Знаменателна ще бъде нощта на 15 срещу 16 март, когато в Лос Анджелис ще се проведе 98-ата церемония по раздаването на Оскарите. Не че дългоочакваната вечер не е позагубила блясъка от златните си години на Холивуд, но отличията, раздавани в „Долби Тиътър“, все още са най-престижните, макар и често най-спорните, особено след очевидната намеса на политиката при раздаването им.
Тази година се очаква епична битка между двата основни претендента – „Грешници“ на режисьора Райън Куглър и „Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън. Първият поставя във фокуса расовото неравенство и черната култура, а вторият революционната борба и вечното недоволство от несправедливостта. В „Грешници“ блестят чудесни актьори, но най-вече Майкъл Б. Джордан, а „Битка след битка“ е събрал не по-малко впечатляващ състав, в който пред камерите застават Леонардо ди Каприо, Шон Пен, Бенисио дел Торо и Теяна Тейлър.
Нямаше как да не гледам при първа възможност вампирския епос „Грешници“, получил рекордните 16 номинации за „Оскар“ – непостигнат досега успех и от най-прославените кинаджии. Или аз не разбирам нищо от кино, или Холивуд съвсем е изтрещял. В този филм с нелеп сюжет братя близнаци се завръщат в делтата на Мисисипи през 30-те години. Забърквали са се с Ал Капоне, но вече искат да живеят почтено и да отворят крайпътно заведение с музика, танци и хазарт.
Плановете им се осуетяват, защото внезапно се появява вампир, който обещава расово равенство само с едно ухапване. Да, точно така. Настава взаимно изтребване. Оцелява момче с китара, на което църквата иска да посочи правия път. То май не е много съгласно.
Тази история е заслужила 16 номинации за „Оскар“, а 10 чернокожи творци от екипа имат шанс да получат наградата, в което няма нищо лошо. Лошото за мен е, че гледах „Грешници“ в продължение на 137 минути. Защо? Може би заради чудесния саундтрак, повлиян от блус естетиката, който кара много критици и зрители да твърдят, че това е продукция за силата на музиката. Тя наистина е впечатляваща, докато не бъде прекъсната от поредната вампирска атака, която би трябвало да е метафора на расовата сегрегация в края на XIX и началото на XX век.
Ясно е, че „Грешници“ е повече от филм на ужасите, в противен случай в него нямаше да бъдат инвестирани повече от 100 милиона долара. В интерес на истината, продукцията се представя чудесно финансово и има впечатляващ боксофис, може би защото и 60 милиона са похарчени за маркетинг в световен мащаб. Досега „Грешници“ е спечелил повече от 365,8 милиона долара. Няма спор, че това е гигантски успех. Странно ми е да повярвам, че ухапването от вампир е метафора за расовото неравенство, но явно милиони зрители мислят различно от мен. Както и много мои интелигентни приятели, които твърдят, че филмът прави революция в анализирането на сложни теми, свързани с различията, Злото и вечното ни противопоставяне по всякакви теми. Те, разбира се, имат право на своето мнение.
Аз обаче останах наистина поразена от „Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън – за мен блестящ политически филм, в който вечният бунт срещу несправедливостта е пречупен през прелюбопитна лична история.
В сюжета са замесени терористични дейности на крайнолеви политически групировки, революцията се поставя над майчинството, предателството преобръща житейски истории. Персонажът на Шон Пен става член на расистка организация, но в цялата история мизантропията му е издигната до ниво на архетип. На финала на филма младо момиче, дъщеря на бивши революционери, тръгва по пътя на родителите си и своята революция. Нищо не се е променило – несправедливостта отново властва, битката не е приключила. Трябва да се води нова и нова, без да е ясно дали финалът ще е оптимистичен.
Цялата история е страхотна метафора на агресията, всеобщото зло и вечния човешки стремеж към почтеност. И всичко това пресъздадено чрез блестяща актьорска игра.
Възприятието на изкуството е субективно. Сигурно „Грешници“ действа на мнозина, както на мен „Битка след битка“. Просто харесвам кино, което вади демоните от човешката душа чрез силен сюжет, а не истории, които дефинират злото в клишето „вампир“. Изпитвам носталгия към развитието на истории, в които героите се променят, терзаят се от греховете си, търсят пътя и смисъла. Правят грешки, отказват се от миналото си и осъзнават, че то винаги ги настига. Продукции, които те карат да мислиш накъде върви светът и защо е тръгнал в тази посока, която по всеобщо мнение май не води към добър изход.
Иначе е ясно. Вампирите са Злото. Направили са толкова бели по света и май никога няма да ги изтребим. Всъщност живеем в свят с вампири. А може би така е било винаги.
Кристина Патрашкова