След „Пътешествайки“ – книгата, която срещна българските читатели с пътеписното наследство на Никос Казандзакис, поредицата на „Ентусиаст“ продължава с непубликувани до момента у нас негови текстове, посветени на Англия и Испания. Вторият том от луксозната колекция на издателството с най-значимите произведения на световноизвестния писател събира проникновени мисли за двете страни. В изключително живописните словесни етюди за пореден път се откроява екзистенциалната проникновеност на Казандзакис и непримиримия му стремеж към духовна свобода. Селекцията и преводът са на Николай Костов, а оформлението на арт директора Яна Аргиропулос.
„Сънищата и пътешествията оказват най-голямо влияние върху живота ми“, признава Никос Казандзакис. Критици коментират, че вероятно затова и пътеписите му са така „удивително възторжени, сетивни, блестящо и с любов написани, жизнеутвърждаващи и философски“.
В продължение на 40 години Казандзакис пътува в Европа, Азия и Африка. Докато многократно посещава Испания и Англия, опознава двете нации, богатата им история, сложната им идентичност. Англия е представена през погледа на проницателния наблюдател като модерен свят, изпълнен със социални контрасти, индустриален ритъм и морални дилеми. Испания пък е земята на крайности, страст и трагична красота – земя, в която се преплитат религията и бунтът.
Казандзакис така убедително рисува с думи градовете, че читателят сякаш физически усеща енергията им. Като автентичен космополит трезво анализира обществото в двете държави, но безапелационно се прекланя пред литературните им гении Сервантес и Шекспир. Не липсват и лирични прозрения за смисъл на пътуванията, които за автора са „духовни пиратства, изблици на изтерзаното сърце, ненаситност на окото, копнеещо и бързащо, преди да угасне, да види колкото е възможно повече вода и земя“.
„В онзи ден сърцето ми изригна и вече бе сигурно: животът е любовна, смъртна борба, едно страшно, без надежда и без малодушие, донкихотовско приключение“, споделя Казандзакис в очерка „Бикоборството“ от 1936 г. Дръзкият му вик Viva la muerte е кулминацията на испанската му експедиция.
Както се знае от биографията на всемирния автор на „Алексис Зорбас“ и „Христос отново разпнат“, той от шестгодишен усеща повика на номадството, когато семейството му бяга от родния Крит след поредно въстание срещу османската власт. И въпреки че гръцката държава е възстановена, Казандзакис продължава в Париж юридическото си образование, започнато в Атинския университет. Следват Китай, Япония, Русия, Англия, Испания. След Втората световна война се установява в Южна Франция. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 година в германския град Фрайбург, но тленните му останки са погребани близо до църквата „Свети Мина“ в родния му Ираклион. Както целият свят знае, върху гроба му пише: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“.
Албена Александрова