„Завръщането“ (The Return), 2024, Великобритания/Италия/Гърция/Франция, режисьор Уберто Пазолини, продуценти: Уберто Пазолини, Джеймс Клейтън, Роберто Зеса, Константинос Контовракис; сценарий: Едуард Бонд, Джон Коли, Уберто Пазолини (по мотиви на „Одисея“ от Омир); оператор Мариус Пандуру, музика Рейчъл Портман, в ролите: Рейф Файнс, Жюлиет Бинош, Чарли Плъмър, Маруан Кензари, Клаудио Сантамария, Анхела Молина.
Десетата екранна версия на „Одисея“ е съсредоточена в завръщането на Одисей в Итака. Банален и кървав филм. Бурни вълни се удрят в скалист бряг. На остров Итака виждаме младия, рус и брадат Телемах (Чарли Плъмър). След това – царица Пенелопа, която от 20 години чака своя цар Одисей, а синът им не го е виждал. Ето го и самият Одисей (Рейф Файнс), проснат гол на брега. Безжизнен.
Пенелопа е обект на досадно ухажване от страна на разни мъже, много от тях черни, жадни за власт. Те вкупом искат да унищожат Телемах. За известно време той изчезва в морето. Пенелопа под зоркото око на старата и красива дойка на Одисей Евриклея (Анхела Молина) тъче червено платно. Упорства, че ще реши за кого да се омъжи, когато то е готово, но прави всичко възможно да отлага. Одисей е спасен от свинаря Евмей (Клаудио Сантамария) и помощниците му. Още с пристигането си старият войн се разправя с наглите врагове-гуляйджии. Пенелопа е нервна. Дойката го разпознава по белег. Той продължава да се държи като скитник, въпреки че признава на Телемах, че му е баща. Момчето не вярва. На финала Пенелопа спретва теста с лъка и тетивата за претендентите за ръката й. А след като го спечелва, Одисей избива всичките. Помага му Телемах…
Във филма са спестени дългогодишните скиталчества и премеждия на Одисей от Троянската война до Итака. Съсредоточен в преживяванията около неговото завръщане, Уберто Пазолини не го показва като хитър, както е при Омир, а като умел и точен боец. Рейф Файнс е със сплъстена коса, брада и рани – през цялото време е полугол и смръщен. Пенелопа на Жулиет Бинош е уязвима и строга. Заснет красиво от Мариус Пандуру, предимно в нисък ключ и в едри планове, на моменти филмът е динамичен, в други заприличва на рецитал. Музиката е патетична и епизодите без нея са почти радост.
Гледайки „Завръщането“, неизбежно се сетих за „Конклав“ (2024) на Едуард Бергер отново с Рейф Файнс. Той бе най-силният в тазгодишната надпревара за „Оскар“, но навярно и поради това получи само статуетка за сценарий. А смъртта на папа Франциск увеличи с милиони гледането му в интернет. „Завръщането“ не увлича, нито вълнува.
Уберто Пазолини е племенник на Лукино Висконти и живее в Лондон. Бивш инвестиционен банкер, той започва кариерата си в киноиндустрията в отделите за международен маркетинг и разпространение в 20th Century Fox, преди да стане част от Enigma Films на Дейвид Пътнам в началото на 80-те години на ХХ век. Впоследствие се премества в Columbia Pictures. Продуцира „Време за мъже“ (1997) на Питър Катанео, а режисьорският му дебют е комедията Machan (2008) с две награди от Венеция. Следва миксът от погребална комедия и road movie „Натюрморт“ (2013) с много международни отличия, включително на FIPRESCI от Венеция. Уберто Пазолини бе сред гостите на 29-ия София Филм Фест. В интервю споделя: „Решихме, че за нас е интересно психологическото пътуване, психическият път, който човекът преминава, и поради това не ни вълнува зрелищното, фантастичното, необичайното“.
Сред екранизациите на поемата на Омир с оригиналност се отличават „Погледът на Одисей“ (1995) на Тео Ангелопулос и „О, братко, къде си?“ (2000) на братя Коен. А догодина чакаме новия епичен фентъзи филм „Одисея“ на Кристофър Нолън.
Геновева Димитрова