Злостните коментари, карикатури и шушукания у нас за връзката на оперната звезда Христина Морфова с чешката пианистка Людмила Прокопова убиват певицата още преди да загине само на 47 в нелепа катастрофа преди 85 години. При първото си появяване на българска сцена Морфова, определяна като най-доброто сопрано в Европа цели две десетилетия, е освиркана, преди да си отвори устата. Макар представлението да завършва с бурни аплодисменти, дивата споделя пред писателя Владимир Русалиев, че трябва да е с железни нерви, за да издържи цялата простотия на родната действителност.
През 1935 г. дори е уволнена от Софийската опера. Родители пък забраняват на децата си да взимат уроци при нея. Точно за да се разсее от злобните нападки, певицата приема поканата на свои приятели за разходка с кола из Розовата долина. Преди да тръгне на път обаче, тя е много тревожна, сякаш предусеща нещо лошо. През нощта е сънувала, че покойният й баща я вика при себе си. Сутринта оставя бележка на приятелката си Людмила: „Така не ми се пътува! Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да напускам дома ни без теб“. На 1 юни 1936 г. колата, с която пътува, катастрофира край Пирдоп и от всички пътници в нея загива само Христина. Специалистите по света сравняват гласа й, който обхваща 3 октави, с този на Шаляпин.
Родена в многодетно семейство в Стара Загора на 24 април 1889 г. (според други източници година или две по-рано), тя има трудно детство, живее в глад и лишения. „Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се врязват в сърцето ми!“, разказва след време Морфова. Тогава тя често сънува един и същи сън – как върви с красивата си майка през зелено поле и двете щастливи се надпяват. „Този сън все още свети в душата ми“, спомня си оперната дива. Христина често гостува на лелите си във Велико Търново и именно там през 1898-1899 е записана в III отделение. Магията на сцената я завладява именно в старопрестолния град, където за първи път посещава театрално представление в салона на читалище „Надежда“. По-късно се мести в София, където учи в девическа гимназия. Тук попада под влиянието на един от по-големите си братя – композитора Александър Морфов, който е един от пионерите на българската хорова музика. Именно той открива нейния певчески талант и я насърчава да го развива. На 17 години тя заминава за Прага да учи в стопанското училище, но съдбата я среща с Людмила Прокопова, която я въвежда в музиката, а според някои версии – и в тайните на любовта.
Двете жени остават неразделни 30 години до смъртта на Христина. Прокопова става неин мениджър и я представя в музикалните среди на Чехия и в цяла Европа.
Историята започва през лятото на 1906 г., когато Морфова слиза от влака в чешката столица и разбира, че е изгубила листчето с адреса на близките, при които трябва да се настани. Докато върви отчаяна и само с дребни монети в джоба си, тя среща български студент, който я води в дома на пианистката Людмила Прокопова. Там Христина остава месец и половина, в което време наваксва години музикално образование, за да се подготви за консерваторията. Прокопова препоръчва приятелката си на прочутата преподавателка в Пражката консерватория Мария Пиводова, която оценява таланта й и още докато следва, българката получава предложение да пее в Националната опера на Чехия. Критиката я обсипва с похвали, а Христина се превъплъщава в над 40 образа. Когато композиторът Камий Сен-Санс, автор на операта „Самсон и Далила“, я чува в Париж в ролята на Далила, възкликва: „Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред вас!“, и й подарява партитурата на своята творба с автограф. Прозвището си Българския славей оперната дива получава от френския професор Жак Иснардон, който й казва: „Вашият глас е много по-хубав от този на прочутата италианска примадона Аделина Пати. Вие сте българският славей!“.
„Колумбия Грамофон Къмпани Лимитед“ издава за американския пазар плоча с 12 нейни изпълнения. Христина подписва договора с условие, че ще включат и българска народна песен. Така тя става първата ни оперна прима с грамофонна плоча. Певицата, която е световна знаменитост 20 години, е и първата българка, хабилитиран вокален педагог от Пражката консерватория.
През 1921 г. Българския славей казва „да“ на д-р Любен Лукаш, но двамата се венчават пет години по-късно заради многобройните ангажименти на Христина. Тогава тя е на 37 години, на върха на славата си, единствено помрачена от подозренията за „странния й романс с жена“. Според някои нейни биографи любовта им е истинска, но според други тя е просто параван и бракът им е формален. Певицата иска да успокои близките си, които непрестанно се тревожат от прекомерната й близост с Людмила, както и да запуши устите на сплетниците. Съученикът й Лукаш е най-удобен за това, защото от години й предлага брак. Съвместният им живот обаче не трае дълго, тъй като съпругът й винаги е на заден план. На всяко турне я придружава Людмила. Накрая Лукаш не издържа и се оттегля. Напразни остават опитите на роднините, които не могат да приемат раздялата, да я отделят от Прокопова и да я убедят да се върне при мъжа си. Христина обаче преживява тежко натиска им и заболява от диабет.
След лечение във Виена тя възстановява успешните си гастроли из Европа, а през 1930 г. си купува къща в София, в която заживяват с Людмила и основават своя музикална школа. В печата веднага се появяват хапливи карикатури, които ги показват като влюбена двойка. Подозренията за нетрадиционната им връзка не помрачават преклонението пред таланта й – Христина е назначена за редовен професор по солово пеене в Консерваторията и за солист в операта. Домът й е пълен с млади хора, които идват на уроци. Зложелатели обаче не липсват. Те я обвиняват, че живее повече в чужбина и че е като лоена топка, която не бива да се появява на сцената. Под тяхно влияние попада и тогавашният артистичен директор на Софийската опера Мойсей Златин, който през 1935 г. я уволнява. Обидите обаче не я пречупват и преди да си отиде от този свят, тя изнася над 60 концерта у нас.
След смъртта й Людмила Прокопова остава в България и преподава вокална педагогика в Музикалната академия, където през 1942 става професор. Опитва се да превърне дома на Морфова в музей, но властите й отказват. След като си отива от този свят на 6 април 1959 г., роднините й научават, че не могат да я погребат в Чехия. В завещанието й пише, че иска да бъде положена в гроба на Христина.
Мария ПЕТКОВА
