„Теза, Антитеза, Синтез“, съвместната изложба, представяща живописни творби на Петър Пиронков и Свилен Стефанов, може да бъде разгледана до 17 октомври в Художествена галерия-Смолян. Идеята за нея е на куратора, доцент д-р Сузана Николова, която описва експозицията като „донякъде екстравагантен проект, в който двама достатъчно различни автори си сътрудничат по парадоксален начин в полето на живописта“.
В своя текст за „въпреки.com“ доцент Николова поставя въпроса: „Но защо съществува необходимостта да бъдат показвани заедно?“. Тя веднага отбелязва, че ги „обединява големият формат, принципно подразбиращ се в експресивния маниер на работа“. Въпреки това, различията са очевидни „още от първия поглед – от бързо разпознаваемата индивидуалност на концептуалната структура и следващия я живописен подход“. Кураторката подчертава, че предизвикателството се крие именно в показването на „двама съвременни и популярни живописци“, които „идваха от различни визуални и концептуални традиции“. Тази формулировка задава тон за една изложба, която изследва диалога между несходни художествени светове.
Самото заглавие на експозицията – „Теза, Антитеза, Синтез“, не е случайно и носи дълбок смисъл, излизащ отвъд простото представяне на две отделни художествени позиции. То пряко препраща към диалектическия метод, популяризиран във философията на Хегел. В най-общ смисъл, тезата представлява първоначално твърдение или идея; антитезата е противоположността, контрастът, който възниква в отговор на тезата; а синтезът е новото, по-висше разбиране, което се ражда от напрежението и взаимодействието между тезата и антитезата.
Приложен към живописна изложба, този философски подход предполага, че творчеството на Петър Пиронков и Свилен Стефанов не просто съжителства едно до друго, а влиза в активно взаимодействие. Вероятно зрителят е поканен да открие „тезата“ в единия автор, „антитезата“ в другия, и чрез съпоставянето им да достигне до някакъв „синтез“ – ново прозрение за съвременната живопис, за възможностите на изразяване или за специфичния диалог между тези двама художници. Това не е просто показване на индивидуални творби, а създаване на пространство за интелектуално и естетическо изследване на различията и допирните точки. Заглавието рамкира изложбата като място на динамичен художествен дебат, а не на статично представяне.
В контекста на съвременната живопис, която често е обект на дебати относно нейното място и значение в епохата на дигиталното изкуство и нови медии, кураторски проекти като „Теза/ Антитеза/ Синтез“ придобиват особена тежест. За да разберем по-добре тяхната актуалност, е полезно да се обърнем към позициите на някои от водещите съвременни изкуствоведи и теоретици.
Един от най-влиятелните гласове е този на Тиери дьо Дюв, белгийски изкуствовед и теоретик, който в трудове като Dans le nom de l’art (1989) и Kant After Duchamp (2011) анализира състоянието на изкуството след модернизма. Дьо Дюв твърди, че днес „няма вече изкуство, а само произведения на изкуството“, подчертавайки дефиниционната криза в полето на изкуството. Според него, днешният художник не е обвързан от догми, а е свободен да определя какво е изкуство, което води до множество паралелни, често противоречиви практики. Тази гледна точка идеално обяснява разнообразието, което срещаме, и защо проект, събиращ на пръв поглед разнородни автори, е не само възможен, но и необходим.
Друг интересен теоретик, който разсъждава върху жизнеността на живописта, е Дейвид Жозели, американски изкуствовед и професор. В книгата си After Art. How digital networks are transforming art and architecture (2013) той анализира как живописта продължава да бъде актуална, но по нов начин. Жозели отхвърля идеята за нейната „смърт“ и вместо това предлага концепцията за „експанзивно поле“ на живописта. Според него, днес живописта не е ограничена само до платното, а може да се проявява в инсталации, дигитални формати или като част от по-широки концептуални проекти. Това разширяване на възможностите ѝ позволява да остане релевантна, адаптирайки се към съвременните условия и диалози. Навярно Жозели би видял в изложба като тази на Петър Пиронков и Свилен Стефанов пример за това как живописта продължава да създава нови форми на „присъствие“ и „значение“ в съвременния свят на образите.
Иля Кабаков, макар и предимно концептуален художник, също предлага важен поглед към съвременното изкуство. В своите текстове той често говори за многообразието от „гледки“ или „позиции“, които художникът заема спрямо реалността и които се отразяват в неговото изкуство. Той подчертава, че вече не съществува единствена „правилна“ гледна точка или стил, а по-скоро фрагментирани наративи и индивидуални системи. Тази идея за множество, често конкуриращи се „гледки“, резонира с кураторската концепция за „теза“ и „антитеза“, показвайки как съвременната живопис може да бъде поле за среща и „сблъсък“ на различни визуални и концептуални светове.
Тези гледни точки, а те могат да бъдат разширени многократно, всъщност ни дават вероятен отговор на въпроса защо изложбата „Теза/Антитеза/Синтез“ може да бъде мислена като кураторски коментар върху състоянието на живописта днес, през четката на двама живописци, които „могат да правят каквото си искат“. Изложба, която отразява отсъствието на единен наратив, но и жизнеността на традиционния медиум и многообразието от индивидуални подходи, които характеризират съвременното изкуство.
Пламен В. Петров