Прея е в еуфорично настроение, тъй като преди броени дни излезе новият й албум „Лава“ – трети в нейната кариера. Певицата, направила своите първи стъпки през 2011 година в „Х Фактор“, после минала през риалити шоуто „Музикална академия“ през 2013, днес категорична заявява, че е открила в себе си артиста, който винаги е търсила. В чест на новия албум Прея дори си боядиса косата огненочервено – точно какъвто е цветът на горящата лава.
– Прея, избухна ли вулканът „Прея“ в новия ви албум „Лава“?
– Абсолютно, но избухването беше контролирано. Докато създавах албума „Лава“ се отдръпнах от светския живот, доколкото е възможно, и достигнах до интересни дълбини за себе си като човек и най-вече като артист. Успях да извадя от недрата доста по-интересни неща, отколкото досега. Поне така се надявам.
– Какво открихте за себе си?
– Бих казала, че открих както съкровища, така и една може би по-тъмна моя страна. Много се радвам, че това се случи, тъй като сега мога точно тази тъмна страна да я приема, да я обработя и да ме направи по-силна. Благодарение на „Лава“ открих и истинската си същност като артист. Много дълго време търсих кой точно е моят стил и вярвам, че съм го намерила.
– Лавата, от една страна, освобождава вулкана от неговото напрежение, но от друга, изгаря всичко по пътя си. Какво е лавата за вас?
– Самата дума „Лава“ се появи съвсем случайно по време на писането на една от песните. Да, тя е стихийна сила и нищо не може да я спре, като тръгне, но в същото време има това пречистващо свойство и след като премине някъде, създава предпоставки за ново начало.
– В този албум вие смесвате фолклор с модерно звучене. Не ви ли се е случвало някой да ви каже: „Абе, как така момиче с тъмен цвят на кожата посяга на българския фолклор“?
– Истината е, че не ми се е случвало, което за мен беше огромна изненада. Но ще призная – още преди излизането на песента „Мома“, която е сред фолклорните в албума, изпитвах лек страх именно заради това как ще я приемат хората от моята уста. Бях се подготвила психически да издържа хейта. Но те я приеха с толкова любов и позитивни чувства, че ме изненадаха много приятно.
– С „Мома“ се явихте на българската селекция за „Евровизия“. Не ви ли беше малко яд, че не спечелихте и не отидохте на конкурса във Виена?
– Не. Дори от сегашна гледна точка съм суперщастлива, че така стана. Още тогава много се зарадвах за избора на Дара. Разбира се, исках да спечеля, но който и да беше отишъл във Виена, щях да съм доволна, защото самата селекция беше много силна и ни бяха събрали доста талантливи артисти.
– Ако догодина отново има национална селекция, ще участвате ли?
– Не съм сигурна. От една страна, бих казала да, защото Дара ни доказа, че и невъзможното е възможно. България никога не беше печелила, но го направи сега. Шансовете обаче втора поредна година да се случи са много по-малки. Но пак казвам – невъзможното е възможно. Самата аз си повтарям това постоянно и затова на въпроса ви ще отговоря така – все още обмислям дали да участвам.
– Нека да поговорим за заглавията на вашите песни в новия ви албум. Една от тях е „Насаме“. Какво си казвате, когато оставате сама със себе си?
– Целенасочено понякога искам да оставам сама със себе си, защото аз съм едновременно и екстроверт, и интроверт. Ценя си личното време. За мен това е единственият начин да успея да асимилирам динамичното си ежедневие. Ако не спра за малко и не остана в покой, усещам, че започвам да се движа на автопилот. След като се усамотя, излизам регенерирана от тези мои сеанси.
– Налагало ли ви се е да търсите помощта на психолози?
– Да, ходила съм на терапия и това много ми помогна да се разбера в цялост и да приема различни свои черти, да си простя някои неща както на себе си, така и на мои близки.
– Какво трябваше да си простите?
– Много дълго време се борех с факта, че съм различна от хората около себе си – както вътрешно, така и външно. Освен това имах по-тежко тийнейджърство и съм правила неща, които не са ми помагали да бъда най-добрата си версия.
– Залитали сте към забранени неща ли?
– Може да се каже. А и се държах безотговорно към себе си на най-различни нива. Така че това е нещо, което със сигурност трябваше да си простя, да приема и да намеря плюсовете на този период, защото и такива има.
– Интересен е разговорът, който водим сега, защото вие всъщност показвате две лица. В интервюта по телевизиите винаги сте усмихната, дори прекалено експанзивна, а сега казвате, че имате нужда да се затваряте в себе си, да си прощавате… Има ли Прея две лица всъщност?
– В мен се съдържа не едно противоречие. Но впоследствие осъзнах, че почти при всички хора е така. Именно в песента „Мома“ се разглежда точно това – да си позволим да се приемем във всичките си измерения, дори те да изглеждат и да звучат противоположни. Много често се опитваме да слагаме сами себе си в кутийки, но ние, хората, сме нелогична съвкупност от черти и това ни прави цветни и различни. Така че аз по-скоро съм този екстровертен и позитивен човек, но това е продукт на онези моменти, в които си позволявам да остана сама със себе си и да преосмисля всичко, което ми се е случило. А и винаги търся позитивните изводи, дори някоя ситуация да е по-скоро негативна. Минавам за малко през тъмнината само за да видя откъде идва лъчът и да тръгна към него.
– Казвате, че песента „Еделвайс“ е вашата оголваща изповед. Защо?
– Не съм от хората, които си позволяват дълго време да бъдат меланхолични и тъжни. По-скоро се потупвам по рамото и си казвам: „Ставай и продължавай!“. Тази песен ми подейства много терапевтично, тъй като си позволих да бъда слаба и уязвима и да приема това. Признавам си какво ми е тежало, но в мой стил тя завършва обнадеждаващо.
– И какво ви е тежало?
– На сесията, на която създавахме песента, в екипа участва и Мила Роберт. Тогава тя предложи една идея, но аз й обясних, че това не е моята мъка. И тъй като с нея сме близки, си позволих да й споделя, че съм се чувствала много неразбрана и съм била недоброволно вълк единак заради различната си съдба. Заради това, че съм дете на смесен брак и тук съм чужденец, и в родината на баща ми пак ще съм чужденец. Така че няма нито едно място, което да ме приема 100 процента като своя. Това ме кара да се чувствам като дърво без корен.
– Да, вашата съдба наистина е тежка, защото баща ви умира в катастрофа, когато сте само на няколко месеца. Майка ви трябва да се грижи сама за вас. Кога ви е липсвала силната бащинска енергия?
– Аз никога не съм знаела какво е бащинска енергия. Дори съм си мислила дали пък не съм една идея повече късметлийка, защото представете си колко по-тежко е на дете, което е познавало баща си и след това го е загубило. Аз нямам реален спомен за моя баща, не съм усетила липсата, а и майка направи всичко възможно да не чувствам празнота. И тъй като тя се мъчеше да бъде и майка, и баща едновременно, аз като че ли даже имах нужда от повече женска енергия в живота си.
– Много деца с различен цвят на кожата у нас са преживели негативно отношение от страна на свои връстници, дори са малтретирани. Вие как преминахте през това?
– И на мен ми се е случвало, даже немалко пъти. Почти всяка седмица. И то до доста късна възраст. Този период продължи 20 години. Спря да ми бъде ежедневие едва когато станах публична личност. Определено расизмът в България не вярвам да е чак в толкова голяма степен изявен, колкото на други места по света. А и аз самата винаги съм срещала повече любов, разбирателство и толерантност, но и доста от другото.
– Записвате песни на български и на английски. На кой език според вас пеете по-добре?
– Предполагам, че и на двата. Поколението ни израсна с англоезична музика, но нашият език е богат и красив и е много удовлетворяващо, когато успееш да си предадеш мисълта по чудесен начин на български. Смесих двата езика в песните ми, защото си позволих да пиша така, както ми идват нещата в главата, а не да се опитвам да ги превеждам. Ако знаех повече езици, и тях щях да използвам.
– Добре ли се чувствате в колаборации?
– Много ми е приятно, защото се завихря специална и по-голяма енергия. Талантът се мултиплицира и всеки дава собствения си специален елемент. Аз съм си групарка и обичам да съм с мои колеги. Миналата година записахме с Мария Илиева песента „Дива x 2“. С нея имаме много допирни точки и като вкус, и като темперамент. Докато се раждаше песента, повече си говорехме, смеехме се и си пиехме вино, отколкото сме писали. Но пък се роди една хубава песен. Имам и колаборация с Руши Видинлиев, на която скоро ще заснемем клип.
– С Руши как се открихте?
– Оказа сме, че си фенове един на друг от доста време. Аз на него от повече. Той започна да работи с музикалния продуцент, с който правя по-голяма част от моята музика – Денис Попстоев. С Руши се засякохме няколко пъти в студиото. Казахме си, че ще е добре да направим нещо заедно. Той е доста различен като темперамент от мен, по-мистериозен и интровертен е. Но да се работи с него в студио е изключително приятно. На промоцията на албума му „Три дни чудеса“, когато изпълнихме песента, импровизирано си направихме малка хореографийка и ни беше много забавно.
– Вие сте от изпълнителите, които са били и с голяма компания зад гърба си, и се самопродуцират, както правите сега. Кога ви е било по-лесно?
– Административно със сигурност е по-лесно, когато имаш гръб. Но тъй като в артистичен план се нуждая от свобода, сега мога да правя каквото си пожелая. Истината е, че всеки артист има много занимания, които не са артистични. Даже понякога именно те заемат по-голяма част от времето му.
– Заради излизането на албума боядисахте косата си червена. С какви цветове сте експериментирали досега?
– С какви ли не! Много обичам да експериментирам с визията си. А и косата позволява бързо да те вкара в друг образ. Била съм розова, нещо като оранжева и нещо като руса, пепелявосиво-лилава…
– Продължавате ли да се мъчите с диети?
– Да се мъча не бих казала, но да – продължавам. Заради динамичния ми график обаче се случва да ям онова, което има, и това прави хранителния ми режим доста по-сложен.
– Е, имахте голямо постижение – бяхте свалили доста килограми…
– Да, имах и сега е време да постигна това отново.
– Съвсем скоро ще празнувате две години от сватбата със съпруга ви Евден. Какво научихте за това време за семейния живот?
– С Евден сме от 11 години заедно и не си мислех, че след сватбата ни нещо ще се промени. Но се промени. Стана ни някак по-уютно и се въдвори едно вселенско спокойствие.
– Вече мислите ли за деца?
– Да, абсолютно. И двамата много обичаме деца, а и повечето от нашите приятели вече си имат. Така че това определено е сред плановете ни.
– Гледа ли Прея към световната сцена?
– Да, и това е една от причините да си позволя албумът „Лава“ да бъде двуезичен. Езикът ни донякъде спира българските артисти да направят експорт навън. От друга страна пък, ни прави интересни за света. Затова си мисля, че миксът дава добър шанс за успех. Вярвам, че имам какво да дам на световната сцена и ми е интересно, защото тук сме малък пазар и нямаме кой знае какви възможности за разнообразие в себеизразяването. А пък и всеки артист се радва, когато посланието му достига до повече хора.
Антон СТЕФАНОВ