Публиката във визуалните изкуства със затаен дъх чака края на една сага, след която всички ще си отдъхнат с облекчение. Дойде времето Националната галерия да се раздели с един излишен и вреден самодеец. Става дума не за кого да е, а за директора на най-големия музей в държавата Яра Бубнова. Причините съветската изкуствоведка да си тръгне до началото на ноември са две – първата е навършване на годините за пенсиониране – събитие, което се случи още миналото лято, и второто е краят на мандата й, изтичащ в началото на ноември. Волю или неволю, Министерството на културата ще трябва да събере кураж и да бъде издадена заповед за провеждането на нов конкурс за директор. Закъсняло действие. Във времето бяха пренебрегвани закони, замазвани следите на престъпления и се затваряха очите за систематична вредителска дейност, само и само Бубнова да запази поста си. Необяснима защита от страна на институции, правосъдни органи и невнятни министри на културата като Боил Банов и Велислав Минеков. Всичко това можеше да минимизира щетите от престоя на самообявилата се за концептуалистка московска критичка.
Тази жена така и не можа да се оправи в дебрите на българското изкуство и то си остана твърде далечно и чуждо за нея. Да не говорим, че за прекалено дългия си престой в Националната галерия така и не успя да наложи елементарни правилници за работата на институцията, която оглавява. Същевременно тя успешно надделя над нормалността. Без въобще да се вълнува, че по време на нейното управление Националната галерия не само се обособи като място за лоши изложби, но и загуби обществено доверие като важна културна институция. И докато процесите на разпад течаха с пълна сила, успоредно с това научавахме, че Бубнова дълги години, по-точно цели 25 (!), е работила в конфликт на интереси като шеф на несъществуващата вече Галерия за чуждестранно изкуство и Института за съвременно изкуство (ИСИ). Проверката на Министерството на културата и уличаващите Бубнова резултати бяха заметени под килима или натикани и заключени в нечие чиновническо шкафче, а руската изкуствоведка продължаваше да оцелява след невъзможни и немислими за други гафове. Случи се така, че дори нейни доскорошни съмишленици от частния ИСИ я изоставиха и напуснаха, виждайки безхаберното й ръководство на галерията. След като обяви едно голямо плюскане, организирано от скандалната Ода Жон, за пърформанс, след като подреди най-безцеремонно изложба на любимците си от ИСИ в залите на НХГ, Яра Бубнова удари дъното, като реши да се прави на артистка и се представи концептуално с принтиран и нарязан като пъзел свой текст, писан за изложба. Неуместните артистични напъни и плоските хрумки са особено нелепи. Уклоните на съветската специалистка да се изявява като артистка са стари.
Московчанката отдавна е стъпила като самодеец на сцената на съвременното изкуство и залива социалните мрежи със свои артистични фотографски цикли с вибратори, с коледни играчки под формата на фалоси, със сластно духане на сапунени балони, с близане на розови винкели. На всичко това хората можеха да гледат с подобаващото се чувство за хумор, ако в лицето на Яра Бубнова не виждахме директор на най-големия ни музей. Пореден фарс в българската култура, обитавана и управлявана от какви ли не екземпляри през годините. Фарс, чиято еманация е как една спорна съветска изкуствоведка, довлечена романтично в България, от страстна почитателка на йогата и любовта, от семпла библиотекарка и волнолюбива птица се е превърнала в директор на Националната галерия.
И ако за това естетическо безчинство има някакво мъгляво оправдание, че в изкуството всичко може, то за другите безобразия от директорството на Бубнова и липсата на адекватна реакция от страна на управниците на държавата за тях прошка не трябва да има. Вестник „Филтър“, сайтовете filternews.bg и bgart.bg от години пишат за скандалното й управление на Националната галерия. Публикували сме текстове за изчезнали и увредени платна, за липсата на контрол при съхранението на важни картини от по-стари периоди в изкуството ни. Неотдавна авторитетният изкуствовед Пламен В. Петров разкри, че картини за изложбата на Златю Бояджиев в НХГ са били почиствани… със слюнка. Публикувахме и фотографии, от които се вижда, че платната се въргалят по земята, преди да бъдат окачени за експозицията… Пак нашите медии алармираха, че от Националната галерия са хванали крачета рисунки на големия ни художник и илюстратор Борис Ангелушев. Случаят е заснет от камера, от която се вижда как известен изкуствовед, работещ в НХГ, ги изнася от сградата и докато върви, част от тях се разпиляват по земята. За това се води разследване, чийто резултат няма кой да оповести.
Да не говорим за най-големия скандал по време на управлението на Бубнова, свързан с това, че голяма част от 251 картини със статут на национално богатство са били повредени от различни аварии през последните седем години. Сред тях са творби на Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Дечко Узунов и много други. През последните години стана ясно, че противопожарната система във фондохранилището на галерията е аварирала и резултатът са десетки увредени картини. На фона на тази пълна съсипия изключително цинично звучи признанието на самата Яра Бубнова, че е имало такъв инцидент. Още по-нагъл изглежда спокойният й разказ и за други аварии в галерията през последните години, свързани най-вече с наводнения. Цялата тази вандалщина беше представена като част от нормата. Все едно е станало наводнение в мазето на бай Иван от столичния комплекс „Дружба 2“ и са пострадали бурканите му с кисели краставички, зелен фасул, компотите и друга зимнина. Мащабът на бедствието и отношението към него от страна на Яра Бубнова са нахалство без граници. То показва, че не само картините са увредени, но по-сериозни са уврежданията в мисленето на управниците, в това число и на директорката на НХГ.
Ако има държава на място, Инспекторатът към Министерството на културата ще провери цялостната дейност на директора на НХГ, преди да приключи мандатът на Ярослава Бубнова или преди самата тя да реши да се пенсионира. И най-малкото ще й отнеме всички награди, давани от държавни институции незнайно за какви заслуги към българската култура. Колкото по-рано, толкова по-добре, защото знае ли човек какво още може да се случи в Националната галерия до края на мандата в началото на ноември.
Дарението на Маргарита Занеф мухлясва
Нито един лев не е осчетоводен от 1,8 милиона, които галерията получи от австралийската българка
На многобройните въпроси какво се прави с дарението, възлизащо на близо 1,8 милиона лева, от Националната галерия от екипа на Яра Бубнова упорито отказват да отговарят. Тук е мястото да уточним, че дарението е най-голямото по размерите си за институцията и е дело на родената у нас и емигрирала в Австралия Маргарита Занеф. Изричната воля на дарителката е парите да се използват за обогатяване колекцията на НХГ. Получено по време на бившия директор на НХГ Слава Иванова, която внезапно бе „пенсионирана“ през 2018 година, дарението все още не е усвоено от настоящия директор Яра Бубнова и нейния екип. По-точно нито един лев не е осчетоводен и не е използван по предназначение, каквото е желанието на Маргарита Занеф, чието име трябваше да носи една от залите на галерията.
Парите се обезценяват, а ръководството на НХГ, изглежда, няма никакъв интерес да купува произведения, коментират изкушени от българското изкуство. Според хора, близки до Бубнова, във фонда на НХГ са влезли само картини на приятеля й Недко Солаков и на още няколко „творци“ от нейния Институт за съвременно изкуство. Но сумите за тези „творби“ не са от дарението на родолюбивата ни сънародничка, която приживе е събирала картини и през 2008 година е решила да остави крупната сума за най-големия български музей. Без да подозира какви безхаберници ще има „грижата“ за дарението.
Иво ДИМИТРОВ
