще се опитаха да ме пречупят и да ме откажат от работа – вероятно от завист. Но тогава се свързах с екипа на Лили, поканих я за „екзотичен“ за времето си (2014 г.) концерт в клуб в града. Такъв не беше правен до момента на Лили Иванова в Шумен. Тя прие и го организирах с препълнен капацитет от над 700 души. После вечеряхме, поговорихме и в края на вечерта тя ме попита: „Ти защо не живееш в София?“. Тогава не осъзнах какво ми казва. На следващата година ме включи в екипа си с малки задачи, после с по-големи. А от 2019 г. поех всичко около организацията и пиара й. Това е най-отговорната задача в живота ми. Същевременно работата с Лили е толкова лесна – тя просто знае какво иска и го иска по-най-добрия начин. Благодаря й за тези уроци по професионализъм, човечност, отдаденост и себеотрицание. Тя промени живота и възгледите ми. Мога спокойно да заявя, че тя е един от най-близките ми хора, с който се чувам и виждам по-често от всеки друг. От нея съм чувал, че и аз съм от най-близките й, което е много приятно, но и силно задължаващо – да оправдаеш очакванията. Работим заедно почти 12 години вече и всяка следваща година тя ме изненадва с нови идеи и проекти пред себе си. В редки моменти осъзнавам, че работя с най-популярната жена в страната, и леко се плаша, но това е само за миг, после всичко отново влиза в нормалността. Доколкото може да е нормално да работиш с такава голяма личност. Напук на всички градски легенди, Лили е скромен и деликатен човек, а митовете за характера й са като баснята за лисицата и гроздето – обикновено се разказват от хора, които не са издържали на професионализма й.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– Да – на 1 септември ще стана на 41.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– Винаги ми е било неудобно да гледам или слушам хора, които се излагат пред публика. Но както Лили Иванова обича да казва: „Всеки се излага според своите собствени възможности!“.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– В нашата! Тук и сега е прекрасно, достатъчно е да спрете и де се огледате.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
– В медицината – откритието на пеницилина. Всичко след това вече е усъвършенстване.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
– Не, няма. Климатът ще се променя, защото това според мен е цикличност. Ние нямаме категорично обяснение за изчезване на животински видове, цивилизации, но те са факт и винаги са свързани пряко или косвено с промени в климата или аномалии. Дано не доживеем да видим драстичните промени, които вероятно предстоят.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
– Вероятността да има някакъв таен световен ред е огромна, но ако го има – не се справя добре с управлението на света…
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
– Либерал. Не ми се иска обаче да цитирам Бай Ганьо за позицията му по темата. (Смее се.)
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
– Считам, че в определена възраст децата искат всичко и това е съвсем естествен процес в изучаването на заобикалящия ги свят. В този период те не могат да избират, а само да опитват и да правят изводи. Вероятно може да се доверим на избора на хората, когато са във възраст над тийнейджърската.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
– Да, ако те не засягат моя свят и моите разбирания за живота. Аз лично се съобразявам с религиозните – влизам бос в джамия. Когато съм в мюсюлманска държава, спазвам норми в облеклото и поведението, които са възприети там. Прекалената толерантност на Европа не ми е по вкуса. Всяка държава има своите правила и ако искаш да пребиваваш в нея, трябва да ги спазваш, а не да налагаш своите. Вкъщи може да правиш каквото ти харесва. Ако искаш, ходи гол, ако искаш с бурка, никой не може да ти каже нищо. Но на обществени места трябва да се спазват норми на поведение, характерни за дадената локация. Не одобрявам разголените европейки в Истанбул толкова, колкото и жените с бурки в катедралата Дуомо в Милано.
- Интересувате ли се от спорт?
– Не толкова, колкото са стандартите за интерес в България.
- За или против пластичните операции?
– „За“, човек трябва да се променя, ако не харесва нещо в себе си. Една от любимите ми комедиантки Джоан Ривърс казва: „Имам толкова пластични операции и съм дала толкова пари за тях, че сигурно щеше да ми излезе по-евтино да ми сменят ДНК-то“. Аз лично нямам естетически корекции, но някой ден може да прибегна, ако не се чувствам удовлетворен. Важна е мярката. Ако трябва да съм честен, доста жени в България и Източна Европа като цяло имат изкривена представа за естетично, що се отнася до корекции.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
– Всеки не харесва нещо в себе си освен Нарцис, който знаем как завършва живота си. (Смее се.) Засега нямам проблем, който да води до стряскане при преминаване пред огледало.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
– Така се е случило, че моите родители са сменяли жилище над 7 пъти, докато живеех с тях. След това работата ми стана причината да пътувам доста и да спя на различни места. Свикнал съм на момента, в който си поставя четката за зъби в банята на хотелската стая, да й казвам вкъщи. Чувствам се отлично на всякакви места и пребивавам с удоволствие, независимо дали спя на кралска спалня, или диван.
- Доволен ли сте от парите, които получавате?
– Парите са средство за по-добър живот, но смислен може да го направят други неща. По-добре да имаш, пари, отколкото да нямаш, но не споделям мнението на Патриция Гучи, че е „по-добре да плачеш в „Ролс-Ройс“, отколкото да си щастлив на колело!“. Мога да се усмихвам и в „Ролс-Ройс“, и на каручка, теглена от магаре.
- Страхувате ли се от новото начало?
– Не, даже го търся целенасочено от време на време в проекти, работата си, живота. Новите неща ме зареждат с енергия.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– Италия. Тя е първата и последната ми любов. (Смее се.) Но сигурно съм живял там в предишен живот, защото се чувствам, все едно се завръщам у дома, щом излетя за Италия. Плановете ми обаче са да живея в България.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
– Първата ми среща с Лили Иванова. И финалът на концерта й през 2024 г. в „Арена 8888“, когато работихме по него с режисьора на „Евровизия“ Марвин Дийтман. Незабравимо удоволствие от добре свършена работа.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
– За моето семейство, както за много други в страната ни, са били годините около 96–97 година. Тогава майка ми, като учител, по едно време получаваше заплата, с която можеше да купи единствено 1,5 кг сирене. И нищо повече. Но това го разбрахме доста по-късно. Като деца, родителите ни успяха да не ни дадат да разберем в каква нищета са принудени да живеят нормалните хора в страната в този период. И почти като във филма на Роберто Бенини „Животът е прекрасен“ замаскираха грозната действителност по всевъзможен начин. Едно цяло лято прекарахме със сестра ми с майка на село, а татко пътуваше до работа оттам. После разбрахме, че се е наложило, защото учителите в Шумен по това време не получавали заплата около 5 месеца. Животът на село предполагаше да можеш да си отгледаш някаква храна сам. Майка ни въвлече да си направим наша леха със зеленчуци, да се грижим за тях. Беше много весело въпреки тежката ситуация, която родителите ми са преживяли. За нас със сестра ми беше такава радост да сме само на село цялата ваканция! Там, като нямаше пари за течен шоколад от магазина, майка ми ни измисли ритуал да си правим „наш, още по-вкусен семеен шоколад“. Разбиваше маргарин и халва в миксера и добавяше какао и захар. За нас беше такова щастие, че тя ни разказваше истории как се прави точно такъв шоколад в Швейцария. И до днес понякога ми се дояжда от този „специален шоколад“. Даже наскоро разказвахме тези истории на племенницата ми, която не можа да разбере как така сме нямали течен шоколад…
- Коя е надеждата, която ви крепи?
– Доброто у хората. Аз съм оптимист в тази посока. У всеки има добро, въпрос на подход и желание е да се срещнеш с добрата страна на всеки.
- Как си представяте света след 100 години?
– Без мен и без хората, които съм познавал някога. Другото няма значение.
- С кого бихте живели на самотен остров?
– С човека до мен, което вече го превръща от самотен в „нашия“ остров.
- Можете ли да простите изневяра?
– Аз съм убеден, че за да се стигне до първа изневяра, вина имат и двете страни в една връзка. Прошката трябва да е към партньора и към себе си. Ако изневярата обаче е рецидив, няма смисъл да се продължават отношения.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Всъщност не, но не по моя вина.
- Привърженик ли сте на брака?
– Привърженик съм на изграждането на съвместен живот независимо от формата и съпътстващата документация. Нека всеки избере как се чувства добре. Аз съм подписал в живота си толкова договори, че подпис под брачно свидетелство не би ме притеснил и обременил. (Смее се.)
- Романтичен ли сте?
– Да. Определено. Например много обичам да правя подаръци и изненади, но ненавиждам да ми правят на мен изненади или да ми подаряват неща. Предпочитам да си ги купувам сам, когато имам нужда от тях.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
– Любим момент ми е събота сутрин.
- На кой народ симпатизирате?
– Симпатизирам на човечеството. Дано решенията му не доведат до гибелта му.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Справих ли се?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– Маргарет Тачър.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– Че някой ти е длъжен за нещо.
- Кога свършва детството?
– Когато изгубиш родителите си. Докато в телефона ти има два номера с име МАМА и ТАТЕ и можеш да чуеш глас отсреща, все още си дете.
- С какво никога не искате да се разделите?
– С оптимизма си за живота и хората. И с косата си. (Смее се.) Единият ми дядо беше плешив отрано, а другият е побелял изцяло още на 35. За сега нямам индикации за нито един от процесите. (Смее се.)
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– Никой не може да се справи вместо теб.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– Има определен замисъл със сигурност и се възхищавам на силата, която го ръководи. Бих откраднал идеи за организиране от нея. (Смее се.)
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Да, вярвам в астрологията. Следя кога е Ретрограден Меркурий, не подписвам договори и не започвам нови бизнес отношения.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Не, но имам светена вода у нас и вярвам в силата й. Веднъж си купих огледало от антиквар. Вечерта си легнах и естествено, прекарах време на телефона, когато ми попадна статия как огледалата са портали към други светове, ако не са нови. (Смее се.) Не съм суеверен, но станах, напръсках огледалото със светена вода и си легнах спокоен.
- Каква е представата ви за щастие?
– Споделеността на емоциите. Ако откриеш човек, който споделя с теб, смеете се на едно и също, обичате едно и също и мечтаете за едно и също – това е щастието и аз съм го открил.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
– Внезапно. И искам като за моята баба да се разказват смешни истории и за мен след това от близките ми.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
– Важно е да ме помнят близките ми, да съм допринесъл нечий живот да е имал емоция с мен или да съм оставил хубав спомен и усмивки. А останалите? Ще цитирам Стоянка Мутафова, светла й памет: „Много ми е зор как ще ме запомнят!“ (Смее се.)