Най-после се появи филм за две феноменални личности в българската култура – Борис Христов и Пенка Касабова. „Живот страшен и все пак много хубав“ на сценаристката и режисьорка Ралица Димитрова е завладяващ микс от документално и игрално кино за обречената любов – не като метафора, а като действителност, между най-великия бас на XX век и сестрата на Гео Милев. Във фокуса са чувствата между двамата интелектуалци, надраснали предразсъдъци и догми, политически катаклизми и лични интриги, физическа раздяла и професионални амбиции. Всичко е едно към едно, защото в архивните записи звучи гласът на самата Пенка Касабова, която си отива от грешния ни свят на 101 през 2000 година. Както се знае, тя е вдъхновителят и ваятелят на Борис Христов като международна знаменитост. Никога не пожелава да излезе от могъщата му сянка и се отказва егото си, за да го пренесе в жертва пред олтара на неговия музикален гений.
„Преди няколко години се запознахме с една от наследниците на Пенка Касабова, която развълнувано ни разказа за тази необикновена за българските критерии жена“, разказват продуцентите от „Б плюс филм“. Продукцията е базирана и върху писмата между Пенка Касабова и Борис Христов. Но освен романтиката, те осветляват и събитията в българското общество за продължителен период от време в две политически системи. Емоции, проблеми и кошмарни препятствия се преплитат по пътя на юриста с божествения глас, посветил се на класиката, и учителката педагог с диплома от Чикагския университет.
През спомените на Пенка Касабова и епистоларните изповеди на Борис Христов наднича почти век от съдбата на България и Европа, която пряко се отразява и върху битието на двойката. От запазените документи разбираме, че те се събират за кратко в Рим, където обитават мизерно жилище и гладуват. Че тя е репресирана от българското Гестапо и е привиквана в полицията, в чиито подземия през 1925 година изчезва брат й Гео Милев.
Проблемите на епохата – фашизмът, антисемитските закони, войната, женската еманципация, зараждането на комунизма и методите на новата социалистическа държава – са пречупени във филма през несломимата крехка фигура на Пенка Касабова. Тя изпъква при всички катаклизми, защото за нея любовта, както към единствения мъж, така и към професията, е единственото важно нещо, което трябва да бъде съхранено във враждебната реалност. Сред другите големи теми във филма са и тези за мястото на жената в българското общество във времето, за отношението към твореца, към инакомислещите, за липсата на памет и незаслужената забрава.
В хода на драматичния сюжет зрителите наблюдават шахматна размяна на фигурите, а лайтмотивът е темата за себеотрицанието в името на другия, на неговото признание и слава. Филмът излиза от личното и интимното, за да дебатира въпроса за цената, която плащат Борис Христов и Пенка Касабова, тероризирана от властта и преди, и след 9 септември 1944 година, вече като проводник на американските идеи в образованието. Особено потресаващ е моментът, в който публиката най-после получава отговор защо Борис Христов и Пенка Касабова не успяват да се съберат. Тя все пак се добира до последния билет за последния полет от София до Виена, преди комунистическа България да прекъсне пътя към гнилия Запад. Но минути преди да се качи на самолета, й казват, че мястото й е дадено на друг. И това е краят на надеждата.
Борис Христов се връща отчаян в Рим, а по-късно се жени за Франка. Новината стига до Пенка Касабова чрез общ приятел. Виждат се отново чак през 1962 година, когато Борис Христов за първи път от двадесет години се завръща в България. На летището го аплодират стотици почитатели, но той се вълнува най-вече от предстоящата среща с Пенка Касабова. През 1967-а идва за погребението на майка си, през 70-те започва серия от записи с църковни песнопения в катедралата „Свети Александър Невски“, издадени от „Балкантон“.
В „Живот страшен и все пак много хубав“ три актриси влизат в образа на Пенка Касабова в различни възрасти. Прийомът е отдавна познат, но в този филм е използван впечатляващо елегантно и логично. Елена Хрант е младата Пенка Касабова, която всъщност започва разказа. Хрант, чието излъчване няма общо със зализания имидж на госпожиците от нейната генерация, все още не е позната на широката публика, но театралите я харесват от жанровата и алтернативната сцена. Още една ученичка на Ивайло Христов – Милена Ерменкова, е по-зрялата Касабова. Вера Среброва, която през 70-те и 80-те беше фаворит на зрителите от няколко поколения, но през новия век киното се направи, че е забравило за нея, сега е чудесна като гонещата библейските висини Пенка Касабова. Трите разкриват психологическите терзания на героинята, зараждането и развитието на страстта към Борис Христов, преплитането ѝ с приятелството и чувството за дълг, преминаването към по-уталожени и дълбоко стаени емоции.
Иваил Симеонов е в ролята на младия музикален гений
Актьорът излъчва известна прилика със световния певец в началото на кариерата му
Голямата изненада във филма е Иваил Симеонов, който се превъплъщава в младия Борис Христов. Актьорът, доскоро познат само на феновете, посещаващи представлението „Престъплението“ на така наречената „Скеч банда“, сега прави огромна крачка. Той дори излъчва известна прилика със световния певец в началото на международното му битие. Докато чете писмата му, Иваил Симеонов сякаш наподобява и гласа му.
„Той е по-пестелив във визуалното представяне на Борис Христов, но разкрива щрихи от личността му чрез оригиналните писма до Пенка. Опитваме се да покажем различното лице на прочутия бас. Това е друг, не толкова познат Борис Христов – не особено волеви, склонен да пожертва кариерата си заради дребни житейски удоволствия, но мил и обичлив приятел, чувствителен и духовит, забавен и емоционален. Човек, който под влиянието на любимата успява да се промени и да се изпълни с амбиция, за да се превърне в този, който Пенка е успяла отрано да види и да извади от сърцевината на личността му“, коментира Ралица Димитрова.
И това е най-интересното в персонажите – ако Касабова от началото до края остава непроменена в своя изкован от несгодите характер и не се поддава на социалните провокации, Борис Христов претърпява огромна метаморфоза. Паралелните им преживявания, взаимното им въздействие, перипетиите в отношенията им, съдбовните случайности, които ги спъват, изграждат пълноценна драматургия. Авторите, естествено, не налагат безапелационен ракурс към един от най-потресаващите любовни сюжети в българската космогония. Те залагат на предизвикателството да променят ъгъла към приемани отдавна познати факти. Това не е просто биографичен филм, а продукция, която разкрива съвсем нов стил в жанра. След прожекциите на 30-ия София Филм Фест ценителите ще гледат „Живот страшен и все пак много хубав“ по БНТ.
Албена Атанасова