Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Обадете се по-късно – в кома съм 

За радост на актьорите от Сатиричния театър и публиката Теди Москов постави най-новото си представление на сцената на „смешната“ трупа. Главни герои в „Обадете се по-късно – в кома съм“ са измислен лекар и неговата сестра. Въпросният доктор е пълен профан, „завършил“ медицина в Гугъл. Асистентката му мигрантка върти ханш и  бедра, пъчи бюст и говори повече за секс, отколкото за пациента – парцалено човече с пренебрежим мъжки полов орган, който не след дълго ще влезе в употреба. 

Така започва шоуто, в което нищо не е това, което изглежда, но няма начин да не се досетим заради имената на персонажите – той е д-р Мърдър /Убиец/, тя е Уонтдик /“Искам к…р“/. Типично за словесната динамика на Теди Москов всяка реплика преминава в своята следваща смислова и подигравчийска версия, ползвайки забавен, но логически издържан строен контекст. Каламбурите и игрите с думите валят като водопад върху зрителите, въпреки че темата е силно драматична – пациентът е обречен от тоталната некъдърност и откровеното отчуждение на тези, от които се очаква да го обгрижват. Над „главата“ му вместо „Лечебница“ четем „Фалшивница“, друг надпис пък уточнява, че трупове се приемат от 6 до 5. Подигравките  със системата нямат край, окарикатуряването й е в детайли. От ниша, над която четем „Здравна каса“, двамата герои вадят магазинерска каса с бутилки от бира и ги обръщат с дъното нагоре, за да се убедят, че са съвсем празни. Периодично през камерната сцена, където се случва целият екшън, преминава нетърпелив, куцащ, опулен и корумпиран почти Шекспиров гробар /Симеон Гълъбов/, размахващ лопата и крещящ  „Мементо мори“ – „Помни, че си смъртен“. Метафорите, препратките и конотациите се надбягват във все по-задъхано темпо, като актьорите, уж между другото, периодично уточняват някои от чуждоземните изрази. След секс сеанс все пак зад кулисите – за късмет на родителите, които ще пренебрегнат указанието „16 +“, сестрата, която до преди малко е била върла феминистка, се появява в панталона на „лекаря“, а той кипри космати крака и гърди в късата й разголена рокличка. Няма кой знае каква изненада – въпреки че иска к…у, дамата от самото начало е доста мъжествена, а д-р Убиец кърши китки и задни части още от първите минути. 

 „Текстът ми отскочи от пиесата на Жан-Пиер Мартинез „Критично, но стабилно“ (Кома). В измислена лечебница измислен доктор лекува пациент, изпаднал в кома. Но дали тя е истинска или спасителна поради извършено от пациента престъпление? Дали дошлите роднини са разтревожени или тайно се надяват пациентът да се спомине? Хуморът ще спаси тази случка от черните краски. Ще видите една почти черна комедия“, казва Теди Москов. И пуска на сцената още три действащи лица, които бързо ще разкрият, че „Тъпотата носи радост“. Те са „роднините“ на чучелото в кома: сестра му Патрик – Маргарита Хлебарова, брат му Натали – Сотир Мелев, любимата му Пеги – Анита Ангелова. 

Клоунадата въвлича все по-навътре в невъзможността на умните да надмогнат лукавите. Абсурдите се завихрят на още по-яростни обороти, размивайки границата между лудостта и нормалното, прелитат и заглавия на други Москови зрелища – „Хайде да се трепаме“ /в “Зад канала“/, „Няма да платим, няма да платим“ /театър „София“/…      

Теди Москов винаги е готов да изясни на критикарите, че за него животът е шега и че само ако се надсмиваме над всичко, можем да се пробваме да открием смисъла. Така че тук той в никакъв случай не обижда лекаритке. Както се знае, и двамата му родители са доктори, въпреки че Рада Москова е и драматург, а д-р Стефан Москов е международно признат музикант. Самият Теди Москов е способен на всякаква автоирония – преди години самият той беше в кома, след като автомобил го отнесе до пешеходна пътека в Германия. А сюжетите на Жан-Пиер Мартинез явно му допадат, след като пак се обръща към тях – след „Станете, за да легна аз“. Освен това французинът му позволява да ги модифицира, както желае. Двамата имат идентично вродено любопитство до къде може да се стигне в осмиването и сходна непоносимост към психологическия реализъм, предпочитайки аромата на „Монти Пайтън“.

Теди Москов, който периодично се връща към класиците, вече мисли за „Ние, врабчетата“ на Радичков, за „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ на Бертолт Брехт и „Светлините на града“ на Чарли Чаплин. 

Един режисьор = 300 клоунски сили

Иван Москов направи документален филм за баща си и неговия карнавал  

Неотдавна по БНТ премиерно мина чудесният  документалният филм на Иван Москов „300 клоунски сили“, посветен на Теди Москов и неговия житейски и професионален карнавал. В своя сценарий Москов младши връща зрителите към наистина култовите „Фантасмагории“, „Ромео и Жулиета“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Улицата“, към кино дебюта на баща си „Рапсодия в бяло“ и вълнуващата документална лента „Преводачката на черно-бели филми“. 

Мая Новоселска по традиция се въздържа да говори за съпруга си. Затова пък Александър Морфов е нарушил параметрите на дистанцията си от арт графика, за да припомни за съвместната младост с Теди Москов, когато скудоумни чиновници искат да разпердушинят групата им на изграващо бунтовни интелектуалци и ги разпределят в различни провинциални театри. Те обаче се събират в Смолян, където творят съвършено нов стил. Мариус Куркински, който някога беше страхотен Ромео, споделя, че дължи много на Теди и на неговия театър, а Морфов и Москов не пропускат да разкажат и за любимата си учителка Юлия Огнянова. В „300 клоунски сили“ са още Христо Гърбов, Леонард Капон, Валентин Танев, Стоян Радев, Рада Москова, Пламен Тимев-Ганди, Никола Додов, Иван Тонев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Антони Дончев.

Албена АТАНАСОВА

Последни публикации