Знаменитият актьор Джет Ли избра по-различни мемоари, за да сподели десет дълбоки прозрения, извлечени от емблематичната му кариера, личния му живот, философията му и трийсетгодишната му практика на будист. „Отвъд живота и смъртта. Пътят към истинска свобода“ разкрива много повече за звездата, отколкото филмите му. Историята на Джет Ли е легенда: роден в изключително трудни условия, на 12 е най-младият национален шампион по бойни изкуства в историята на Китай, побеждавайки противници два пъти по-възрастни от него. Филмите „Имало едно време в Китай“, „Герой“ и „Безстрашен“ му донасят световна слава, нареждайки го до Брус Ли и Джеки Чан. След като през 2004 г. едва не загива в цунами, започва активно да изучава тибетския будизъм и посвещава живота си на филантропия, въпреки че се намира в пика на холивудския си триумф.
В книгата, издадена у нас от „Изток-Запад“, Джет Ли за пръв път споделя с читателите какво го е водило в живота му и в неговите истини всеки може да открие мъдрост, насока и сила. Той разкрива на публиката вътрешното си мироздание, разказва неразказани истории и кани за обща медитация върху същността на духовното пробуждане. „Всички човешки същества се стремят към две неща: здраве и щастие. Малцина се замислят сериозно как да са щастливи. … Ако искаме да изживеем трайно щастие, което не се помрачава от превратностите, е нужно да отделим време, за да се запитаме: кой съм аз всъщност? Как изглежда за мен истинската свобода и какво е усещането от нея? Къде да открия смисъл и цел, които да устоят на неизбежните възходи и падения на живота?“
Джет Ли признава, че въпреки стремглавия му възход като екшън звезда и големите постижения в бойните изкуства – след „Манастирът Шаолин“ се прочува в цяла Азия, а успехът го извежда от бедността, удовлетворението му е краткотрайно. „Желанията и страховете доминираха над моя ум, подобно на жестоките тирани, срещу които се изправях във филмите си за бойни изкуства.Те бяха моите господари, а аз – техен слуга. Чрез много практика, усилия и напътствия постепенно открих истината за вътрешната ни природа – а именно че всеки сам си е господар. Това е началото на прехода отвъд живота и смъртта.“
Години наред приятели и редактори от издателства в Китай и САЩ го питат „Защо не напишеш книга – животът ти е толкова впечатляващ и неповторим!“, а той постоянно отказва. Не иска да го укоряват, че се хвали или че поучава. А и знае, че истински смисъл непрекъснато се променя, не може да бъде схванат рационално и изразен с думи. После, след дълго колебание и вътрешна борба, променя решението си.
Албена Атанасова